През последните дни много се каза и изписа за думите на Божидар Димитров пред репортер на в. Дневник. По-конкретно за словосъчетанието: „шибан народ”.
Тези думи имаха толкова силен обществен отзвук, че взривиха социалните мрежи и отекнаха като ехо във всяка медия. Както обикновено се случва, „шибан народ” се сдоби с група във Фейсбук. Форумите са изпълниха с омерзение граждани. Всеки иска оставка, изтъква, че ние не сме „шибан народ” и излива люти попръжни по адрес на министъра.
Всъщност, до преди по-малко от една седмица, Божидар Димитров бе един от най-уважаваните от народа българи. Познанията му по история кореспондираха с тъгата за славните успехи, които някога е имала България. Според изследване на агенция Медиана проведено в началото на годината, Божидар Димитров е на четвърто място сред министрите от кабинета по одобрение за своята работа. Изследването показва още и че е сред малкото министри, чиито рейтинг се покачва.
Кой се обиди? Всъщност някак си, за да оправдае думите на министъра народът просто му се обиди. Сред пишещите по форумите и будни активисти преобладават и хората, които употребяваха същите тези думи по адрес на същия този народ (и то някои по няколко пъти на ден). Вместо да се повдигне обществено обсъждане, което да доведе до реални бъдещи ефекти, темата се изроди в насока „нати куклите, дай си ми парцалките”.
Проблемът всъщност не е в думите „шибан народ”. Нима никой, никога не ги е споменавал? Всички знаят, че са всъщност една болезнена част от общество ни. Народът ни има крещяща нужда от структурни промени. Масата вярва повече на врачки, от колкото на науката и знанията, чете с най-голям интерес и вярва на жълти вестници, щрака с пръсти върху масите под звуците на песни с порнографско съдържание, плува на дълбоко в чалга културата, поглежда как на съседа му крадат колата и извръща глава на страни – нали не е неговата, не поема отговорност за действията си и т.н. и т.н. Ако се огледаме ще видим около нас една България, която не се харесва на никого, но не някой друг, а ние самите със своите действия и бездействие, си я направихме такава и само ние можем да я променим. В каква посока отново зависи пак от нас. Когато някой ги изрича думите „шибан народ”, той не включва себе си в тях, а всички около него и за това не се обижда. Когато обаче ги чуе от устата на някой друг, то той разбира уродливата истина – че и той самият е част от този народ и тогава се обижда.
Проблем в изказването на Божидар Димитров има. И той е в трибуната, от която го направи - тази на министър. Недопустимо е един министър (било то и без портфейл) да изпуска нервите си и да използва подобни изразни средства. Политик означава не само да си овластен по линия на близките си връзки с новия министър-председател. Политик означава да даваш личен пример. Ако не ти харесва народът и това как той се отнася помежду си, да покажеш как е правилният начин, защото политиците разполагат с властта да го направят.
Дебатът тук трябва да се води по отношение на това не толкова към това какво е казал министър Димитров, а защо го е казал в качеството си на министър. В противен случай народът ще използва своята власт, за да премахне един човек, без да има гаранции, че следващият ще е по-добър от него. Народът трябва да изиска не персонално само оставката на Божидар Димитров, но и на всеки друг, който си позволи да използва политическата трибуна, за да прави безумни изказвания. Народът трябва да изисква да има политици, които не само не казват „шибан народ”, но и не го мислят.
(Да припомня само, че подобно изпускане на нервите на Гордън Браун му костваше премиерския пост преди няколко месеца.)
Думите „шибан народ” не са първият гаф, който прави министър Димитров от поемането на поста си. В началото на година той направи също толкова необмислено изказване и по отношение на членството на Турция в Европейския съюз.
Ето какво обещаха тогава самият Божидар Димитров и премиерът Бойко Борисов. Ако Божидар Димитров иска да направи нещо в качеството си на министър и даде личен пример на "шибания народ", може да си спази обещанията и поетата отговорност.
Тези думи имаха толкова силен обществен отзвук, че взривиха социалните мрежи и отекнаха като ехо във всяка медия. Както обикновено се случва, „шибан народ” се сдоби с група във Фейсбук. Форумите са изпълниха с омерзение граждани. Всеки иска оставка, изтъква, че ние не сме „шибан народ” и излива люти попръжни по адрес на министъра.
Всъщност, до преди по-малко от една седмица, Божидар Димитров бе един от най-уважаваните от народа българи. Познанията му по история кореспондираха с тъгата за славните успехи, които някога е имала България. Според изследване на агенция Медиана проведено в началото на годината, Божидар Димитров е на четвърто място сред министрите от кабинета по одобрение за своята работа. Изследването показва още и че е сред малкото министри, чиито рейтинг се покачва.
Кой се обиди? Всъщност някак си, за да оправдае думите на министъра народът просто му се обиди. Сред пишещите по форумите и будни активисти преобладават и хората, които употребяваха същите тези думи по адрес на същия този народ (и то някои по няколко пъти на ден). Вместо да се повдигне обществено обсъждане, което да доведе до реални бъдещи ефекти, темата се изроди в насока „нати куклите, дай си ми парцалките”.
Проблемът всъщност не е в думите „шибан народ”. Нима никой, никога не ги е споменавал? Всички знаят, че са всъщност една болезнена част от общество ни. Народът ни има крещяща нужда от структурни промени. Масата вярва повече на врачки, от колкото на науката и знанията, чете с най-голям интерес и вярва на жълти вестници, щрака с пръсти върху масите под звуците на песни с порнографско съдържание, плува на дълбоко в чалга културата, поглежда как на съседа му крадат колата и извръща глава на страни – нали не е неговата, не поема отговорност за действията си и т.н. и т.н. Ако се огледаме ще видим около нас една България, която не се харесва на никого, но не някой друг, а ние самите със своите действия и бездействие, си я направихме такава и само ние можем да я променим. В каква посока отново зависи пак от нас. Когато някой ги изрича думите „шибан народ”, той не включва себе си в тях, а всички около него и за това не се обижда. Когато обаче ги чуе от устата на някой друг, то той разбира уродливата истина – че и той самият е част от този народ и тогава се обижда.
Проблем в изказването на Божидар Димитров има. И той е в трибуната, от която го направи - тази на министър. Недопустимо е един министър (било то и без портфейл) да изпуска нервите си и да използва подобни изразни средства. Политик означава не само да си овластен по линия на близките си връзки с новия министър-председател. Политик означава да даваш личен пример. Ако не ти харесва народът и това как той се отнася помежду си, да покажеш как е правилният начин, защото политиците разполагат с властта да го направят.
Дебатът тук трябва да се води по отношение на това не толкова към това какво е казал министър Димитров, а защо го е казал в качеството си на министър. В противен случай народът ще използва своята власт, за да премахне един човек, без да има гаранции, че следващият ще е по-добър от него. Народът трябва да изиска не персонално само оставката на Божидар Димитров, но и на всеки друг, който си позволи да използва политическата трибуна, за да прави безумни изказвания. Народът трябва да изисква да има политици, които не само не казват „шибан народ”, но и не го мислят.
(Да припомня само, че подобно изпускане на нервите на Гордън Браун му костваше премиерския пост преди няколко месеца.)
Думите „шибан народ” не са първият гаф, който прави министър Димитров от поемането на поста си. В началото на година той направи също толкова необмислено изказване и по отношение на членството на Турция в Европейския съюз.
Ето какво обещаха тогава самият Божидар Димитров и премиерът Бойко Борисов. Ако Божидар Димитров иска да направи нещо в качеството си на министър и даде личен пример на "шибания народ", може да си спази обещанията и поетата отговорност.