Казваше подигравателно преди време актьорът Христо Гърбов в рекламен клип. Фразата бързо се запомни и предизвикваше усмивка на лицата на зрителите. Днес същата фраза може да излезе от контекста на рекламата и да се каже по отношение на Българската православна църква, която с литийното си шествие създаде повече усмивки по лицата на зрителите, отколкото замислени бръчки по челата им.
По времето на предходния режим на управление, мястото на църквата в сърцата на хората бе насилствено заменено с това на ”Партията”. Тя бе завоювана и контролирана отвътре от приближени, послушни и удобни на управляващите хора. Влизането в храма ставаше скришом, за да не те видят агентите на държавна сигурност. Хората съхраняваха духовното в душите си, без да се опират на църквата.
Както всичко хубаво, така и всичко лошо все пак си имат край. Моделът на еднопартийната диктатура рухна и бе заменен с демокрацията. Църквата отново получи свободата и независимостта си, но ... не я използва по правилния начин. Хората пристъпиха към храма, вече като част от едно свободно и демократично общество, но храмът бе заключен и пуст. Вместо да ги посрещнат, божиите служители ги нямаше. Бяха в съда, за да си вземат обратно земите, които старият режим неправомерно им бе отнел. Миряните почакаха смирени отвън. Мина време, мина шум, минаха разпри и свещениците се завърнаха, но вратите останаха затворени. Хората продължаваха да надничат през стъклата на храма, а там се виждаха светите хора с кирки, лопати, мистрии как строят Духовен SPA център.
"Една църква трябва да се издържа по някакъв начин. Ние нямаме имоти и ни е много трудно. Ако имат земи, защо да не ги използват", заяви католически свещеник, който не пожела да бъде цитиран с името си.
Тези думи отразяват най-точно срастването на капитализма с църковните устои. Търсенето на повече възможности за приходи, бе заменило литургиите. Духовниците бяха запушили ушите си за живота и трудностите на миряните и изслушваха само предприемачите, а от устните им излизаха бизнес планове. И всичко това гарнирано от време на време с по някой скромен плътски скандал. Даже не подминаха и флиртуването с политиката.
Тълпата пред храма намаляваше с всеки изминал ден, а около малцината останали миряни се оформяше лъскав автопарк от черни джипове.
Тогава и последният си отиде – разочарован.
През последните 20 годините почти всяко публично събитие около църквата бе свързано с грозен скандал, а това от своя страна отблъсна хората. Храмовете се пълнят на големите християнски празници – Коледа и Великден по рутина, защото така се прави на тези празници и със същата рутина свещениците отслужват литургиите, защото така се прави. Думите за смиреност и скромност, които проповядват божите служители звучаха лицемерно на фона на лъскавите коли, с които ги виждаха хората по пътя. Все пак тук трябва да се направи и едно уточнение, че това не е за всеки. Не е трудно да се види, че църковния живот става все по непривлекателен за младите. Църквата сама по себе си не може да осигури достатъчна заетост на младите богослови и те оредяват от година на година. Така се стига до простата бизнес сметка, че задължителното вероучение в училищата всъщност ще осигури работа за няколко хиляди богослови. Ще създаде нужда от написване на нови учебници, каквито всъщност няма към момента и ... ще върне хората в храма, от което ще пораснат приходите на църквата.
Но това е грозната бизнес логика, а причините са изцяло чисти. Е поне според официалното обръщение до клира и миряните в Пловдивската епархия на Българската православна църква за участие във всенародното шествие за въвеждане на задължителното изучаване на предмета “Религия-Православие” в българските училища.
„...От началото на демократичния преход БПЦ призовава българската държава чрез нейните образователни институции да въведе предмета "Вероучение" като задължителен предмет в основния курс на българските училища. ... През същите тези години всички социологически проучвания и изследвания показват и доказват, че нещо с нашите деца не е наред.
Нараства насилието в училищата и главоломно употребата на наркотици. Увеличава се броят на отпадащите от училище. Ценностните представи на подрастващите са сериозно объркани. Представите им за добро и зло са сериозно накърнени. ...”
Всъщност, българската конституция е записано чл. 13 ал.
(1) Вероизповеданията са свободни и ал.(2) Религиозните институции са отделени от държавата.По времето на предходния режим на управление, мястото на църквата в сърцата на хората бе насилствено заменено с това на ”Партията”. Тя бе завоювана и контролирана отвътре от приближени, послушни и удобни на управляващите хора. Влизането в храма ставаше скришом, за да не те видят агентите на държавна сигурност. Хората съхраняваха духовното в душите си, без да се опират на църквата.
Както всичко хубаво, така и всичко лошо все пак си имат край. Моделът на еднопартийната диктатура рухна и бе заменен с демокрацията. Църквата отново получи свободата и независимостта си, но ... не я използва по правилния начин. Хората пристъпиха към храма, вече като част от едно свободно и демократично общество, но храмът бе заключен и пуст. Вместо да ги посрещнат, божиите служители ги нямаше. Бяха в съда, за да си вземат обратно земите, които старият режим неправомерно им бе отнел. Миряните почакаха смирени отвън. Мина време, мина шум, минаха разпри и свещениците се завърнаха, но вратите останаха затворени. Хората продължаваха да надничат през стъклата на храма, а там се виждаха светите хора с кирки, лопати, мистрии как строят Духовен SPA център.
"Една църква трябва да се издържа по някакъв начин. Ние нямаме имоти и ни е много трудно. Ако имат земи, защо да не ги използват", заяви католически свещеник, който не пожела да бъде цитиран с името си.
Тези думи отразяват най-точно срастването на капитализма с църковните устои. Търсенето на повече възможности за приходи, бе заменило литургиите. Духовниците бяха запушили ушите си за живота и трудностите на миряните и изслушваха само предприемачите, а от устните им излизаха бизнес планове. И всичко това гарнирано от време на време с по някой скромен плътски скандал. Даже не подминаха и флиртуването с политиката.
Тълпата пред храма намаляваше с всеки изминал ден, а около малцината останали миряни се оформяше лъскав автопарк от черни джипове.
Тогава и последният си отиде – разочарован.
През последните 20 годините почти всяко публично събитие около църквата бе свързано с грозен скандал, а това от своя страна отблъсна хората. Храмовете се пълнят на големите християнски празници – Коледа и Великден по рутина, защото така се прави на тези празници и със същата рутина свещениците отслужват литургиите, защото така се прави. Думите за смиреност и скромност, които проповядват божите служители звучаха лицемерно на фона на лъскавите коли, с които ги виждаха хората по пътя. Все пак тук трябва да се направи и едно уточнение, че това не е за всеки. Не е трудно да се види, че църковния живот става все по непривлекателен за младите. Църквата сама по себе си не може да осигури достатъчна заетост на младите богослови и те оредяват от година на година. Така се стига до простата бизнес сметка, че задължителното вероучение в училищата всъщност ще осигури работа за няколко хиляди богослови. Ще създаде нужда от написване на нови учебници, каквито всъщност няма към момента и ... ще върне хората в храма, от което ще пораснат приходите на църквата.
Но това е грозната бизнес логика, а причините са изцяло чисти. Е поне според официалното обръщение до клира и миряните в Пловдивската епархия на Българската православна църква за участие във всенародното шествие за въвеждане на задължителното изучаване на предмета “Религия-Православие” в българските училища.
„...От началото на демократичния преход БПЦ призовава българската държава чрез нейните образователни институции да въведе предмета "Вероучение" като задължителен предмет в основния курс на българските училища. ... През същите тези години всички социологически проучвания и изследвания показват и доказват, че нещо с нашите деца не е наред.
Нараства насилието в училищата и главоломно употребата на наркотици. Увеличава се броят на отпадащите от училище. Ценностните представи на подрастващите са сериозно объркани. Представите им за добро и зло са сериозно накърнени. ...”
Всъщност, българската конституция е записано чл. 13 ал.
С други думи, църквата е отделена от държавата, но иска да контролира държавните действия с налагането на задължителен предмет в образованието. То от своя страна според закона за просветата чл. 5 е светско.
А липсата на избор между това дали искаш да учиш вероизповедание или не нарушава човешките права. Така че, за да се изучава вероизповедание в светските училища, не е въпрос на просто разрешение от страна на образователния министър, трябва първо да се промени конституцията.
В Гърция подобен проблем липсва, защото църквата там е под контрола на държавата. Всъщност това води и до следния въпрос, щом държавата и църквата са самостоятелни, а църквата иска да взима отношение по държавните дела, защо да не може държавата да взима отношение и по църковните?
Преди около година и половина с. Рибново се превърна в епицентър на религиозният скандал дали е позволено момичетата да ходят със забрадки на училище или не.Тогава същите тези закони работиха в полза на църквата като според тях е недопустимо в училищата да се носят символи сочещи принадлежността на децата към определена религия.
Всъщност, ако се въведе задължително вероучение в образованието, това означава, че всяка от признатите над 80 религии в България, има правото да поиска и нейното задължително изучаване иначе може да съди страната за дискриминация. Все пак религиозните институции са отделни от държавата, защо държавата приема да удовлетвори нейните искания на една определена, а не и на някоя друга?
Възпитанието в морал и ценности също не могат да бъдат добър аргумент. Ако погледнем последният доклад на международната организация Трансперанси интернешънъл, ще видим, че нивата на възприятие на корупцията в България, сравнени с тези в Румъния и Гърция (където вероучението е задължително) са едни и същи за 2009 година, а през последните 3 години в Гърция те дори нараства.С други думи, не в религията се крие разковничето за изграждането на толерантно, морално и себе уважаващо се общество.
Отново да използваме думичката „Всъщност” и да кажем, че в момента в училищата се изучава общ предмет Религия, който е избираем. А към някои енории има създадени така наречените неделни училища. Но часовете по религия се заменят с английски език, а неделните училища стоят празни.
От всичко написано до тук може да се направи простият извод, че Българската православна църква признава, че не може да „привлече” хората в храма и иска държавата да ги накара да идат насила там. Така литийното шествие е по-скоро желание на църквата отново да заеме полагащото й се място в обществото, от което тя сама абдикира през последните 20 години. Към това твърдение могат да се причислят и укорителните думи на Митрополит Григорий произнесени на по време на честването на Съединението:
"Тая сутрин ние започнахме света литургия и се черкувахме заедно с господин заместник-председателя на министерски съвет още от ранно утро, с много депутати, с областни управители, с кметове и разбира се и люде. Но къде бяхте сестри и братя? Защо всички не бяхте в църквата? Добре е да знаем, както един мой приятел казва - такива хубави празници да не ги имаме само за почивни дни, а обратно - да ги чувстваме със сърцето си, да ги чувстваме в душата си"
Всъщност, Съединението не е църковен християнски празник, за да бъдат отправяни критики за присъствие или не присъствие и в този ред на мисли, в качеството си на какъв Митрополит Григорий отправя критики?
Хубаво е все пак, че църквата отново се обръща към хората и търси диалог с тях, но е ясно, че желанието й да ги върне в храма няма да има успех, ако е породено от насилствено задължение (, защото едва ли в часовете по вероучение ще бъдат изпускани приканите, че е необходимо да се ходи на църква). Църквата трябва на първо място да търси начин да спечели отново вярата на хората , която изгуби в нея самата и в нейните устои. Да покаже, че тя може да бъде духовна опора на обществото, защото в противен случай миряни и свещениците ще продължават да се разминават като непознати в божия дом.