През изминалата седмица се откроиха 2 важни числа. Първото бе ръстът на БВП за 2010 г. с 0,3%, а второто свиването през изминалата година на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с 58,6%. Докато първото число ще се разглежда от редица анализатори, ще се коментира и спекулира с неговите очаквани вариации през следващите 11 месеца, второто някак си се загуби в информационния шум. Още, когато в началото на миналата година предварителните данни за обема на ПЧИ показаха спад в първите месеци с над 10 пъти на годишна база, се подготвихме за дори още по негативен резултат от постигнатият спад с почти 60%. (Тук е редно да отбележим, че след като предварителните данни бяха ревизирани, спадът на ПЧИ се оказа по-малък).
ПЧИ имат особена важност през последното десетилетие като средство за ускорен растеж и развитие на икономиките в преход. Благодарение на тях те успяват по бързо и умекотено да преодолеят дистаниця с развитите икономики. ПЧИ обаче не могат да бъдат разглеждани като взаимощомощ от страна на „по-големият брат” към по-малкия, а естествена рожба на свободната пазарна икономика и глобализацията, зад която стоят единствено помислите за ... по-голяма печалба. Развитите икономики увеличават обема си в най-добрите случаи с 1-2 процента на година, докато развиващите се може да стигнат до двуцифрени стойности. В България до преди няколко години бяхме свикнали да виждаме ежегодно 4-5 или 6 процента.
Между чуждестранните инвеститори търсещи къде да вложат свободните пари, с които разполагат, можем да разпознаем лицата на два основни типа. Първитете са бизнесмените. Те влагат пари в българската икономика, за да развиват конкретно производство. Това основно е мотивирано от намаление на разходите спрямо друга страна, в която то може да бъде развивано. Ниският корпоративен данък и евтината работна ръка, бяха основните предимства на българската икономика. Така рекчникът ни се обогати с още една нова дума - „аутсорсинг“.
Казвам бяха, защото сами по себе си те не са фактори оказващи дългосрочен ефект. Ниската цена на труда започва постепенно да се увеличава и достига до норми, които реално обезсмислят вложението на самият инвеститор. Разразяването на кризата в отделните страни доведе до спад в обемите на поръчките и натисна цените надолу. Това направи по-изгодно командироването на кадри от България в конкретни страни, от това да се инвестира в цялостен аутсорсинг на дейност в страната.
След идването на кризата бизнесът в страната започна да разчита все повече на вътрешното потреблени, което да продължи да носи печалби на фирмите. То обаче се сви с още по-бързи темпове, с които нарастна и за 2010 година крайното потребление бележи минимален ръст от 1,3%, а поради необходимостта от подобрение на многото фактори, от които зависи (ниво на безработицата, кредитиране и т.н.) се очаква възстановяването му да бъде бавно.
Графика 1. Съотношение между ПЧИ и БВП
Източник: НСИ
Вторият вид инвеститори са спекулантите. Те са представлявани основно от инвестиционни фондове разполагащи с много големи обеми от средства. Тяхната основна цел е не да създават прододукти и да инвестират в развитието на конкретни бизнеси, а да умножават пари. Инвестирането на средства от тяхна страна, се фокусира в закупуването на активи, с цел тяхната препродажба на по-късен етап. Характерно за тях е, че те търсят начин за бързо влизане и излизане от всеки пазар, най-удобен за спекулантите вход и изход обикновено е фондовата борса. За да стигнат тези инвестиции до българския пазар обаче те трябва да минат неизменно през финансовото посредничество на фирми опериращи в страната или в съответната страна да бъдат разкрити такива представителства, които да насочват финансовите потоци.
Друг любим актив на спекулантите (освен акциите) са недвижимите имоти. Специфичното му търсене, което в дългосрочен план винаги води до повишаване на цените, често го превръща в главен виновник за надуване на балони в икономиките в различните страни. Тук можем да отбележим и че настоящата криза започна от спукване на имотен балон надул се в най-голяма икономика в света – САЩ, а няколко години преди това подобен балон се спука и в Испания.
Отваряйки вратите си за България, Европейският съюз предложи на жителите в развитите си икономики (като тази на Англия) жилища на цени в пъти по-ниски от тези в родината им. Генерираното търсене пък доведе до постоянен ръст на цените, а това от своя страна направи жилищата в България не само изгодни за втори дом и спокойни старини, но и за инвестиция с висока възвръщаемост. Нуждата от нови и нови сгради се материализира и в ръст в сектора на строителството. Независимо от случващите се икономически процеси през годините, нуждата от жилища за домакинствата и бизнес сгради за фирмите си остава константна. Друга специфична особеност на спекулативните ПЧИ е, че те се насочват към икономите, които се очаква да отбележат бърз растеж и действат като катализатор за генериране на по-високи печалби от бизнеса, а от там и ускорение и увеличение на ръста. Ако този процес не бъде адекватно управляван създава риск от прегряване на самите икономики.
Така съчетанието на двата типа инвеститори влагащи пари в развиващите се икономики води до ръст, чиито главен двигател са ПЧИ.
Казаното до тук ясно се потвърждава от графиката по-долу. Разпределението на ПЧИ по сектори на икономическа дейност показва, че за периода от 2008 г. до 2010 г., най-голям спад в обема на ПЧИ се реализира в секторите Финансово посредничество (спад с 1 552 млн. евро или 92,5%), Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги (спад с 1 874 млн. евро или 94,2%) и Търговия (спад с 1 445 млн. евро или 113%). Първите два сектора попадат в определяните като спекулативни ПЧИ, докато търговията е пряко свързана с инвестициите в производство. Свитото вътрешно потребление дава ясен сигнал на инвеститорите, че търсейки възвръщаемост от инвестицията си, чрез предлагане на продукция основно на вътрешния пазар, ще остане на ниски нива и това увеличава автоматично обемът на средствата, които първоначално са решили да вложат. С други думи ако в силните години на икономиката възвръщаемостта на инвестициите им в бизнес в страната е била на ниво от около 5 години, то свитото потребление увеличава този срок почти двойно. По-големият период от време ги принуждава да осигурят по-голям финансов ресурс, за да могат да реализират очакваната от тях възвръщаемост. Не по-малко силен фактор е и това, че затваряйки за по-дълъг период от време средствата си, инвеститорите на практика се лишават от възможността през това време конкретните средства да бъдат инвестирани в други активи, които са станали атрактивни.
Графика 2. Разпределение на ПЧИ по сектори в икономиката за периода 2008 г. – 2010 г.
Източник: НСИ
В останалите сектори от икономиката, графиката ясно показва, че спадът на ПЧИ в тях е в ниски обеми. Стратегическите инвестиции насочени към развитието на конкретен бизнес в страната са тези, които основно допринасят за реалният устойчив ръст на икономиката. Разбира се без значение какви точно са инвестициите в страната те са добре дошли, защото по един или друг начин могат да бъдат използвани от икономическите агенти и регулирани от правните норми.
От всичко казано до тук, дава основание да се прогнозира, че обемът на ПЧИ ще продължи и през тази година да бъде на ниски нива спрямо пиковите си стойности, а основната причина за това е, че липсват фактори, които да го активизират. Бавно възстановяващото се вътрешно потребление възпира новите инвестиции в производство, поради ниските норми на печалба и бавната възвръщаемост на инвестициите. Ръстът на износа е с единичен характер и се дължи повече на натрупване на запаси на ниски цени, от колкото на по-голямо потребление или завземане на нови пазари. Така логично и през тази година ПЧИ ще се съставят от вече планирани стратегически инвестиции на конкретни фирми.
Инвестициите със спекулативен характер също няма да се открояват през годината. Пазарът на недвижими имоти ще бъде диктуван от вътрешно търсене основно на жилищни сгради. Паричните трансвери от чужденци решили да закупят втори дом у нас или да инвестират в недвижимо имущество бяха пресушени от ефектите, които оказа икономическата криза в тяхната собствена страна. А за да се раздвижи търсенето на бизнес площи ще трябва първо да се регистрира устойчив ръст на печалбите на бизнеса, който да започне отново да инвестира в модернизиране, разширяване и разкриване на нови работни места. Все пак плавното възстановяване, инвестирането в бизнес създаващ производство и атрактивните ниски цени , няма как да остане незабелязано от инвестиращите в акции и други финансови инструменти обезпечени с реален бизнес чужди инвеститори. Това ще донесе на секторът за финансово посредничество един от най-високите ръстове на ПЧИ през настоящата година. Като общ обем през 2011 г. може да се очаква ръст на ПЧИ в рамките на 20% до 50%, който ще лежи основно на по-ниската база от изминалата 2010 г.
ПЧИ имат особена важност през последното десетилетие като средство за ускорен растеж и развитие на икономиките в преход. Благодарение на тях те успяват по бързо и умекотено да преодолеят дистаниця с развитите икономики. ПЧИ обаче не могат да бъдат разглеждани като взаимощомощ от страна на „по-големият брат” към по-малкия, а естествена рожба на свободната пазарна икономика и глобализацията, зад която стоят единствено помислите за ... по-голяма печалба. Развитите икономики увеличават обема си в най-добрите случаи с 1-2 процента на година, докато развиващите се може да стигнат до двуцифрени стойности. В България до преди няколко години бяхме свикнали да виждаме ежегодно 4-5 или 6 процента.
Между чуждестранните инвеститори търсещи къде да вложат свободните пари, с които разполагат, можем да разпознаем лицата на два основни типа. Първитете са бизнесмените. Те влагат пари в българската икономика, за да развиват конкретно производство. Това основно е мотивирано от намаление на разходите спрямо друга страна, в която то може да бъде развивано. Ниският корпоративен данък и евтината работна ръка, бяха основните предимства на българската икономика. Така рекчникът ни се обогати с още една нова дума - „аутсорсинг“.
Казвам бяха, защото сами по себе си те не са фактори оказващи дългосрочен ефект. Ниската цена на труда започва постепенно да се увеличава и достига до норми, които реално обезсмислят вложението на самият инвеститор. Разразяването на кризата в отделните страни доведе до спад в обемите на поръчките и натисна цените надолу. Това направи по-изгодно командироването на кадри от България в конкретни страни, от това да се инвестира в цялостен аутсорсинг на дейност в страната.
След идването на кризата бизнесът в страната започна да разчита все повече на вътрешното потреблени, което да продължи да носи печалби на фирмите. То обаче се сви с още по-бързи темпове, с които нарастна и за 2010 година крайното потребление бележи минимален ръст от 1,3%, а поради необходимостта от подобрение на многото фактори, от които зависи (ниво на безработицата, кредитиране и т.н.) се очаква възстановяването му да бъде бавно.
Графика 1. Съотношение между ПЧИ и БВП
Източник: НСИВторият вид инвеститори са спекулантите. Те са представлявани основно от инвестиционни фондове разполагащи с много големи обеми от средства. Тяхната основна цел е не да създават прододукти и да инвестират в развитието на конкретни бизнеси, а да умножават пари. Инвестирането на средства от тяхна страна, се фокусира в закупуването на активи, с цел тяхната препродажба на по-късен етап. Характерно за тях е, че те търсят начин за бързо влизане и излизане от всеки пазар, най-удобен за спекулантите вход и изход обикновено е фондовата борса. За да стигнат тези инвестиции до българския пазар обаче те трябва да минат неизменно през финансовото посредничество на фирми опериращи в страната или в съответната страна да бъдат разкрити такива представителства, които да насочват финансовите потоци.
Друг любим актив на спекулантите (освен акциите) са недвижимите имоти. Специфичното му търсене, което в дългосрочен план винаги води до повишаване на цените, често го превръща в главен виновник за надуване на балони в икономиките в различните страни. Тук можем да отбележим и че настоящата криза започна от спукване на имотен балон надул се в най-голяма икономика в света – САЩ, а няколко години преди това подобен балон се спука и в Испания.
Отваряйки вратите си за България, Европейският съюз предложи на жителите в развитите си икономики (като тази на Англия) жилища на цени в пъти по-ниски от тези в родината им. Генерираното търсене пък доведе до постоянен ръст на цените, а това от своя страна направи жилищата в България не само изгодни за втори дом и спокойни старини, но и за инвестиция с висока възвръщаемост. Нуждата от нови и нови сгради се материализира и в ръст в сектора на строителството. Независимо от случващите се икономически процеси през годините, нуждата от жилища за домакинствата и бизнес сгради за фирмите си остава константна. Друга специфична особеност на спекулативните ПЧИ е, че те се насочват към икономите, които се очаква да отбележат бърз растеж и действат като катализатор за генериране на по-високи печалби от бизнеса, а от там и ускорение и увеличение на ръста. Ако този процес не бъде адекватно управляван създава риск от прегряване на самите икономики.
Така съчетанието на двата типа инвеститори влагащи пари в развиващите се икономики води до ръст, чиито главен двигател са ПЧИ.
Казаното до тук ясно се потвърждава от графиката по-долу. Разпределението на ПЧИ по сектори на икономическа дейност показва, че за периода от 2008 г. до 2010 г., най-голям спад в обема на ПЧИ се реализира в секторите Финансово посредничество (спад с 1 552 млн. евро или 92,5%), Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги (спад с 1 874 млн. евро или 94,2%) и Търговия (спад с 1 445 млн. евро или 113%). Първите два сектора попадат в определяните като спекулативни ПЧИ, докато търговията е пряко свързана с инвестициите в производство. Свитото вътрешно потребление дава ясен сигнал на инвеститорите, че търсейки възвръщаемост от инвестицията си, чрез предлагане на продукция основно на вътрешния пазар, ще остане на ниски нива и това увеличава автоматично обемът на средствата, които първоначално са решили да вложат. С други думи ако в силните години на икономиката възвръщаемостта на инвестициите им в бизнес в страната е била на ниво от около 5 години, то свитото потребление увеличава този срок почти двойно. По-големият период от време ги принуждава да осигурят по-голям финансов ресурс, за да могат да реализират очакваната от тях възвръщаемост. Не по-малко силен фактор е и това, че затваряйки за по-дълъг период от време средствата си, инвеститорите на практика се лишават от възможността през това време конкретните средства да бъдат инвестирани в други активи, които са станали атрактивни.
Графика 2. Разпределение на ПЧИ по сектори в икономиката за периода 2008 г. – 2010 г.
Източник: НСИВ останалите сектори от икономиката, графиката ясно показва, че спадът на ПЧИ в тях е в ниски обеми. Стратегическите инвестиции насочени към развитието на конкретен бизнес в страната са тези, които основно допринасят за реалният устойчив ръст на икономиката. Разбира се без значение какви точно са инвестициите в страната те са добре дошли, защото по един или друг начин могат да бъдат използвани от икономическите агенти и регулирани от правните норми.
От всичко казано до тук, дава основание да се прогнозира, че обемът на ПЧИ ще продължи и през тази година да бъде на ниски нива спрямо пиковите си стойности, а основната причина за това е, че липсват фактори, които да го активизират. Бавно възстановяващото се вътрешно потребление възпира новите инвестиции в производство, поради ниските норми на печалба и бавната възвръщаемост на инвестициите. Ръстът на износа е с единичен характер и се дължи повече на натрупване на запаси на ниски цени, от колкото на по-голямо потребление или завземане на нови пазари. Така логично и през тази година ПЧИ ще се съставят от вече планирани стратегически инвестиции на конкретни фирми.
Инвестициите със спекулативен характер също няма да се открояват през годината. Пазарът на недвижими имоти ще бъде диктуван от вътрешно търсене основно на жилищни сгради. Паричните трансвери от чужденци решили да закупят втори дом у нас или да инвестират в недвижимо имущество бяха пресушени от ефектите, които оказа икономическата криза в тяхната собствена страна. А за да се раздвижи търсенето на бизнес площи ще трябва първо да се регистрира устойчив ръст на печалбите на бизнеса, който да започне отново да инвестира в модернизиране, разширяване и разкриване на нови работни места. Все пак плавното възстановяване, инвестирането в бизнес създаващ производство и атрактивните ниски цени , няма как да остане незабелязано от инвестиращите в акции и други финансови инструменти обезпечени с реален бизнес чужди инвеститори. Това ще донесе на секторът за финансово посредничество един от най-високите ръстове на ПЧИ през настоящата година. Като общ обем през 2011 г. може да се очаква ръст на ПЧИ в рамките на 20% до 50%, който ще лежи основно на по-ниската база от изминалата 2010 г.