Дневни винетки за 1,30 лв., седмични за 3,35 лв. и месечни за 6,70 лв. За тези изгодни за шофьорите цени и нововъведения настояха от Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). В момента всеки зад волана трябва да извади от джоба си по 25 лв. за месечна и 67 лв. за годишна винетка. Това обаче е дискриминация, се казва в заключението на КЗД. Обяснението е логично. При използването на годишна винетка сега шофьорите плащат за месечното шофиране по пътищата по 5,58 лв. Тези, които са се минали да пътуват с месечна винетка, дават 4-5 пъти повече пари за месечно ползване на пътищата. По тази причина предложението на комисията, което е съобразено с практиката в Европа, е цената на месечната винетка да не надвишава 10% от годишната, седмичната - 5 % от годишната, а дневната – 2% от годишната.
Това решение на КЗД дава повод на всички граждани живеещи в столицата да се позамислят. Ако описаната по-горе логика е правилна и законна, то Софийска компания градски транспорт (СКГТ) – София, от години дискриминира жителите на столицата. Всеки, който реши да спазва законите и иска да бъде редовен пътник в градския транспорт ще трябва да се запознае първо колко ще му струва това тук.
В ценоразписа на услугите по издаване на абонаментни карти, се вижда, че стойността на подобна карта, включваща свободното използване на превозните средства движещи се по една единствена линия, само за един месец струва 23 лв. За тази скромна сума притежателят й може да се вози във всеки пъплещ по тази линия автобус, трамвай или тролей (в зависимост от самата линия) без значение колко пъти ще му се наложи да го използва за конкретните 30 дни. Ако на потребителя му се налага да използва две линии , тогава сумата се покачва на 40 лв. В същото време, на фона на тези цени, стойността на месечна абонаментна карта включваща всички линии на територията на София, които са над 50, струва само ... 50 лв. С други думи, дали потребители ще използва само 2 линии или пълния спектър от над 50 линии, ценово няма почти никаква разлика.
В конкретния случай, СКГТ-София никога не са крили, че става въпрос за прост маркетингов трик, не по-различен от промоциите, които всеки ден могат да се видят в големите магазини – плащаш 1 получаваш 2. Използвайки ценовия дисбаланс, СКГТ-София иска да накара повече хора да предпочетат използването на абонаментни карти за цялата мрежа и да намали нередовните пътници. На същия принцип е образувана и цената на винетките.
В тази ситуация остава отворен въпросът, как и кой може да отсее кое ни дискриминира и кое не. Ако това е Комисията за защита от дискриминация, то горепосоченото становище трябва да важи и за формирането на цените на абонаментните карти издавани от СКГТ-София. Ако не важи обаче, е редно да се посочи кое диференцира подходите към ценовото позициониране на винетките и картите за градски транспорт. Или казано в прав текст: Защо по една и съща логика и правила се оказва, че едни са дискриминирани, а други не? Недоглеждане ли е или просто опит за евтин популизъм. Все пак шофьорите в България са милиони и все с право на глас, а пътниците в градския транспорт хиляди и една част непълнолетни. Нека да попитаме Комисията за защита от дискриминация.
Това решение на КЗД дава повод на всички граждани живеещи в столицата да се позамислят. Ако описаната по-горе логика е правилна и законна, то Софийска компания градски транспорт (СКГТ) – София, от години дискриминира жителите на столицата. Всеки, който реши да спазва законите и иска да бъде редовен пътник в градския транспорт ще трябва да се запознае първо колко ще му струва това тук.
В ценоразписа на услугите по издаване на абонаментни карти, се вижда, че стойността на подобна карта, включваща свободното използване на превозните средства движещи се по една единствена линия, само за един месец струва 23 лв. За тази скромна сума притежателят й може да се вози във всеки пъплещ по тази линия автобус, трамвай или тролей (в зависимост от самата линия) без значение колко пъти ще му се наложи да го използва за конкретните 30 дни. Ако на потребителя му се налага да използва две линии , тогава сумата се покачва на 40 лв. В същото време, на фона на тези цени, стойността на месечна абонаментна карта включваща всички линии на територията на София, които са над 50, струва само ... 50 лв. С други думи, дали потребители ще използва само 2 линии или пълния спектър от над 50 линии, ценово няма почти никаква разлика.
В конкретния случай, СКГТ-София никога не са крили, че става въпрос за прост маркетингов трик, не по-различен от промоциите, които всеки ден могат да се видят в големите магазини – плащаш 1 получаваш 2. Използвайки ценовия дисбаланс, СКГТ-София иска да накара повече хора да предпочетат използването на абонаментни карти за цялата мрежа и да намали нередовните пътници. На същия принцип е образувана и цената на винетките.
В тази ситуация остава отворен въпросът, как и кой може да отсее кое ни дискриминира и кое не. Ако това е Комисията за защита от дискриминация, то горепосоченото становище трябва да важи и за формирането на цените на абонаментните карти издавани от СКГТ-София. Ако не важи обаче, е редно да се посочи кое диференцира подходите към ценовото позициониране на винетките и картите за градски транспорт. Или казано в прав текст: Защо по една и съща логика и правила се оказва, че едни са дискриминирани, а други не? Недоглеждане ли е или просто опит за евтин популизъм. Все пак шофьорите в България са милиони и все с право на глас, а пътниците в градския транспорт хиляди и една част непълнолетни. Нека да попитаме Комисията за защита от дискриминация.