Неплатежоспособността на страните от Латинска Америка през 80-тегодини води до дългова криза, застрашаваща състоянието на цялата световна икономика. Това налага оказването на незабавна международна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с изработването на програми за структурно адаптиране на дълговете, но за да може тези програми да стартират, те финансират допълнително страните с нови ... дългове. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия. Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.
Според МВФ и Световната бнкара страните от Латинска Америка трябва да направят няколко промени, за да си получат новите заеми:
- да харчат по-малко за здравеопазване, образование и социални дейности, а хората трябва да плащат за тях или да минават и без тях;
- да обезценят националната валута, като по този начин увеличат износа си;
- да намалят субсидиите, които дават;
- да намалят заплатите на работещите в държавните предприятия и администрация;
- да приватизират държавните предприятия, най-вече привличайки чужди инвеститори.
Тъй като според мерките на МВФ страните трябва да получават повече приходи от експорт, те са насърчавани да отглеждат един и същ вид селскостопански култури. Това предизвиква свръх предлагане на световните пазари и цените падат. Поради това работниците във ферми и плантации получават по-ниски заплати от преди.
МВФ препоръчва на правителствата на държавите с големи дългове да намалят разходите и да съкратят работните места в правителствените учреждения. Това увеличава безработицата и намалява заплатите.
Тъй като училищата са принудени да въведат такси, по-малко хора са в състояние да изпратят децата си на училище и образованието става достъпно главно за по-заможните.Това лишава страните от възможността да развиват бизнеси с висока добавена стойност и те се съсредоточават в предлагането на евтина работна ръка, но без квалификация.
До 1989 година дълговете на страните от Латинска Америка към търговски банки вече не отговарят на стойността им на хартия, защото банките вече са отписали големи части от тях, предполагайки, че никога няма да бъдат изплатени. Според планът Брейди банките трябва да намалят реалната стойност на оставащия дълг за по-големите длъжници, така че те да имат да плащат по-малко. Това трябва да се направи по един от двата начина:
МВФ препоръчва на правителствата на държавите с големи дългове да намалят разходите и да съкратят работните места в правителствените учреждения. Това увеличава безработицата и намалява заплатите.
Тъй като училищата са принудени да въведат такси, по-малко хора са в състояние да изпратят децата си на училище и образованието става достъпно главно за по-заможните.Това лишава страните от възможността да развиват бизнеси с висока добавена стойност и те се съсредоточават в предлагането на евтина работна ръка, но без квалификация.
До 1989 година дълговете на страните от Латинска Америка към търговски банки вече не отговарят на стойността им на хартия, защото банките вече са отписали големи части от тях, предполагайки, че никога няма да бъдат изплатени. Според планът Брейди банките трябва да намалят реалната стойност на оставащия дълг за по-големите длъжници, така че те да имат да плащат по-малко. Това трябва да се направи по един от двата начина:
- да се опрости част от дълга с помощта на фондове от МВФ и Световната банка;
- да се разсрочи част от оставащия дълг чрез преобразуването му в облигации, които да се продават на вторичния пазар.
Този план не помага много на задлъжнелите страни. Макар и търговските дългове да намаляват, увеличават се дълговете в друга посока. Ресурсите продължават да изтичат от тези държави, за да изплащат лихвите по Брейди-облигациите.Така че реално полза за страните-длъжници няма.
Джон Мейджър предлага страните кредиторки да опростят половината дългове, които им се дължат и да разсрочат останалите. Това би довело до намаляване на дълговете за най-бедните страни с около 18 милиарда долара. По-късно е предложено да се опростят дветрети от дълговете. Крайното предложение е опрощаване на 67% от дълговете, което се решава на срещата на Г7 през 1994 година. На практика обаче това ниво на намаление е приложено върху много малък дял от дълговете на страните. Кредиторите проявяват нежелание да опростят задълженията. Държавите длъжници трябва да се придържат към строгите правила на програмите за структурноадаптиране, за да получат някакво опрощаване и не са освободени от плащанията си към МВФ и Световната банка.
През октомври 1996 МВФ и Световната банка възприемат нова политика и предлагат за пръв път инициатива за намаляване на дълговете, която включва опрощаване на задълженията към тях самите. Споразумението предлага и стратегия, която да даде на страните изход от проблема с огромните задължения. Предлага се инициативата да бъде финансирана чрез продаване на част от златото на МВФ. Според новия план се очаква намаляване на дълговете с 80% от основните кредитори Япония, САЩ, Германия, Франция, и Великобритания. Световната банка обявява сформирането на специален фонд, който да финансира инициативата.
Световната банка привежда пари във фонда, но не и МВФ. Вместо това МВФ предлага по-евтини заеми, с които да се изплащат по-скъпите, защото не се постига съгласие МВФ да продава злато. Парижкият клуб на основните страни кредиторки непроявява желание да се съгласи на 80% опрощаване на дълговете. … Така и тази инициатива има много малък ефект.
Днес
Преди 1 година Гърция изпадна в неплатежоспособност. Това застраши не само икономическата стабилност на Еврозоната и на целия Европейски съюз, но и на всички страни на континента. Икономическата криза доведе до неплатежоспосоност и Румъния, Ирландия и Португалия, които почукаха на врата на МВФ. От своя страна той ги кредитира с необходимите (, но дали и достатъчни) суми, но и поиска отново реформи: съкращения на бюджетните разходи, повишаване на приходите чрез приватизация и продажба на държавни предприятия и активи, увеличаване на данъците и т.н. Въпреки, че Гърция бе първата страна, за която МВФ и ЕЦБ конструираха спасителен план, който да й помогне да върне дълговете си, днес (повече от година след първият транш) всички инвеститори очакват страната всеки момент да обяви фалит.
И така ...
В крайна сметка, на практика се оказва, че всички планове прилагани през историята, за излизане от дълговите кризи, само удължават агонията. Както видяхме страните връщат много малка част от дълговете си, защото останалата част, са опростени или отписани с течение на времето. За жалост обаче съвременната икономика не позволява дълговете на страните да бъдат опрощавани още в критичният момент, а минават през дълга агония на нови и нови заеми.
В момента, в който дадена страна не може да си покрие дълговете, се изправя пред фалит. Всъщност обявявайки фалит държавата, просто спира да изплаща задълженията си към своите кредитори. Така изпада в изолация от световните пазари, които нямат доверие, че следващата заета й сума ще бъде върната и икономиката на страната трябва да започне да функционира използвайки само вътрешните налични ресурси, с които разполага.
На 12 април 1990 година премиерът на България Андрей Луканов обявява мораториум на външният дълг на страната, защото икономиката не произвежда достатъчно, за да може той да бъде покриван. По-късно България също преструктурира част от дълга си в Брейди-облигации. През 2002 г. част от тях са заменени с глобални облигации. По-късно обаче щатската валута, в която са издадени облигациите, поевтиня значително и България претърпява значителни загуби от частичната трансформация от долари в евро, тъй като тя е направена при изключително висока цена на долара спрямо еврото.
Погрешен ход ли бе фалитът на страната?
Само 9 години по- късно Европейският Съюз приема решение да открие преговори с България за присъединяването й като страна членка. На 29 март 2004 г. е приета като член на НАТО, а на 1 януари получава и пълноправно членство в ЕС. БВП на страната отбелязва ръст от по 5-6% годишно преди световната икономическа криза да стъпи в България.
И за финал … виц
След като американският сенат прие мерките за преструктуриране на американският дълг, президентът Барак Обама решил да се отдаде на заслужена почивка и отишъл в Гърция. Докато наблюдавал на плажа децата си как строят пясъчни кули и след това ги разрушават с новите си самолети-играчки, копиращи последният модел Боинг, с който разполага американската армия, той забелязал на съседният шезлонг да стои гръцкият министър-председател – Георгиос Папандреу. Политикът бил подпрял главата си с ръка, гледал тъжно и ровил с крак в пясъка. Обама се приближил до него, свалил черните си очила и слушалките на своя iPod и го попитал:
- Какво става? Защо си толкова тъжен?
- Ох, страната ми дължи стотици милиарди евро заеми на МВФ и още куп други страни. Притеснявам се как ще ги върна. – възкликнал Папандреу.
- А, това ли било? –усмихнал се Обама и потупал Папандреу по рамото. Просто им кажи, че няма да им ги върнеш и нека те да се притесняват.
Джон Мейджър предлага страните кредиторки да опростят половината дългове, които им се дължат и да разсрочат останалите. Това би довело до намаляване на дълговете за най-бедните страни с около 18 милиарда долара. По-късно е предложено да се опростят дветрети от дълговете. Крайното предложение е опрощаване на 67% от дълговете, което се решава на срещата на Г7 през 1994 година. На практика обаче това ниво на намаление е приложено върху много малък дял от дълговете на страните. Кредиторите проявяват нежелание да опростят задълженията. Държавите длъжници трябва да се придържат към строгите правила на програмите за структурноадаптиране, за да получат някакво опрощаване и не са освободени от плащанията си към МВФ и Световната банка.
През октомври 1996 МВФ и Световната банка възприемат нова политика и предлагат за пръв път инициатива за намаляване на дълговете, която включва опрощаване на задълженията към тях самите. Споразумението предлага и стратегия, която да даде на страните изход от проблема с огромните задължения. Предлага се инициативата да бъде финансирана чрез продаване на част от златото на МВФ. Според новия план се очаква намаляване на дълговете с 80% от основните кредитори Япония, САЩ, Германия, Франция, и Великобритания. Световната банка обявява сформирането на специален фонд, който да финансира инициативата.
Световната банка привежда пари във фонда, но не и МВФ. Вместо това МВФ предлага по-евтини заеми, с които да се изплащат по-скъпите, защото не се постига съгласие МВФ да продава злато. Парижкият клуб на основните страни кредиторки непроявява желание да се съгласи на 80% опрощаване на дълговете. … Така и тази инициатива има много малък ефект.
Днес
Преди 1 година Гърция изпадна в неплатежоспособност. Това застраши не само икономическата стабилност на Еврозоната и на целия Европейски съюз, но и на всички страни на континента. Икономическата криза доведе до неплатежоспосоност и Румъния, Ирландия и Португалия, които почукаха на врата на МВФ. От своя страна той ги кредитира с необходимите (, но дали и достатъчни) суми, но и поиска отново реформи: съкращения на бюджетните разходи, повишаване на приходите чрез приватизация и продажба на държавни предприятия и активи, увеличаване на данъците и т.н. Въпреки, че Гърция бе първата страна, за която МВФ и ЕЦБ конструираха спасителен план, който да й помогне да върне дълговете си, днес (повече от година след първият транш) всички инвеститори очакват страната всеки момент да обяви фалит.
И така ...
В крайна сметка, на практика се оказва, че всички планове прилагани през историята, за излизане от дълговите кризи, само удължават агонията. Както видяхме страните връщат много малка част от дълговете си, защото останалата част, са опростени или отписани с течение на времето. За жалост обаче съвременната икономика не позволява дълговете на страните да бъдат опрощавани още в критичният момент, а минават през дълга агония на нови и нови заеми.
В момента, в който дадена страна не може да си покрие дълговете, се изправя пред фалит. Всъщност обявявайки фалит държавата, просто спира да изплаща задълженията си към своите кредитори. Така изпада в изолация от световните пазари, които нямат доверие, че следващата заета й сума ще бъде върната и икономиката на страната трябва да започне да функционира използвайки само вътрешните налични ресурси, с които разполага.
На 12 април 1990 година премиерът на България Андрей Луканов обявява мораториум на външният дълг на страната, защото икономиката не произвежда достатъчно, за да може той да бъде покриван. По-късно България също преструктурира част от дълга си в Брейди-облигации. През 2002 г. част от тях са заменени с глобални облигации. По-късно обаче щатската валута, в която са издадени облигациите, поевтиня значително и България претърпява значителни загуби от частичната трансформация от долари в евро, тъй като тя е направена при изключително висока цена на долара спрямо еврото.
Погрешен ход ли бе фалитът на страната?
Само 9 години по- късно Европейският Съюз приема решение да открие преговори с България за присъединяването й като страна членка. На 29 март 2004 г. е приета като член на НАТО, а на 1 януари получава и пълноправно членство в ЕС. БВП на страната отбелязва ръст от по 5-6% годишно преди световната икономическа криза да стъпи в България.
И за финал … виц
След като американският сенат прие мерките за преструктуриране на американският дълг, президентът Барак Обама решил да се отдаде на заслужена почивка и отишъл в Гърция. Докато наблюдавал на плажа децата си как строят пясъчни кули и след това ги разрушават с новите си самолети-играчки, копиращи последният модел Боинг, с който разполага американската армия, той забелязал на съседният шезлонг да стои гръцкият министър-председател – Георгиос Папандреу. Политикът бил подпрял главата си с ръка, гледал тъжно и ровил с крак в пясъка. Обама се приближил до него, свалил черните си очила и слушалките на своя iPod и го попитал:
- Какво става? Защо си толкова тъжен?
- Ох, страната ми дължи стотици милиарди евро заеми на МВФ и още куп други страни. Притеснявам се как ще ги върна. – възкликнал Папандреу.
- А, това ли било? –усмихнал се Обама и потупал Папандреу по рамото. Просто им кажи, че няма да им ги върнеш и нека те да се притесняват.