След като през 70-те години страните износителки на петрол увеличават стойността му, те започват да депозират увеличаващите се печалби в различни чуждестранни банки. Това дава възможност на тези банки да започнат да отпускат по-големи заеми, от които се възползват редица правителства на страните от третия свят. Много от тях са възнамерявали да използват парите, за да подобрят жизнения стандарт в страните си. В крайна сметка обаче добрите намерения на правителствата не се осъществяват и само малка част от парите са използвани за подобряване на положението на бедните.
Някои страни като Мексико и Венецуела започват да взимат заеми, за да изплатят предишни задължения.През 1982 година Мексико обявява на своите кредитори, че не може да плати дълговете си.Аржентина на свой ред пострада от лошите икономически политики на военната диктатура, която предприе злополучната инвазия на Фолклендските острови. Бурният икономически растеж на Бразилия пък бе финансиран с прилив на капитали отвън. В крайна сметка обаче тези различни обстоятелства водят до общ проблем – свръхзадлъжнялост, което на свой ред направи съвсем реален фалита на Латинска Америка.
Тъй като това започва да застрашава цялата международна кредитна система, се оказва незабавна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с даването на заеми и разсрочването на дългове на страни. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия.Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.
Въпреки общата дългова криза, в която изпадат страните от региона, тя не се разразява във всяка една. Правителствата на Чили и Колумбия успяват да запазят добра фискална и ниска задлъжнялост, което им позволява да отчетат ръст на брутният си вътрешен продук (БВП), докато останалите страни от региона влизат в рецесия.
Графика 1. Среден темп на годишен ръст на БВП
Според логиката, описана в редица учебници по икономика и наръчници по инвестиране, би трябвало инвеститорите в региона да изтеглят парите си от страните с влошени макроикономически показатели и да ги насочат към тези със стабилни такива, строга бюджетна дисциплина и добра фискална политика. Това обаче не се наблюдава. Инвеститорите панически започват да се изтеглят от региона без да обръщат внимание на показателите на отделните страни. Те възприемат региона като прекалено рисков и смятат, че дори една страна да се отличава с по-добри макроикономически показатели от друга, самото й географско разположение води до завишен риск от влошаване и на нейните. След като са реализирали загуби в една страна, те спират да се уповават на надеждата, че в съседната няма да се случи същото и предпочитат инвестиции с по-висока сигурност, а най-голяма такава им дава отдалечеността им от тази точка.Така, въпреки добрите си политики и добри икономически показатели, Чили и Колумбия преживяват тежки 10 години на минимален интерес от страна на инвеститорите към тях, а възстановяването им започва с това на целия регион.
Няколко десетки години по-късно
България е остров на спокойствието. Така вече бившият министър-председател Сергей Станишев определяше икономическото състояние на България в края на 2008 г. още преди кризата да достигне до нашите граници. През последното десетилетие България изживя силен икономически подем, а преките чуждестранни инвестиции влизащи всяка година в страната достигнаха през 2008 г. до близо една трета от БВП.
Графика2.Съотношение между ПЧИ и БВП
Източник: НСИ
Забавянето на големите икономики започна със закъснение да се усеща и в България. Притокът на чуждестранни инвестиции спадна драстично. За малка и отворена икономика като българската, притокът на ПЧИ е от изключителна важност, защото те създават работни места и водят до повишаване на доходите на населението. Мерките, които бяха предприети от страна на правителството през 2009 г. за омекотяване на ефектите от кризата, доведоха до увеличаване на бюджетният дефицит на страната над прага от 3%. Докато правителствата на страните членки на ЕС се опитваха да овладеят кризата в собствените им икономики, през 2010 г. се оказа, че Гърция вече не може да обслужва задълженията си и е на ръба на фалита. Международният валутен фонд, Европейската централна банка и лидерите на страните от еврозоната се впуснаха в изработването на финансови пакети, които да помогнат за стабилизирането на гръцката икономика. По своята същност тези финансови пакети са заемане на още пари на Гърция, с които тя да изплаща лихвите по старите си заеми. За инвеститорите обаче подобен ход се възприема като начин на страните от еврозоната да си купят време преди да се случи неизбежното – фалит на Гърция. Така те започнаха да изтеглят панически своите инвестиции от страната.
Междувременно в България рецесията на икономиката се задържа само няколко тримесечия и от началото на 2011 г. прирастът на БВП отново е положителен. През първото тримесечие той е 3.4%,апрезвторото1.9% на годишна база.Безработицата намалява до 9,56 (през юни) след своя пик от над 12% през 2010 г. Публичните финанси на страната са изключително здрави спрямо европейската периферия въпреки понижението на фискалния резерв от 9 на под 5 млрд. лв. за около три години. Бюджетният дефицит на полугодието е 649.7 млн. лв. или 0.9% от прогнозния БВП, което е далеч от изискванията на ЕС от 3%. А на фона на развиващата се дългова криза, България има най-нисък дълг спрямо не само страните в региона, но и тези в ЕС.
Противно на логиката, която се преподава в часовете по икономика обаче, инвеститорите не само се въздържат от вложения в страната, но и се изтеглят. ПЧИ са с отрицателни стойности за последните месеци.
Графика3. ПЧИ като % от БВП
Източник: НСИ
Така при днешната криза българската икономика влезе по-скоро в ролята на Чили и Колумбия от преди 25 години, отколкото на острова на стабилност, на който всички искат да бъдат. Страхът и консерватизмът, обзели инвеститорите, няма да ги накарат скоро да погледнат към региона. Правейки аналог с историята, можем да очакваме, че през следващите 5 години чуждите инвестиции в българската икономика ще бъдат на минимално ниво, а по-осезаем ръст ще бъде наблюдаван едва когато инвеститорското доверие в целия регион се повиши. Това обаче не означава, че правителството има картбланш да се държи безотговорно и да рискува да последва Гърция. Именно добрата фискална политика и запазване на стабилни макроикономически показатели на страната ще й отредят челното място в списъка на инвеститорите, когато те са готови отново да погледнат към региона.
Някои страни като Мексико и Венецуела започват да взимат заеми, за да изплатят предишни задължения.През 1982 година Мексико обявява на своите кредитори, че не може да плати дълговете си.Аржентина на свой ред пострада от лошите икономически политики на военната диктатура, която предприе злополучната инвазия на Фолклендските острови. Бурният икономически растеж на Бразилия пък бе финансиран с прилив на капитали отвън. В крайна сметка обаче тези различни обстоятелства водят до общ проблем – свръхзадлъжнялост, което на свой ред направи съвсем реален фалита на Латинска Америка.
Тъй като това започва да застрашава цялата международна кредитна система, се оказва незабавна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с даването на заеми и разсрочването на дългове на страни. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия.Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.
Въпреки общата дългова криза, в която изпадат страните от региона, тя не се разразява във всяка една. Правителствата на Чили и Колумбия успяват да запазят добра фискална и ниска задлъжнялост, което им позволява да отчетат ръст на брутният си вътрешен продук (БВП), докато останалите страни от региона влизат в рецесия.
Графика 1. Среден темп на годишен ръст на БВП
Според логиката, описана в редица учебници по икономика и наръчници по инвестиране, би трябвало инвеститорите в региона да изтеглят парите си от страните с влошени макроикономически показатели и да ги насочат към тези със стабилни такива, строга бюджетна дисциплина и добра фискална политика. Това обаче не се наблюдава. Инвеститорите панически започват да се изтеглят от региона без да обръщат внимание на показателите на отделните страни. Те възприемат региона като прекалено рисков и смятат, че дори една страна да се отличава с по-добри макроикономически показатели от друга, самото й географско разположение води до завишен риск от влошаване и на нейните. След като са реализирали загуби в една страна, те спират да се уповават на надеждата, че в съседната няма да се случи същото и предпочитат инвестиции с по-висока сигурност, а най-голяма такава им дава отдалечеността им от тази точка.Така, въпреки добрите си политики и добри икономически показатели, Чили и Колумбия преживяват тежки 10 години на минимален интерес от страна на инвеститорите към тях, а възстановяването им започва с това на целия регион.
Няколко десетки години по-късно
България е остров на спокойствието. Така вече бившият министър-председател Сергей Станишев определяше икономическото състояние на България в края на 2008 г. още преди кризата да достигне до нашите граници. През последното десетилетие България изживя силен икономически подем, а преките чуждестранни инвестиции влизащи всяка година в страната достигнаха през 2008 г. до близо една трета от БВП.
Графика2.Съотношение между ПЧИ и БВП
Източник: НСИ
Забавянето на големите икономики започна със закъснение да се усеща и в България. Притокът на чуждестранни инвестиции спадна драстично. За малка и отворена икономика като българската, притокът на ПЧИ е от изключителна важност, защото те създават работни места и водят до повишаване на доходите на населението. Мерките, които бяха предприети от страна на правителството през 2009 г. за омекотяване на ефектите от кризата, доведоха до увеличаване на бюджетният дефицит на страната над прага от 3%. Докато правителствата на страните членки на ЕС се опитваха да овладеят кризата в собствените им икономики, през 2010 г. се оказа, че Гърция вече не може да обслужва задълженията си и е на ръба на фалита. Международният валутен фонд, Европейската централна банка и лидерите на страните от еврозоната се впуснаха в изработването на финансови пакети, които да помогнат за стабилизирането на гръцката икономика. По своята същност тези финансови пакети са заемане на още пари на Гърция, с които тя да изплаща лихвите по старите си заеми. За инвеститорите обаче подобен ход се възприема като начин на страните от еврозоната да си купят време преди да се случи неизбежното – фалит на Гърция. Така те започнаха да изтеглят панически своите инвестиции от страната.
Междувременно в България рецесията на икономиката се задържа само няколко тримесечия и от началото на 2011 г. прирастът на БВП отново е положителен. През първото тримесечие той е 3.4%,апрезвторото1.9% на годишна база.Безработицата намалява до 9,56 (през юни) след своя пик от над 12% през 2010 г. Публичните финанси на страната са изключително здрави спрямо европейската периферия въпреки понижението на фискалния резерв от 9 на под 5 млрд. лв. за около три години. Бюджетният дефицит на полугодието е 649.7 млн. лв. или 0.9% от прогнозния БВП, което е далеч от изискванията на ЕС от 3%. А на фона на развиващата се дългова криза, България има най-нисък дълг спрямо не само страните в региона, но и тези в ЕС.
Противно на логиката, която се преподава в часовете по икономика обаче, инвеститорите не само се въздържат от вложения в страната, но и се изтеглят. ПЧИ са с отрицателни стойности за последните месеци.
Графика3. ПЧИ като % от БВП
Източник: НСИ
Така при днешната криза българската икономика влезе по-скоро в ролята на Чили и Колумбия от преди 25 години, отколкото на острова на стабилност, на който всички искат да бъдат. Страхът и консерватизмът, обзели инвеститорите, няма да ги накарат скоро да погледнат към региона. Правейки аналог с историята, можем да очакваме, че през следващите 5 години чуждите инвестиции в българската икономика ще бъдат на минимално ниво, а по-осезаем ръст ще бъде наблюдаван едва когато инвеститорското доверие в целия регион се повиши. Това обаче не означава, че правителството има картбланш да се държи безотговорно и да рискува да последва Гърция. Именно добрата фискална политика и запазване на стабилни макроикономически показатели на страната ще й отредят челното място в списъка на инвеститорите, когато те са готови отново да погледнат към региона.