Инфлация, гняв, популизъм и носталгия към миналото. Последните две седмици, а и по всичко личи и следващите две, могат да се опишат от тези четири думи. Проявяваното съчувствие към конфликтите в Либия бързо се превърна в гняв, когато поради страх от рязко намаление на износа на нефт цената за барел надмина 100 долара и произвежданите от него продукти рязко увеличиха стойността си, а от там и по-високата стойност на горивата, бръкна веднага в джоба на потребителите. Редицата изказвания в публичното пространство за справяне със ситуацията чрез държавен контрол на цените отприщиха носталгията към миналото и командната икономика. Онази, в която цените, заедно с всичко останало, се определяха на петилетки и българският пазар бе изолиран от световните тенденции на топло под партийното крило. Но дали всичко е толкова страшно или просто самият страх кара недоволството да прерасне в протести?
Да започнем анализа си отзад напред. Ако държавата се намеси в определянето на цената на горивата в страната, то това би означавало намеса на свободния пазар и явно погазване на пазарната икономика, която България гради през последните 20 години. Подобна държавна намеса може да има пагубен ефект за самата икономика на страната и ще я зачеркне от картата на много инвеститори, защото никой не би вложил пари в бизнес, в който не самият пазар оценява стоката му, а визията на държавата за нейната стойност. Ако продавате телевизори и утре държавата Ви каже, че те трябва да струват с 20% по-малко, Вие не можете да предвиждате Вашите разходи. А ако сте закупили стоката на по-висока цена от тази, на която държавата иска да я продавате, бихте отчели загуби, които няма да Ви бъдат възстановени, а са за ваша сметка. Цената на една стока е толкова висока, колкото са готови потребителите да платят. С други думи: не държавата, а пазарът е най-точният измерител на потребителските цени.
От друга страна, ако държавата се намеси в определянето на цените на горивата чрез намаляване на акциза им или ДДС, то тогава пушачите в страната ще могат с основание да зададат въпроса: Ами ние? По данни от различни емпирични изследвания, пушачите в България са близо 60%. Да направим аналогия:
Всеки сам избира според своите възможности дали да шофира превозно средство.
Всеки сам избира дали да пуши или не.
Изгорелите газове са не по-малко вредни за хората от тютюневия дим. Потърпевшите от така нареченото пасивно пушене са много по-малко от пешеходците, вдишващи мръсните газове. Всъщност, потърпевшите от обгазяването тук са именно тези, които са избрали да не замърсяват околната среда, докато шофьорите стоят удобно изолирани зад стъклата на своята кола.
И при цигарите, и при горивата държавата начислява ДДС и акциз в не малки размери. Миналата година Министърът на финансите обяви поредното увеличение на акциза върху цигарите. Така разтварянето на ножицата между себестойността и пазарната цена на цигарите от държавата доведе до ръст в контрабандата и спад в приходите на хазната, генерирани от този сектор.
При цигарите има и друга особеност. Намаляването на пушачите ще доведе до спад в търсенето на тютюн, а това ще остави без поминък не малко граждани, чието основно занимание от години е единствено отглеждането на тютюн. А държавата все още няма конкретна визия тези хора с какво ще заменят отглеждането на тютюн.
Ето как, ако държавата намали данъчните ставки и акциза върху горивата, но не и тези върху цигарите, то решението би било аргументируемо единствено с това, че е широко прието мнението, че цигарите са вредни за здравето и също толкова широко прието мнение е, че колите са необходимост за всеки.
Но къде е решението?
За да се намери решение на конкретен проблем, то той първо ясно трябва да се дефинира. В началото на седмицата НСИ отчете годишна инфлация за месец февруари от 5,2%. Високата цифра бе предшествана от протест ден преди това срещу високите цени на горивата. Колко фрапираща е тя всъщност? От графиката ясно се вижда, че годишната инфлация само за 2008 г. е била 12,5%, като и в годините около нея тя не е падала под 6 на сто. Ако нивото на инфлацията, която се измерва чрез изменението на потребителските цени, бе основният проблем, то тогава защо и при тези години не е имало протести. Използвайки калкулатора на интернет страницата на НСИ за изчисление на инфлацията, може да се види, че от май 1990 г. до февруари 2011 г. тя е … 423 791.6%.
Графика 1. Годишна инфлация
Източник: НСИ
В допълнение можем да разгледаме и данните от Съюза на вносителите на автомобили в България (посочени в графиката) и да видим, че в годините с най-висока инфлация броят на продадените нови автомобили в България достига пиковите си стойности.
Графика 2. Продадени нови автомобили в България
Източник: Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България
Да разгледаме и цената на петрола през посочените години. Тя достига до почти 160$ за барел, а днес е малко над 100$. Данните ни навеждат и на логичния въпрос: Как по-време на най-високата инфлация и най-високите цени на петрола българите са купували най-много нови автомобили, а днес и най-малката промяна на цената може да доведе до бунтове и протести?
Отговорът е прост – за всичко се плаща. Ако в тази ситуация гражданите са имали пари, за да платят за всичко, то днес явно не разполагат с тези пари. Ако преизчислим за месец средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори, ще видим, че темпът на нарастване е много по-голям от този на инфлацията и в нейния пик през 2008 г. достига 26,5%.
Графика 3. Средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори и темп на ръст спрямо предходната година
Източник: НСИ
Факторите, определящи ръста на заплатите, са много и един от тях е именно инфлацията. Повишаването на цените означава, че бизнесът ще отбележи ръст в печалбите, основната част от тях ще бъдат преразпределени в инвестиции за увеличаване на производството и повишаване на заплащането на персонала. Увеличеното производство генерира ръст в търсенето на работна сила, а неговото повишаване доведе до ръст на работните заплати и съответно на доходите на хората.
Днес ръстът при средната заплата продължава да се увеличава, но ефектът от инфлацията е обратният. Вместо да увеличава доходите, тя ги намалява. За да си обясним това явление, трябва да прибавим и ефекта на заетостта. В пиковите години на инфлацията и средната работна заплата безработицата в страната бе достигнала до минимално ниво. Толкова минимално, че на пазара имаше осезаем глад за квалифицирани кадри.
Графика 4.
Източник: Агенция по заетостта, Годишник 2009 г.
Към февруари 2011 г. измерената от Агенцията по заетостта безработица е в размер на 9.78%, но тази стойност отчита само регистрираните в бюрата по труда. Тези, които са предпочели да не се регистрират като безработни, формират така наречената скрита безработица, която, прибавена към вече отчетените стойности, според експерти води до реално ниво на безработицата от 15%-20%. В съчетание с това трябва да се разгледа и методологията за определяне на средната работна заплата. Тя се определя на база брой заети. С други думи, средната работна заплата може и да расте, но базата от работници, върху която се изчислява, е по-ниска и, разпределена в домакинствата, логично води до намаление на техния доход. В графика 5 ясно се вижда, че след първото тримесечие на 2010 г. през останалите доходът на домакинствата реално намалява.
Графика 5. Среден доход на домакинствата в страната (в лева)
Източник: НСИ
От целия този анализ може да се направи един прост извод: не цената на горивата в България е проблемът, а намалелите финансови възможности на домакинствата. Държавата не може и не трябва да се намесва в пазарното определяне на цените на която и да е стока, а да съсредоточи усилията си в подобряването на бизнес климата в страната. Това от своя страна би привлякло инвестиции в икономиката, би разкрило нови работни места и би довело до повишаване на финансовите възможности. Казано в едно изречените, търсенето на начини за намаление на цените на горивата в страната е просто изхвърляне на вода от потъващ кораб, а не решаване на същинския проблем – запушване на пробойната.
Да започнем анализа си отзад напред. Ако държавата се намеси в определянето на цената на горивата в страната, то това би означавало намеса на свободния пазар и явно погазване на пазарната икономика, която България гради през последните 20 години. Подобна държавна намеса може да има пагубен ефект за самата икономика на страната и ще я зачеркне от картата на много инвеститори, защото никой не би вложил пари в бизнес, в който не самият пазар оценява стоката му, а визията на държавата за нейната стойност. Ако продавате телевизори и утре държавата Ви каже, че те трябва да струват с 20% по-малко, Вие не можете да предвиждате Вашите разходи. А ако сте закупили стоката на по-висока цена от тази, на която държавата иска да я продавате, бихте отчели загуби, които няма да Ви бъдат възстановени, а са за ваша сметка. Цената на една стока е толкова висока, колкото са готови потребителите да платят. С други думи: не държавата, а пазарът е най-точният измерител на потребителските цени.
От друга страна, ако държавата се намеси в определянето на цените на горивата чрез намаляване на акциза им или ДДС, то тогава пушачите в страната ще могат с основание да зададат въпроса: Ами ние? По данни от различни емпирични изследвания, пушачите в България са близо 60%. Да направим аналогия:
Всеки сам избира според своите възможности дали да шофира превозно средство.
Всеки сам избира дали да пуши или не.
Изгорелите газове са не по-малко вредни за хората от тютюневия дим. Потърпевшите от така нареченото пасивно пушене са много по-малко от пешеходците, вдишващи мръсните газове. Всъщност, потърпевшите от обгазяването тук са именно тези, които са избрали да не замърсяват околната среда, докато шофьорите стоят удобно изолирани зад стъклата на своята кола.
И при цигарите, и при горивата държавата начислява ДДС и акциз в не малки размери. Миналата година Министърът на финансите обяви поредното увеличение на акциза върху цигарите. Така разтварянето на ножицата между себестойността и пазарната цена на цигарите от държавата доведе до ръст в контрабандата и спад в приходите на хазната, генерирани от този сектор.
При цигарите има и друга особеност. Намаляването на пушачите ще доведе до спад в търсенето на тютюн, а това ще остави без поминък не малко граждани, чието основно занимание от години е единствено отглеждането на тютюн. А държавата все още няма конкретна визия тези хора с какво ще заменят отглеждането на тютюн.
Ето как, ако държавата намали данъчните ставки и акциза върху горивата, но не и тези върху цигарите, то решението би било аргументируемо единствено с това, че е широко прието мнението, че цигарите са вредни за здравето и също толкова широко прието мнение е, че колите са необходимост за всеки.
Но къде е решението?
За да се намери решение на конкретен проблем, то той първо ясно трябва да се дефинира. В началото на седмицата НСИ отчете годишна инфлация за месец февруари от 5,2%. Високата цифра бе предшествана от протест ден преди това срещу високите цени на горивата. Колко фрапираща е тя всъщност? От графиката ясно се вижда, че годишната инфлация само за 2008 г. е била 12,5%, като и в годините около нея тя не е падала под 6 на сто. Ако нивото на инфлацията, която се измерва чрез изменението на потребителските цени, бе основният проблем, то тогава защо и при тези години не е имало протести. Използвайки калкулатора на интернет страницата на НСИ за изчисление на инфлацията, може да се види, че от май 1990 г. до февруари 2011 г. тя е … 423 791.6%.
Графика 1. Годишна инфлация
Източник: НСИВ допълнение можем да разгледаме и данните от Съюза на вносителите на автомобили в България (посочени в графиката) и да видим, че в годините с най-висока инфлация броят на продадените нови автомобили в България достига пиковите си стойности.
Графика 2. Продадени нови автомобили в България
Източник: Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в БългарияДа разгледаме и цената на петрола през посочените години. Тя достига до почти 160$ за барел, а днес е малко над 100$. Данните ни навеждат и на логичния въпрос: Как по-време на най-високата инфлация и най-високите цени на петрола българите са купували най-много нови автомобили, а днес и най-малката промяна на цената може да доведе до бунтове и протести?
Отговорът е прост – за всичко се плаща. Ако в тази ситуация гражданите са имали пари, за да платят за всичко, то днес явно не разполагат с тези пари. Ако преизчислим за месец средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори, ще видим, че темпът на нарастване е много по-голям от този на инфлацията и в нейния пик през 2008 г. достига 26,5%.
Графика 3. Средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори и темп на ръст спрямо предходната година
Източник: НСИФакторите, определящи ръста на заплатите, са много и един от тях е именно инфлацията. Повишаването на цените означава, че бизнесът ще отбележи ръст в печалбите, основната част от тях ще бъдат преразпределени в инвестиции за увеличаване на производството и повишаване на заплащането на персонала. Увеличеното производство генерира ръст в търсенето на работна сила, а неговото повишаване доведе до ръст на работните заплати и съответно на доходите на хората.
Днес ръстът при средната заплата продължава да се увеличава, но ефектът от инфлацията е обратният. Вместо да увеличава доходите, тя ги намалява. За да си обясним това явление, трябва да прибавим и ефекта на заетостта. В пиковите години на инфлацията и средната работна заплата безработицата в страната бе достигнала до минимално ниво. Толкова минимално, че на пазара имаше осезаем глад за квалифицирани кадри.
Графика 4.
Източник: Агенция по заетостта, Годишник 2009 г.Към февруари 2011 г. измерената от Агенцията по заетостта безработица е в размер на 9.78%, но тази стойност отчита само регистрираните в бюрата по труда. Тези, които са предпочели да не се регистрират като безработни, формират така наречената скрита безработица, която, прибавена към вече отчетените стойности, според експерти води до реално ниво на безработицата от 15%-20%. В съчетание с това трябва да се разгледа и методологията за определяне на средната работна заплата. Тя се определя на база брой заети. С други думи, средната работна заплата може и да расте, но базата от работници, върху която се изчислява, е по-ниска и, разпределена в домакинствата, логично води до намаление на техния доход. В графика 5 ясно се вижда, че след първото тримесечие на 2010 г. през останалите доходът на домакинствата реално намалява.
Графика 5. Среден доход на домакинствата в страната (в лева)
Източник: НСИОт целия този анализ може да се направи един прост извод: не цената на горивата в България е проблемът, а намалелите финансови възможности на домакинствата. Държавата не може и не трябва да се намесва в пазарното определяне на цените на която и да е стока, а да съсредоточи усилията си в подобряването на бизнес климата в страната. Това от своя страна би привлякло инвестиции в икономиката, би разкрило нови работни места и би довело до повишаване на финансовите възможности. Казано в едно изречените, търсенето на начини за намаление на цените на горивата в страната е просто изхвърляне на вода от потъващ кораб, а не решаване на същинския проблем – запушване на пробойната.