Ръстът на БВП от 2.5 % на годишна база би било едно изключително добро постижение в една нормална икономическа ситуация, но моментът не е такъв. След силните спадове на икономиките от еврозоната през 2009 г., през последните тримесечия, те отчитат рекордни ръстове индикиращи за тяхното възстановяване. През последното тримесечие Германия отчете ръст от 5.2% на годишна база, който е най-силния резултат от 1990 г. насам. Франция отчете петгодишен връх в икономическия си растеж, като БВП на страната за периода се увеличи с 2.2%. Най-високи стойности регистрират Естония (8%), Литва (6.8%) и Финландия (5.2%).
Ако в останалите страни имаше достигане на дъното и оттласкване от него, за България може да се каже, че лази по дъното. Силното възстановяване на външно икономическите партньори на страната (основната част от износа на България е насочен към Германия) генерира силните ръстове при износа на икономиката ни. От април миналата година износът се превърна в основен двигател на икономиката на страната. Бързото му възстановяване успя да неутрализира негативния ефект от свитото търсене. Ниската база от 2009 г. и нарастващите цени доведоха до рекордни нива на ръст през 2010 г. в износа на страната. Липсват обаче фактори, които да задържат ръста на износа. От една страна не се наблюдава завоюване на нови пазари, които тепърва да бъдат експлоатирани, а от друга високата база от 2010 г. ще сведе ръста на износа до едноцифрени стойности. В графика 1 се вижда, че положителният принос на износът към БВП, започва да се забавя. Имайки предвид, че рекордните ръстове на износа бяха отчетени след април миналата година, високата годишна база ще покаже значително забавяне на приноса на износа към БВП през второто тримесечие.
Графика 1Ръст на годишна база на износа в структурата на БВП (%)
Източник: НСИ
Същевременно с изтощаване на износа като мотор на икономиката, крайното потребление дава минимални индикации за възстановяване. Слабият темп на възстановяване на потреблението няма да успее своевременно да подкрепи БВП след отслабване на износа, което реално създава опасност икономиката на страната да отчете и поне едно тримесечие на отрицателна територия. Високата инфлация (2.7% към април 2011 г.) и все още големият обем на безработица (9.79% за април 2011 г.) продължават да навяват у потребителите чувство на несигурност и да охлаждат желанието им за нови покупки.
Графика 2. Ръст на годишна база на крайното потребление в структура на БВП (%)
Източник: НСИ
Данните на НСИ показват второ поред тримесечие на икономически ратеж в България от 2.5%. Той обаче е по-слаб от четвъртото тримесечие миналата година, когато БВП на страната нараства с 2.9%.
Ако в останалите страни имаше достигане на дъното и оттласкване от него, за България може да се каже, че лази по дъното. Силното възстановяване на външно икономическите партньори на страната (основната част от износа на България е насочен към Германия) генерира силните ръстове при износа на икономиката ни. От април миналата година износът се превърна в основен двигател на икономиката на страната. Бързото му възстановяване успя да неутрализира негативния ефект от свитото търсене. Ниската база от 2009 г. и нарастващите цени доведоха до рекордни нива на ръст през 2010 г. в износа на страната. Липсват обаче фактори, които да задържат ръста на износа. От една страна не се наблюдава завоюване на нови пазари, които тепърва да бъдат експлоатирани, а от друга високата база от 2010 г. ще сведе ръста на износа до едноцифрени стойности. В графика 1 се вижда, че положителният принос на износът към БВП, започва да се забавя. Имайки предвид, че рекордните ръстове на износа бяха отчетени след април миналата година, високата годишна база ще покаже значително забавяне на приноса на износа към БВП през второто тримесечие.
Графика 1Ръст на годишна база на износа в структурата на БВП (%)
Източник: НСИСъщевременно с изтощаване на износа като мотор на икономиката, крайното потребление дава минимални индикации за възстановяване. Слабият темп на възстановяване на потреблението няма да успее своевременно да подкрепи БВП след отслабване на износа, което реално създава опасност икономиката на страната да отчете и поне едно тримесечие на отрицателна територия. Високата инфлация (2.7% към април 2011 г.) и все още големият обем на безработица (9.79% за април 2011 г.) продължават да навяват у потребителите чувство на несигурност и да охлаждат желанието им за нови покупки.
Графика 2. Ръст на годишна база на крайното потребление в структура на БВП (%)
Източник: НСИДанните на НСИ показват второ поред тримесечие на икономически ратеж в България от 2.5%. Той обаче е по-слаб от четвъртото тримесечие миналата година, когато БВП на страната нараства с 2.9%.