След 4 месеца са изборите. При това ще имаме 2 вота: за местна власт и за президент. Към момента предизборната активност на партиите остава минимална тъй като няма обявени кандидати нито за местни избори, нито за президентски. Ясните лица до този момент за президентската надпревара са:
Волен Сидеров от АТАКА
Меглена Кунева като независим кандидат
Румен Христов от Синята коалиция
Атанас Семов от РЗС
И... май други няма. Всички чакат кандидата на ГЕРБ, за да превърнат изборите не в политическа надпревара на идеи, а в междупартиен конфликт. БСП и ДПС съсредоточават усилията си срещу самото правителство, като едва отминал 2-рият вот на недоверие, който внесоха, вече мислят трети. РЗС губи все по-осезаемо влияние над вота, а разцеплението на парламентарната й група, маргинализира образа й в обществото. АТАКА започна отново партизански войни. А ГЕРБ вдига пушилка, но стои на едно място по отношение на предстоящите избори. По последни изявления на премиера, през месец септември управляващата партия ще представи своя кандидат. Зад всичко това обаче прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години.
Времето за представянето на нови лица в политическото пространство е напълно изчерпано и няма да видим на предизборните плакати, които ще се разлепят есента, нови образи. След юли месец политическият елит на страната ще си даде едномесечна ваканция. Част от него ще се появява отново по страниците на вестниците и на телевизионния екран, които ще разказват къде отмарят лидерите на партиите ни. Други ще започнат с агитационната си кампания по малките населени места, но за всички е ясно, че ефектът от нея ще бъде минимален. Тъй като август месец се възприема от десетилетия като месецът, в който всички излизат в отпуск. Едва ли електоратът би желал под яркото слънце на плажа отново да слуша или говори за политика. В този период агитационната активност ще има негативен ефект върху конкретната партия. Така остават месец и половина преди изборите, в който ще трябва да се напишат предизборните кампании, да се представят кандидатите, да се обиколи страната, за да представят себе си и идеите си и накрая кандидатите трябва да влязат и в пряк сблъсък на идеи и виждания за поста, за който се състезават. Месец и половина е време, което е крайно недостатъчно за осъществяването, на която и да било от изброените стъпки преди вота.
И така на есен ще очакваме да чуем старата песен на нов глас. Кандидатите ще бъдат дългогодишни кадри на партиите, които не са се появявали особено много под прожекторите на медиите, защото не са отговаряли за нищо обществено значимо и не са влизали в преки политически битки с останалите партии, поради което не е натрупан все още негативизъм от избирателите към тях. Хора, заемащи постове, оценявани от някой друг, а не българското общество. Хора, на които не е разисквано публично агентурното им минало, журналисти и политици не са ровили в имотните им декларации и не са проверявали свързаността им с конкретни лица от бизнеса или сивата икономика. Колкото по-късно се обявят кандидатите толкова по-малко време ще има за това. А тъй като принадлежността към бившата ДС, доносите, флашките и директните убиди и клевети, се превърнаха в основен за политиците инструмент за привличане на обществено внимание, предизборните кампании най-вероятно ще се водят на база кой какво е открил първи за миналото на опонентите. Съсредоточавайки усилията си в търсене на комромати, за предизборните щабове едва ли ще остане време за писане на съвременни програми за управление, ето защо и представените програми ще бъдат същите като на предходните избори, с тук-там написани по няколко нови реда, акцентиращи на готовността да се усвояват много средства от евро фондовете. Не е изключено и да чуем поизтупани от политическата забрава идеи, датиращи от миналото хилядолетие, но все така неуспяващи да попаднат в полезрението на овластените народни избранници. Та така, на есен нищо ново.
Волен Сидеров от АТАКА
Меглена Кунева като независим кандидат
Румен Христов от Синята коалиция
Атанас Семов от РЗС
И... май други няма. Всички чакат кандидата на ГЕРБ, за да превърнат изборите не в политическа надпревара на идеи, а в междупартиен конфликт. БСП и ДПС съсредоточават усилията си срещу самото правителство, като едва отминал 2-рият вот на недоверие, който внесоха, вече мислят трети. РЗС губи все по-осезаемо влияние над вота, а разцеплението на парламентарната й група, маргинализира образа й в обществото. АТАКА започна отново партизански войни. А ГЕРБ вдига пушилка, но стои на едно място по отношение на предстоящите избори. По последни изявления на премиера, през месец септември управляващата партия ще представи своя кандидат. Зад всичко това обаче прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години.
Времето за представянето на нови лица в политическото пространство е напълно изчерпано и няма да видим на предизборните плакати, които ще се разлепят есента, нови образи. След юли месец политическият елит на страната ще си даде едномесечна ваканция. Част от него ще се появява отново по страниците на вестниците и на телевизионния екран, които ще разказват къде отмарят лидерите на партиите ни. Други ще започнат с агитационната си кампания по малките населени места, но за всички е ясно, че ефектът от нея ще бъде минимален. Тъй като август месец се възприема от десетилетия като месецът, в който всички излизат в отпуск. Едва ли електоратът би желал под яркото слънце на плажа отново да слуша или говори за политика. В този период агитационната активност ще има негативен ефект върху конкретната партия. Така остават месец и половина преди изборите, в който ще трябва да се напишат предизборните кампании, да се представят кандидатите, да се обиколи страната, за да представят себе си и идеите си и накрая кандидатите трябва да влязат и в пряк сблъсък на идеи и виждания за поста, за който се състезават. Месец и половина е време, което е крайно недостатъчно за осъществяването, на която и да било от изброените стъпки преди вота.
И така на есен ще очакваме да чуем старата песен на нов глас. Кандидатите ще бъдат дългогодишни кадри на партиите, които не са се появявали особено много под прожекторите на медиите, защото не са отговаряли за нищо обществено значимо и не са влизали в преки политически битки с останалите партии, поради което не е натрупан все още негативизъм от избирателите към тях. Хора, заемащи постове, оценявани от някой друг, а не българското общество. Хора, на които не е разисквано публично агентурното им минало, журналисти и политици не са ровили в имотните им декларации и не са проверявали свързаността им с конкретни лица от бизнеса или сивата икономика. Колкото по-късно се обявят кандидатите толкова по-малко време ще има за това. А тъй като принадлежността към бившата ДС, доносите, флашките и директните убиди и клевети, се превърнаха в основен за политиците инструмент за привличане на обществено внимание, предизборните кампании най-вероятно ще се водят на база кой какво е открил първи за миналото на опонентите. Съсредоточавайки усилията си в търсене на комромати, за предизборните щабове едва ли ще остане време за писане на съвременни програми за управление, ето защо и представените програми ще бъдат същите като на предходните избори, с тук-там написани по няколко нови реда, акцентиращи на готовността да се усвояват много средства от евро фондовете. Не е изключено и да чуем поизтупани от политическата забрава идеи, датиращи от миналото хилядолетие, но все така неуспяващи да попаднат в полезрението на овластените народни избранници. Та така, на есен нищо ново.