Усещане за край
Ако през 2009 година най-използваната дума в публичното пространствo бе „криза“, то през 2010-та тя си намери компания, с която прерасна в най-използваното в медиите словосъчетание – „краят на кризата“. Неколкократно „краят“ бе обявяван ту от премиерът, ту от различни министри, ту от анализатори. Медийната трибуна за тях се превърна в играта, в която със затворени очи се опитваш да забодеш опашката на магарето на правилното място и ако опиташ достатъчно много пъти все в един ще успееш. Така ако всеки ден обявяваш „краят на кризата“ то няма как да не се окажеш прав, когато моментът настъпи. Това е сценарият за настоящата година.
Защо обаче висчки триумфално обявяващи края на кризата изглеждат повече на лъжливи овчарчета от колкото на опитни професионалисти? Причините са основно две и поради тях 2011 г. отново ще мине под знака на словосъчетанието „краят на кризата“.
На първо място е липсата на ясна дефиниция за това какво представлява заветната пределна точка, след която ще се оттласнем към повърхността. От страна на икономическите показатели, страната вече е излязла от рицесията като през второто и третото тримесечия БВП се е покачил съответно с 0.5% и 0.7% на база предходни тримесечие, а очакванията са положителният прираст да не се пречупи и да продължи във времето.
Инфлацията също е измерител за подобряване на благосъстоянието на икономиката. Нейният ръст, води след себе си по-високи печалби за бизнеса, който от своя страна може да преразпределят в увеличени доходи на работещите, прираст на събираните от държавата данъци и инвестиции в модернизиране и разширяване, които на по-късен етап да създадат нови работни места. След като за кратко в края на 2009 г. в стрнаната се наблюдаваше дефлация, през 2010 г. инфлацията отново започна да нараства и отначалото на годината до края на месец ноември тя е вече 4.1%.
Друг индикатор за възход в икономиакта е нивото на безработицата. През месец февруари Агенцията по заетостта отчете пиковата стойност от 10.26%. От тогава до месец октомври (от когато са и последните публикувани официални данни на Агенцията по заетостта) безработицата бележи седем месечен последователен спад до 8.92%.
Основните външно търговски партньори на България покзаха, че икономиките им се съживяват бързо от кризата и започнаха да трупат запаси. Това логично доведе до рекорден ръст на износа на страната. През периода януари - октомври 2010 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 47% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 9.6 млрд. лева.
Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2010 г. е 932 лв., като през цялата година демонстрира тенденции за нови ръстове (през второто тримесечие бе 906 лв., а през първото 887 лв.
Защо обаче след поредицата от добри новини все още продължаваме да бленуваме за край на кризата. Тук идва и втората причина, тази която дефинира кризата не толкова като затворено в статистически данни явление, а усещане за несигурност. Основен индикатор за това може да бъде крайното потребление, което от втората половина на 2008 г. продължава да бъде отрицателно. Към края на третото тримесечие на миналата година националната статистика регистрира годишен спад от (-6.28%). Общият разход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2010 г. е 845 лв. И намалява спрямо същото тримесечие на 2009 г. с 5.3%. В същото време Българската народна банка отчита ръст в спестяванията на домакинствата.
Всичко това показва, че краят на кризата е изцяло зависим от завръщането на сигурността в доходите и икономическата свобода на населението. Достигането до тези индикатори е дълъг във времето процес и въпреки, че за статистиката кризата започва и свъркшва в няколко тримесечни стойности, за икономическите субекти тя продължава много по-дълго. Така през новата година, колкото и често и високо да бъде изричано словосъчетанието „краят на кризата“, то няма да бъде достатъчно, за да изплуваме на повърхността на собственото си съзнание.