През последните няколко години БФБ се бори с дилемите, на които не й се бе налагало да размишлява прекалено дълго през новата си история. След като изливането на гориво под формата на чужди инвестиции изведнъж спря, борсата разбра, че трябва да намери смисъл да съществува заради самата себе си, а не за да бъде просто инструмент, който след използването му ще бъде захвърлен от инвеститорите в килера на забравата. Проблемът е ясен – липса на инвестиции. Основните причини за това са две: кризата увеличи стойността на парите и направи инвеститорите много по-предпазливи, а силно редуцираните парични потоци, доведоха до много ниска ликвидност на българския пазар. От своя страната ниската ликвидност пък повишава риска и отблъсква инвеститорите. На всеки от участниците на пазара вече му е ясно, че за да може да се зароди отново живот на БФБ, така заформелият се порочен кръг, трябва да бъде разрушен. И така всички започнаха да търсят „Свещеният Граал“, който да реши проблемите им.
Търсенето на символики отведе борсовите участници до вече далечната 2005 година и приватизацията през БФБ на държавния монополист БТК. През юли2004 година 65% от акциите на БТК бяха придобити от американския инвестиционен фонд "Адвент" чрез дъщерната му компания "ВиваВенчърс" на цена от 280 млн. eвро, а през следващата 2005 година останалите 35% от компанията бяха раздържавени през БФБ. Още на следващата година ПЧИ отбелязаха почти двоен скок в сравнение на с 2005 година, борсовият индекс СОФИКС се изкачи 732 пункта през юни 2005 г. до 1934 през октомври 2007 г. Ръстът на БВП през тези години варираше между 5% и 6% на годишна база.
Обем и ръст на годишна база на ПЧИ
Източник: БНБОказала се на правилното място в правилното време, приватизацията на БТК се превърна в символ на просперитет за страната. Редица анализатори заключват, че именно раздържавяването на телекома е привлякло чуждите инвеститори към страната ни. Те от своя страна са започнали да влагат средства в икономиката ни.
Най-лесният начин да се инвестира в една чужда икономика е фондовата борса. По този начин всеки може да придобие част от бизнес във всеки сектор, който си поиска, в рамките само на една сключена сделка (да влезе в инвестицията) и да го продаде също толкова лесно (да излезе от инвестицията си) без да поема никакви ангажименти към конкретните компании и това да не навреди на нейния бизнес (и съответно на неговата инвестиция). Ето защо приватизацията през борсата на качествено дружество носещо печалби, чрез монополно влияние в определен пазарен сегмент – БТК, се счита, че е генерирало толкова силен интерес в чуждите инвеститори, че те са решили да закупят и дялове в много други български компании. Така днес месията за БФБ, според пазарните участници, е раздържавяване през борсата на други апетитни предприятия като енергийните компании обединени под шапката на НЕК.
„А дали е така, кой ще ми каже“
Пееше преди 3 десетилетия Васил Найденов. Всъщност идеализирането на една сделка до символ за просперитет, показва само колко наивно продължаваме да гледаме на пазарите и участниците стоящи на другия край на нашите сделки. Преди няколко стотин години, хората са вярвали, че всяко природно явление е свързано с настроението на определено божествено създание. Казано по-просто, наивността ни е толкова голяма, че в глобалната икономика уповаваща се на знания и анализи, ние смятаме, че основно значение за сключването на една добра сделка имат определени символики. Дори и да бъдат раздържавени енергийните дружества (този акт на правителството се очаква на българския пазар от приблизително 2 години) това няма да има същият ефект, който оказа приватизацията на БТК.
Причините за тази констатация могат да се търсят в две посоки. Първо, Държавният телеком генерира интерес на големи инвеститори поради две основни причини: стойността му бе много висока за нашия пазар. Според анализ на Дойче банк от 2004 г. той бе оценен на почти 1 млрд. евро. Големите инвеститори търсят сделки, в които могат да вложат големи суми пари, тъй като малките (като стойност) сделки на практика генерират загуби за тях поради разходите за повечето работа, която трябва да бъде свършена за инвестирането на определената обща сума. На второ място, стойността, на която правителството се съгласяваше да я продаде бе много по-ниска от реалната оценка, тъй като само недвижимите имоти и техники, с които разполагаше дружеството бяха оценени в последствие от брокери за над 1 млрд. евро. Само 3 години след придобиването й, компания "ВиваВенчърс" продаде делът си от 65% в БТК на застрахователния гигант AIG за 1,08 млрд. евро. Печалбата на компанията само от продажбата на инвестицията й бе 286%. През последните години БТК започна скоростно да губи пазарните си дялове във фиксираната телефония и да се опитва да се бори за по-голям дял в мобилната. Приходите на компанията започнаха да падат и печалбата да се свива.
Ако не това, то кое?
След като видяхме, че БТК се е превърнала в символ, поради случайности на съдбата, нека видим кое точно е предизвикало този бум в ПЧИ и еуфорията на БФБ. По същото време, когато се случи приватизацията на телекома СОФИКС бе отбелязал почти 10 кратен ръст и то само в рамките на 4 години (май 2001 г. стойността му е била 72 пункта, а юни 2005 г. вече е 733). С други думи борсата е показала възможност за възвръщаемост на инвестициите в големи размери.
През 2005 г. и 2006 г. готовността на България за членство в ЕС започва да се оценява в Мониторингови доклади на Европейската комисия. До края на 2005 г. парламентът приема 47 закона за синхронизация с европейското законодателство, включително за избор на евродепутати. След заветната дата 1 януари 2007 г. България, вече може да се възползва от всички преимущества предоставяни от членството си в съюза. Външните й пазари за страните членки вече са отворени за нашата стока. Бъдещето на страната изглежда от ясно по ясно, а възвръщаемостта от инвестициите в реално производство и икономическа дейност в страната - висока.
Друг фактор бе външноикономическата обстановка и международните пазари. Около 2005 г. сред инвеститорите се усещаше чувствителен глад за сделки. Традиционните пазари, сектори и дестинации за инвестиране бяха вече толкова преексплоатирани, че струпването на много желаещи да инвестират на едно място, водеше до балонизиране на стойността на редица компании и сектори. В този момент кандидатурата на България за член на ЕС и задвижването на процедурите за бъдещото й приемане, насочи вниманието на инвеститорите към една „неразработена от тях икономическа мина”. Раздържавяването на БТК през борсата просто показа на инвеститорите, че те могат да сключват сделки и в България и да поддържат висока печалба.
Защо не може и сега?
Причината да смятам, че приватизацията на енергийните дружества през БФБ днес няма да доведе до същият ефект, който имаше раздържавяването на БТК е проста:
България вече направи своя дебют пред инвеститорите. Те познават икономиката на страната, възможностите за инвестиране, възвръщаемостта и рискът, който поемат. Няма технически пречки за всеки, който има инвестиционни намерения към икономиката или борсата ни, да ги осъществи. Това, че не са се случили до този момент показва, че страната ни все още е прекалено рискова зона от търсените дестинации днес.
Проблемите
Да се очаква приватизация на конкретно предприятие, че ще доведе до просперитет на една борса е бягство от истинските проблеми на сектора. А именно:
- Липса на ясна визия за развитието на БФБ.
Към конкретния момент визията и на пазарните участници и на самата борса се свеждат до едно просто … Очакване на Годо. Пазарните участници очакват държавата да предложи апетитни компании на инвеститорите и така да се върне отново интересът към изливане на големи суми на пазара. Отговорните институции пък, очакват БФБ да бъде закупена от голям чужд оператор, който да доведе нови инвеститори и да улесни достъпа за търговия на нея от различни точки на света. През септември миналата година следвайки тази визия, Министерството на финансите придоби мажоритарният пакет акции на БФБ, чрез който тя да бъде продадена.
Проблемите в тези нагласи са няколко. Първо, те са направени на база, която вече несъществува и няма изгледи да се върне в следващите няколко години, а именно глобалният икономически ръст и глад за инвестиране. Второ, пак поради тъгата по отминалите печалби, продажбата на БТК през борсата се приема като старт на нейния апогей, който изживя. За жалост обаче, колкото и да ни се иска на всички, продажбата на една фирма през борсата не може да бъде катализатор на развитие и просперитет. Ако това беше така, то би означавало, че бившият държавен монополист е бил носещата колона на икономиката на страната. През последните години БТК вече е частна компания и отчита постоянни загуби, но това не дава пряко отражение на икономиката. С други думи, тя няма това ключово значение, което може да дърпа развитието ни, за да бъде ключът към всичко.
- Ниско ниво на контрол над публичните дружества и лесно заобикалящи се закони.
На 6 октомври миналата година изненадващо фирма Мостстрой се оказа в процедура по несъстоятелност. Според някои от пазарните участници фалитът е бил очакван, но случилото се на пазара показа точно обратното. Още със стартирането на следващата борсова сесия акциите на фирмата се сринаха с почти 95%. Последвалата проверка на КФН установи, че дружеството е било в несъстоятелност още в началото на годината. Това обаче не е било посочено в задължителният отчет, който подава дружеството. Така то просто е подавало формално отчети, които са били формално проверяван от КФН. Фалитът е оповестен от банка ОББ, която не може да събере вземанията си от фирмата и престъпва към разпродажба на активи. А ако не беше банката (,която не е контролиращ орган) дали някой щеше да разбере, че под повърхността на лъскавата фирма, практически има само въздух парите на акционерите са се изпарили? Явно механизмите за контрол над публичните дружества не действат и управлението им може да потъне в явен мрак. С други думи, инвеститорите нямат никаква гаранция, че това, в което влагат парите си наистина съществува, струва толкова колкото е посочено в отчетите и ще се управлява прозрачно.
Към този проблем можем спокойно да добавим и често срещаните препродажби на фирми на значително по-ниски цени на свързани дружества и поставени лица. Законът за свързаност и конфликт на интереси практически се нарушава от всеки, на когото и когато му е необходимо това да се случи.
- Политическа нестабилност.
Изминалата 2010 г. показа повече от всякога колко силно е зависима борсата от политиката на страната. Почти през цялата първа половина на годината правителството се луташе между намаление и увеличение на данък добавена стойност, докато накрая реши да не го променя. Няколко месечното дискутиране остави лошият привкус на неграмотност у управляващите и страх от поемане на твърди решения. Намеренията за мащабни реформи също бавно затихнаха. Пореден пирон в ковчега на българската борса, правителството нанесе есента, когато обяви намеренията си за национализация на средствата натрупани в частните пенсионни фондове. Тъй като част от тези средства са инвестирани в акции на БФБ изваждането им като налична стойност щеше да доведе до шоков спад в цените на акциите, от който щеше да пострада портфейлът на всеки инвестирал на българският пазар. Стагниращата борса не предвещаваше сокоршно възстановяване на стойностите от този изкуствен шок.
През тази година стана ясно, че заради планираното намаление с над 30% на цените на тока от слънце инвеститорите във фотоволтаици се отказват от проектите си у нас. Южнокорейската компания RES Technology може да заведе и съдебен иск срещу страната заради изменения на обстоятелствата на инвестицията си. Компанията, заедно с дружеството SDN, вече е инвестирала 100 млн. евро в проекта си за фотоволтаичен парк край великотърновското село Самоводене. От дружеството планираха паркът им да бъде с мощност 42 мвт и да вложат 150 млн. евро в него.
И не на последно място към този проблем трябва да се добави и постоянното политическо невидение и спекулации около решенията на правителството. Само преди дни премиерът посочи, че неизключва предсрочни избори през настоящата година, с които той да се опита да получи пълно мнозинство в парламента. Рисковете пред един подобен ход са огромни и показват по-скоро липса на визия за бъдещето.
Ако тези три основни проблема не получат адекватни решения, които да позволят на инвеститорите да виждат в бъдещето на нашата икономика, то раздържавяването на която и да било фирма през борсата, няма да окаже дълготраен ефект върху пазара и икономиката ни. А последната не се гради на постоянно раздържавяване на фирми, тъй като и те в един момент ще свършат и тогава на къде?