В една топла юлска вечер през 2009 г., една трета от пълнолетните граждани участвали в приключилият само преди минути парламентарен вот, празнуваха. Празнуваха падането на Тристранката съставяна от партиите БСП, НДСВ и ДПС и новото начало – правилното начало. Вече нищо нямаше да спре сбъдването на хубавите думи и обещания, които бяха слушали през последните месеци. Въпреки, че икономическото торнадо на кризата вече отвяваше покрива на къщата им, те бяха щастливи. Партията, за която те бяха гласували сега обещаваше да ги преведе през пустинята от пепелта на разрушаващите се мечти, които те бяха градили през последните години. А лидерът й бе готов да раздели морето на две, за да преведе народа си до обетованата земя на неограничените възможности.
Ако всички предходни правителства се оправдаваха с лошата медийна политика, която са имали по време на управлението си и за това много малко от нещата, които са направили не са станали достояние на избирателите, то новото явно разчита предимно и основно на медийната си политика. Така всъщност не се налага да се правят много неща, но пък каквото и да се направи е отразявано, все едно посланикът на ООН за преговори с извънземните, посреща високопоставените гости.
Парадоксално, но малко хора преди изборите решиха да направят информиран избор и да прочетат предизборните платформи на партиите. Точно на това залага през последните 20 години българската политика – да говори силно, така че да не се налага някой да чете, защото написаното трудно се изтрива, а казаното лесно се забравя. Ето какво написаха управляващите си преди година и половина в своята програма:
“Намаляване на осигурителната тежест с до 5%, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците. Ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места.”
Уви днес, след всички специализирани акции на МВР, с които трябваше властта да се освободи от пипалата на силовите групировки, които в края на 90-те се претопиха от „борци” в добре облечени бизнесмени и замениха бухалките си с лобисти и корупция, държавата отново се управлява силово. Шепа хора изнудиха властта с протести, а не с аргументирани анализи и прогнози базиращи се на знание и логика.
Увеличението на осигуровките с 3% ще се плати от работодателите и работниците. Същите тези работници и работодатели, чиито глас никой не поиска. Правителството не само ясно обяви на бизнеса, че няма да си получи дължимите 600-те млн. лв. от изпълнени обществени поръчки, но и сега го натовари с 60% от тази допълнителна сума за осигуровки. Логично това, което може да се очаква е, че работодателите ще съкратят част от персонала си и заплащането му, за да платят допълнителните пари искани от синдикатите, за да няма РЕФОРМА. Оттук очакваната официална безработица ще скочи до 12%. Другият път за работодателите е просто да минат в сивия сектор (тези, които още не са там) и да не отчитат сумите, които плащат на работниците си, от което приходите в хазната ще се свият рязко и ефектът от този ход не само, че ще е нулев, но и отрицателен.
За по-малко от седмица правителството се превърна в куче, което лае, но не хапе, а кредитът на доверие, който му бе гласуван от народът, за да изпълни реформите, се изпари.
След обявяването на вот на недоверие към правителството за здравната реформа, който смятаха да внесат БСП и ДПС, министерството остана без ръководител. Протестите на лекарите бяха осуетени с кандидатурата на новия здравен министър. Синдикатите също бяха нахранени. Но дали това ще е краят? Учените от БАН и образователните институции също искат по-сочно парче от постната пица и сега знаят как да го получат. А как ли ще им бъде отговорено, защо други получават това, което искат, а те не. Дали синдикатите или образованието са по-важни? Знанието може да е сила, но явно бледнее пред физическата такава. Първото нещо, което трябва да реши едно развиващо се общество е дали ще приоритизира знанието или силата.
Призивите на управляващата партия преди година и половина бяха - никакви коалициии самостоятелно управление. Правителството трябва да дадава решения на проблемите, а не да показва, че явно сме избягали от една тристранка, за да дадем властта на друга тристранка. Защото, когато днес министър Младенов постави подписа си под насилственото увеличение на осигуровките тези 60%, които на 5-ти юли миналата година излязоха и гласуваха, ще си зададат въпросът: „Аз за синдикат или за партия гласувах?”. И ще потърсят отговор.
Ако всички предходни правителства се оправдаваха с лошата медийна политика, която са имали по време на управлението си и за това много малко от нещата, които са направили не са станали достояние на избирателите, то новото явно разчита предимно и основно на медийната си политика. Така всъщност не се налага да се правят много неща, но пък каквото и да се направи е отразявано, все едно посланикът на ООН за преговори с извънземните, посреща високопоставените гости.
Парадоксално, но малко хора преди изборите решиха да направят информиран избор и да прочетат предизборните платформи на партиите. Точно на това залага през последните 20 години българската политика – да говори силно, така че да не се налага някой да чете, защото написаното трудно се изтрива, а казаното лесно се забравя. Ето какво написаха управляващите си преди година и половина в своята програма:
“Намаляване на осигурителната тежест с до 5%, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците. Ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места.”
Уви днес, след всички специализирани акции на МВР, с които трябваше властта да се освободи от пипалата на силовите групировки, които в края на 90-те се претопиха от „борци” в добре облечени бизнесмени и замениха бухалките си с лобисти и корупция, държавата отново се управлява силово. Шепа хора изнудиха властта с протести, а не с аргументирани анализи и прогнози базиращи се на знание и логика.
Увеличението на осигуровките с 3% ще се плати от работодателите и работниците. Същите тези работници и работодатели, чиито глас никой не поиска. Правителството не само ясно обяви на бизнеса, че няма да си получи дължимите 600-те млн. лв. от изпълнени обществени поръчки, но и сега го натовари с 60% от тази допълнителна сума за осигуровки. Логично това, което може да се очаква е, че работодателите ще съкратят част от персонала си и заплащането му, за да платят допълнителните пари искани от синдикатите, за да няма РЕФОРМА. Оттук очакваната официална безработица ще скочи до 12%. Другият път за работодателите е просто да минат в сивия сектор (тези, които още не са там) и да не отчитат сумите, които плащат на работниците си, от което приходите в хазната ще се свият рязко и ефектът от този ход не само, че ще е нулев, но и отрицателен.
За по-малко от седмица правителството се превърна в куче, което лае, но не хапе, а кредитът на доверие, който му бе гласуван от народът, за да изпълни реформите, се изпари.
След обявяването на вот на недоверие към правителството за здравната реформа, който смятаха да внесат БСП и ДПС, министерството остана без ръководител. Протестите на лекарите бяха осуетени с кандидатурата на новия здравен министър. Синдикатите също бяха нахранени. Но дали това ще е краят? Учените от БАН и образователните институции също искат по-сочно парче от постната пица и сега знаят как да го получат. А как ли ще им бъде отговорено, защо други получават това, което искат, а те не. Дали синдикатите или образованието са по-важни? Знанието може да е сила, но явно бледнее пред физическата такава. Първото нещо, което трябва да реши едно развиващо се общество е дали ще приоритизира знанието или силата.
Призивите на управляващата партия преди година и половина бяха - никакви коалициии самостоятелно управление. Правителството трябва да дадава решения на проблемите, а не да показва, че явно сме избягали от една тристранка, за да дадем властта на друга тристранка. Защото, когато днес министър Младенов постави подписа си под насилственото увеличение на осигуровките тези 60%, които на 5-ти юли миналата година излязоха и гласуваха, ще си зададат въпросът: „Аз за синдикат или за партия гласувах?”. И ще потърсят отговор.