Продължение на Едно съвършено скъпо несъвършенство
Това е оригиналното име на популярното у нас тв шоу „Стани богат”. Като цяло така изглеждат и партньорските отношения между държавата и бизнеса у нас днес – игра, в която обаче няма значение колко правилно отговаря бизнеса на въпросите, а всичко зависи дали държавата ще иска или не да му изплати спечеленото. Разплащането на държава с фирмите изпълнили обществени поръчки през 2009 г., бе замразено от правителството в опит да се намали бюджетният дефицит за предходната година на 3%, което е едно от основните изисквания за членство на страната в Еврозоната. Фирмите работещи по обществени поръчки все пак са свикнали с това държавата да разплаща задълженията си със закъснение в рамките между 1 и 3 месеца, но според новите правила държавата реши едностранно да прибави по една нула зад тези срокове.
В момента, в който икономическата криза бе стъпила с цялата си тежест на врата на бизнеса, държавата му обърна гръб. Все пак в началото на лятото правителството направи малка крачка към изплащането на задълженията си като откри финансова линия с Българската Банката за Развитие. Сумите, които бизнесът получава от бюджета чрез нея, са със 7 на сто по-малко от заявените, защото банката удържа 7 процента такса. Тази схема трябваше да даде възможност фирмите да получат след ... много месеци закъснение (Всъщност знае ли вече някой колко точно?), своите близо 600 млн. лв., които са си изработили. Цената за това обаче е да се лишат от 7 процента от тяхната стойност. За някои фирми парите от тези поръчки бяха жизнено необходими, за да избегнат фалит. Разплащателният проект трябва да приключи в края на месец септември. Алтернативата за тези фирми, които не са готови на подобна отстъпка, е да се надяват, че през „някой слънчев ден” държавата ще заплати стойността на техния труд.
Към края на месец август общата стойност на разплатените по тази линия средства е в размер на 155 млн. лв. Това прави около една четвърт от общата сума. Въпреки създалите се в началото административни пречки при обработката на исканията на фирмите, разплащателната линия, продължава да работи, но интересът е малък. Поглеждайки сухите цифри може да се направи изводът, че бизнеса явно не е в толкова плачевно състояние щом се отказва да свие със 7% приходите си, но да получи „свежи” приходи, които да му позволят да запази работните места, които е разкрил. Всъщност най-логично е да се очаква, че тези 7% ще бъдат покрити от маржът на печалба, който са заложили самите фирми при оферираните от тях цени за изпълнението на конкретните обществени поръчки. С други думи получените по тази схема на изплащане по-ниски суми, ще бъдат достатъчни, за да покрият разходите на фирмите по изпълнението на конкретните поръчки. И ЩЕ СГРЕШИМ.
Защо фирмите се отказват да получат днес свежи пари?
Финансовата и икономическа криза започна да се усеща сериозно от бизнеса още през миналата година и докато предходното правителство отричаше да има криза, а наследниците му декорираха стените на новите си кабинети, той нямаше време да вика неволята и трябваше да реагира. Да съкращава производствени мощности, да реже разходи и да освобождава персонал. Пикът на безработицата в страната бе достигнат през месец февруари (10.26%) и последва плавно намаление. Въпреки, че то се дължи основно на сезонни фактори като по-високата заетост в туризма и земеделието, реално ръстът на безработните бе овладян. Положителни сигнали за икономиката дойдоха от съживяването на износа през второто тримесечие. С други думи, проектът на държавата за разплащане с бизнеса бе прекалено закъснял и дойде в момент, в който той вече се бе научил да оперира без тези средства. Това логично води до по-високата увереност на фирмите, която им позволява да изчакат, но да не загубят тези 7% от дължимите им суми.
Ако кажем, че само това е причината за ниския интерес пак ще сгрешим.
Другата по-дълбока причина се крие в самия начин на избор на изпълнител по обществени поръчки. Когато една обществена поръчка бъде обявена, тя непременно трябва да съдържа в документацията си, ясно посочен критерий за оценка на кандидатите, които ще се явят. Основните критерии, с които работи държавата са 2: най-ниска цена и икономически най-изгодна. За проблемите, с които се сблъсква бизнеса при оценяването на обществени поръчки, можете да прочетете повече в предходната публикация: Едно съвършено скъпо несъвършенство. За спечелването на обществена поръчка, трябва да бъде намерен добър баланс между конкретните критерии.
Но това не винаги е достатъчно.
По време на икономически кризи, правителствата в свободните пазарни икономики, използват обществените поръчки като лост за подпомагане на бизнеса. Те също така са заложени в годишните планове и бюджети на държавните ведомства и остават сравнително стабилни по време, в което потреблението спада и инвестиционните разходи пресъхват. Така в конкурсните зали започват да пристъпват нови фирми, за които е по-важно да придобият опит в осъществяването на обществени поръчки. Поради това, те са склонни да извършат конкретната поръчка без начисляване на марж на печалба, а някои дори и да работят на загуба. Те разглеждат реализираните загуби и пропуснати ползи като инвестиции в бъдещето, когато с лекота ще могат да се възползват от този опит, за да достигнат по-лесно до държавните пари.
Ето защо 7-те процента, с които държавата предлага фирмите да се разделят са възпиращи. Тези, които са работили с маржове на печалба от между 5% - 10% ще трябва да касират загубата си, а тези, които не са включвали перо за печалба в общия си бюджет, губят още повече. Ако добавим към тези суми и пропуснатите ползи от тях за това време, загубите нарастват в двуцифрени проценти. Удължаването на разплащателната линия след изтичането й на 30 септември ще бъде практически извиване на ръцете на бизнеса, а абдикирането на държавата от търговските й взаимоотношения е показателно за определение на нелоялен работодател. Месечният бюлетин на Министерството на финансите показва, че държавата не се ръководи от максимата, че публичните инвестиции са най-ефикасно средство за борба срещу кризата, а използва един изначално сгрешен модел на социално подпомагане – неплащане на работещите, за да се плаща на неработещите. Крайният резултат от тази схема е увеличаване на неработещите, за сметка на работещите и завъртане на спирала от увеличаващи се разходи, при намаляващи приходи.
В момента, в който икономическата криза бе стъпила с цялата си тежест на врата на бизнеса, държавата му обърна гръб. Все пак в началото на лятото правителството направи малка крачка към изплащането на задълженията си като откри финансова линия с Българската Банката за Развитие. Сумите, които бизнесът получава от бюджета чрез нея, са със 7 на сто по-малко от заявените, защото банката удържа 7 процента такса. Тази схема трябваше да даде възможност фирмите да получат след ... много месеци закъснение (Всъщност знае ли вече някой колко точно?), своите близо 600 млн. лв., които са си изработили. Цената за това обаче е да се лишат от 7 процента от тяхната стойност. За някои фирми парите от тези поръчки бяха жизнено необходими, за да избегнат фалит. Разплащателният проект трябва да приключи в края на месец септември. Алтернативата за тези фирми, които не са готови на подобна отстъпка, е да се надяват, че през „някой слънчев ден” държавата ще заплати стойността на техния труд.
Към края на месец август общата стойност на разплатените по тази линия средства е в размер на 155 млн. лв. Това прави около една четвърт от общата сума. Въпреки създалите се в началото административни пречки при обработката на исканията на фирмите, разплащателната линия, продължава да работи, но интересът е малък. Поглеждайки сухите цифри може да се направи изводът, че бизнеса явно не е в толкова плачевно състояние щом се отказва да свие със 7% приходите си, но да получи „свежи” приходи, които да му позволят да запази работните места, които е разкрил. Всъщност най-логично е да се очаква, че тези 7% ще бъдат покрити от маржът на печалба, който са заложили самите фирми при оферираните от тях цени за изпълнението на конкретните обществени поръчки. С други думи получените по тази схема на изплащане по-ниски суми, ще бъдат достатъчни, за да покрият разходите на фирмите по изпълнението на конкретните поръчки. И ЩЕ СГРЕШИМ.
Защо фирмите се отказват да получат днес свежи пари?
Финансовата и икономическа криза започна да се усеща сериозно от бизнеса още през миналата година и докато предходното правителство отричаше да има криза, а наследниците му декорираха стените на новите си кабинети, той нямаше време да вика неволята и трябваше да реагира. Да съкращава производствени мощности, да реже разходи и да освобождава персонал. Пикът на безработицата в страната бе достигнат през месец февруари (10.26%) и последва плавно намаление. Въпреки, че то се дължи основно на сезонни фактори като по-високата заетост в туризма и земеделието, реално ръстът на безработните бе овладян. Положителни сигнали за икономиката дойдоха от съживяването на износа през второто тримесечие. С други думи, проектът на държавата за разплащане с бизнеса бе прекалено закъснял и дойде в момент, в който той вече се бе научил да оперира без тези средства. Това логично води до по-високата увереност на фирмите, която им позволява да изчакат, но да не загубят тези 7% от дължимите им суми.
Ако кажем, че само това е причината за ниския интерес пак ще сгрешим.
Другата по-дълбока причина се крие в самия начин на избор на изпълнител по обществени поръчки. Когато една обществена поръчка бъде обявена, тя непременно трябва да съдържа в документацията си, ясно посочен критерий за оценка на кандидатите, които ще се явят. Основните критерии, с които работи държавата са 2: най-ниска цена и икономически най-изгодна. За проблемите, с които се сблъсква бизнеса при оценяването на обществени поръчки, можете да прочетете повече в предходната публикация: Едно съвършено скъпо несъвършенство. За спечелването на обществена поръчка, трябва да бъде намерен добър баланс между конкретните критерии.
Но това не винаги е достатъчно.
По време на икономически кризи, правителствата в свободните пазарни икономики, използват обществените поръчки като лост за подпомагане на бизнеса. Те също така са заложени в годишните планове и бюджети на държавните ведомства и остават сравнително стабилни по време, в което потреблението спада и инвестиционните разходи пресъхват. Така в конкурсните зали започват да пристъпват нови фирми, за които е по-важно да придобият опит в осъществяването на обществени поръчки. Поради това, те са склонни да извършат конкретната поръчка без начисляване на марж на печалба, а някои дори и да работят на загуба. Те разглеждат реализираните загуби и пропуснати ползи като инвестиции в бъдещето, когато с лекота ще могат да се възползват от този опит, за да достигнат по-лесно до държавните пари.
Ето защо 7-те процента, с които държавата предлага фирмите да се разделят са възпиращи. Тези, които са работили с маржове на печалба от между 5% - 10% ще трябва да касират загубата си, а тези, които не са включвали перо за печалба в общия си бюджет, губят още повече. Ако добавим към тези суми и пропуснатите ползи от тях за това време, загубите нарастват в двуцифрени проценти. Удължаването на разплащателната линия след изтичането й на 30 септември ще бъде практически извиване на ръцете на бизнеса, а абдикирането на държавата от търговските й взаимоотношения е показателно за определение на нелоялен работодател. Месечният бюлетин на Министерството на финансите показва, че държавата не се ръководи от максимата, че публичните инвестиции са най-ефикасно средство за борба срещу кризата, а използва един изначално сгрешен модел на социално подпомагане – неплащане на работещите, за да се плаща на неработещите. Крайният резултат от тази схема е увеличаване на неработещите, за сметка на работещите и завъртане на спирала от увеличаващи се разходи, при намаляващи приходи.
* Кой иска да бъде милионер?