Борса или Битпазар
Във всяка развита икономика движението на борсовите индекси обрисува пълна и точна кардиограма на нейното състояние. Лошата новина е, че в България най-старият борсов индекс SOFIX приключи дванадесетмесечният си цикъл със загуба от 15% като през по-голямата част от годината движението му отмерваше пулстът на мечка, спяща дълбок зимен сън. Добрата обаче е, че нашата икономика е все още в ранен стадий на развитие и слабо публично представена.
Изминалата година не донесе нищо позитивно на българския пазар. През 2009 г. основно препятствие пред възстановяването на цените на акциите бе ниската ликвидност. Въпреки, че и през 2010 г. оборотите в търговските сесии продължиха да бъдат кошмарно ниски, а сделките единични явления, ще е грешно да използваме ликвидността като аргумент за отчайващите резултати. Всеки проблем има своето решени, но преди това да се случи, то той трябва да бъде диагностициран като такъв. След като през 2010 г. вече знаехме, че ликвидността е проблем, то основното препятствие пред БФБ не беше той, а бавните крачки за неговото решаване. Една от предприетите мерки бе в разширяването на инструментите за търгуване. Така на 21 май бе осъществена и първата къса продажба на БФБ. Този акт обаче накара много анализатори и инвеститори да започнат задочният спор за яйцето и кокошката или с други думи, с новите инструменти (къси продажби и маржин покупки) трябва да се стимулира по-висок интерес у инвеститорите и това да генерира ръст на ликвидността, но от друга страна ако няма висока ликвидност същите инструменти са неприложими и не предизвикват интерес у никого.
Рязката обезценка на българския пазар с 80% през 2008 г., показа колко силно надценен е той, а изтриването на толкова голяма част от стойността на инвестициите, прокопа огромна пропаст от недоверие между инвеститорите и публичните дружества. Въпреки, че 2010 г. трябваше да мине под знака на ново начало в отношенията между двете страни, проблемът се задълбочи още повече като неговият пик дойде с гръмкият фалит на Мостстрой. Компанията се оказа затънала в дългове и технически в несъстоятелност месеци преди това да бъде обявено официално, а през цялото това време КФН не намираше нищо нередно в отчетите й, в които изпускаха да се споменат проблемите. Други фирми от кръга на Васил Божков (един от собствениците на Мостстрой) изневиделица се оказаха обезценени от няколко милиона на няколко хиляди и прехвърлени в „чужди“ ръце. Всичко това обаче се оказа някак си законно и институциите не направиха какъвто и да било опит да защитят правата на миноритарните акционери – тези обикновени хора, които не инвестират милиони на борсата, а управляват личните си скромни спестявания.
Липсата на справедлив регулатор още по-силно започна да изцежда и последните жизнени сили от пазара. Докато дружествата в инвестиционния сектор агонизираха (през последните 2 години 12 инвестиционни посредника се отказаха от лиценза си позволяващ им да извършват дейност) КФН реши „да извади нож на умряло куче“ като предложи двойно повишение на таксите за търговия, за да попълни дупките в приходите си, което няма как да не се пренесе и върху самите инвеститори. След сериозен дебат по темата от страна на организациите обединяващи потърпевшите дружества, увеличението се оказа по-малко.
На фона на всичко това намеренията на държавата да помогне на пазара също не прераснаха в конкретни действия. Повече от година и половина след като бе обявено намерението, за раздържавяване на част от енергийните дружества през борсата, резултатът отново е на стартова позиция. В началото това трябваше да се случи през късната есен на 2009 г., после бе включено като антикризисна мярка за справяне с дефицита през 2010 г., а към настоящият момент все още се анализира как да се случи листването на държавните дружества.
Положително може да се разглежда обаче придобиването на мажоритарния пакет на акциите на БФБ от държавата, чиято цел е по този начин да успее да намери стратегически инвеститор, който да започне да я развива. Въпреки, че към момента се наблюдава последователност в действията й, повод за повишено внимание бе даден през есента, когато правителството, в търсене на реформи в пенсионната система, обяви неочаквано желание за национализация на парите събирани от частните пенсионни фондове (една не малка част от тях са инвестирани в акции и облигации на БФБ), което щеше да доведе до моментален и стръмен спад в цените на акциите. Въпреки, че на по-късен етап правителството се отказа от тази си идея, се изпариха каквито и да било гаранции пред инвеститорите, че това няма да се повтори също толкова ненадейно и в бъдеще и да изтрие, част от стойността на техните активи.
Всички назовани до тук препятствия оказаха натиск върху цените на българския пазар и в сравнение с много други в началото на новата година той остава сериозно подценен. За да тръгне към реалната си стойност обаче, през 2011 г. всяка една от тези бариери трябва да бъде премахната, защото в противен случай българската борса рискува още дълго време да не може да се превърне в реален източник за финансиране на бизнеса, а това ще я постави в изолация от реализирането на каквито и да било инвестиционни намерения. Въпреки всички негативи, фундаментът създава положителни очаквания за позитивно развитие на индексите, които ще се характеризират с високи ръстове и спадове в положителен тренд при бавно увеличаваща се ликвидност.
И накрая май не ни остава нищо друго освен и през новата 2011 година … да се надяваме.
* Статията изразява личната гледна точка и очаквания на автора. Материалът има аналитичен характер и не представлява препоръка за вземане на инвестиционни решения.
Във всяка развита икономика движението на борсовите индекси обрисува пълна и точна кардиограма на нейното състояние. Лошата новина е, че в България най-старият борсов индекс SOFIX приключи дванадесетмесечният си цикъл със загуба от 15% като през по-голямата част от годината движението му отмерваше пулстът на мечка, спяща дълбок зимен сън. Добрата обаче е, че нашата икономика е все още в ранен стадий на развитие и слабо публично представена.
Изминалата година не донесе нищо позитивно на българския пазар. През 2009 г. основно препятствие пред възстановяването на цените на акциите бе ниската ликвидност. Въпреки, че и през 2010 г. оборотите в търговските сесии продължиха да бъдат кошмарно ниски, а сделките единични явления, ще е грешно да използваме ликвидността като аргумент за отчайващите резултати. Всеки проблем има своето решени, но преди това да се случи, то той трябва да бъде диагностициран като такъв. След като през 2010 г. вече знаехме, че ликвидността е проблем, то основното препятствие пред БФБ не беше той, а бавните крачки за неговото решаване. Една от предприетите мерки бе в разширяването на инструментите за търгуване. Така на 21 май бе осъществена и първата къса продажба на БФБ. Този акт обаче накара много анализатори и инвеститори да започнат задочният спор за яйцето и кокошката или с други думи, с новите инструменти (къси продажби и маржин покупки) трябва да се стимулира по-висок интерес у инвеститорите и това да генерира ръст на ликвидността, но от друга страна ако няма висока ликвидност същите инструменти са неприложими и не предизвикват интерес у никого.
Рязката обезценка на българския пазар с 80% през 2008 г., показа колко силно надценен е той, а изтриването на толкова голяма част от стойността на инвестициите, прокопа огромна пропаст от недоверие между инвеститорите и публичните дружества. Въпреки, че 2010 г. трябваше да мине под знака на ново начало в отношенията между двете страни, проблемът се задълбочи още повече като неговият пик дойде с гръмкият фалит на Мостстрой. Компанията се оказа затънала в дългове и технически в несъстоятелност месеци преди това да бъде обявено официално, а през цялото това време КФН не намираше нищо нередно в отчетите й, в които изпускаха да се споменат проблемите. Други фирми от кръга на Васил Божков (един от собствениците на Мостстрой) изневиделица се оказаха обезценени от няколко милиона на няколко хиляди и прехвърлени в „чужди“ ръце. Всичко това обаче се оказа някак си законно и институциите не направиха какъвто и да било опит да защитят правата на миноритарните акционери – тези обикновени хора, които не инвестират милиони на борсата, а управляват личните си скромни спестявания.
Липсата на справедлив регулатор още по-силно започна да изцежда и последните жизнени сили от пазара. Докато дружествата в инвестиционния сектор агонизираха (през последните 2 години 12 инвестиционни посредника се отказаха от лиценза си позволяващ им да извършват дейност) КФН реши „да извади нож на умряло куче“ като предложи двойно повишение на таксите за търговия, за да попълни дупките в приходите си, което няма как да не се пренесе и върху самите инвеститори. След сериозен дебат по темата от страна на организациите обединяващи потърпевшите дружества, увеличението се оказа по-малко.
На фона на всичко това намеренията на държавата да помогне на пазара също не прераснаха в конкретни действия. Повече от година и половина след като бе обявено намерението, за раздържавяване на част от енергийните дружества през борсата, резултатът отново е на стартова позиция. В началото това трябваше да се случи през късната есен на 2009 г., после бе включено като антикризисна мярка за справяне с дефицита през 2010 г., а към настоящият момент все още се анализира как да се случи листването на държавните дружества.
Положително може да се разглежда обаче придобиването на мажоритарния пакет на акциите на БФБ от държавата, чиято цел е по този начин да успее да намери стратегически инвеститор, който да започне да я развива. Въпреки, че към момента се наблюдава последователност в действията й, повод за повишено внимание бе даден през есента, когато правителството, в търсене на реформи в пенсионната система, обяви неочаквано желание за национализация на парите събирани от частните пенсионни фондове (една не малка част от тях са инвестирани в акции и облигации на БФБ), което щеше да доведе до моментален и стръмен спад в цените на акциите. Въпреки, че на по-късен етап правителството се отказа от тази си идея, се изпариха каквито и да било гаранции пред инвеститорите, че това няма да се повтори също толкова ненадейно и в бъдеще и да изтрие, част от стойността на техните активи.
Всички назовани до тук препятствия оказаха натиск върху цените на българския пазар и в сравнение с много други в началото на новата година той остава сериозно подценен. За да тръгне към реалната си стойност обаче, през 2011 г. всяка една от тези бариери трябва да бъде премахната, защото в противен случай българската борса рискува още дълго време да не може да се превърне в реален източник за финансиране на бизнеса, а това ще я постави в изолация от реализирането на каквито и да било инвестиционни намерения. Въпреки всички негативи, фундаментът създава положителни очаквания за позитивно развитие на индексите, които ще се характеризират с високи ръстове и спадове в положителен тренд при бавно увеличаваща се ликвидност.
И накрая май не ни остава нищо друго освен и през новата 2011 година … да се надяваме.
* Статията изразява личната гледна точка и очаквания на автора. Материалът има аналитичен характер и не представлява препоръка за вземане на инвестиционни решения.