Като всеки обществено ангажиран гражданин моят ден започва с преглед на печата и завършва с вечерните новини. Старая се да бъда информиран за случващото се извън собственото ми ежедневие. През последните седмици има една актуална тема, която като всеки изряден платец ме вълнува – с колко ще се увеличат разходите ми за комунални услуги след лятото. Събуждам се всяка сутрин с този въпрос и за мое много голямо съжаление вечер си лягам още по-объркан и с още повече въпроси. Но ако до преди няколко години, този ефект бе поради липсата на информация по проблема в медиите, то днес такава може да се намери в големи количества в печатните издания, интернет, по радиата и телевизиите. И все пак, колкото повече информация по темата чета, толкова повече оставам объркан.
Преди дни започнах да си мисля, че проблемът явно е в мен. Явно аз не съм достатъчно грамотен, за да разбера това, което казват компетентните лица. Направих експеримент, за да потвърдя и отворих учебника си по статистика от студентските години на произволна страница. Попаднах на глава описваща какво означава „корелационен коефицент”. Накратко, в края на текста можех вече да отговоря на всеки, който ме попита какво е значението на този термин, с едно простичко изречение: „Корелационният коефициент е мярка за връзка между две или повече променливи.”.
Е добре, след като успявам да разбера една не толкова проста материя като статистиката, защо все пак не мога да разбера защо, как и с колко ще поскъпнат битовите ми разходи?
Реших да насоча усилията си в търсене на отговор на този въпрос. Така препрочитайки отново всичко по темата, което бе изказано през последните седмици установих, че проблемът е точно в изобилието на становища, мнения (компетентни и не до там компетентни), закони, разпоредби и т.н. Всички те се меняха по-бързо от метеорологичните прогнози това лято. Но ако за капризите на времето обяснението бе изригналият на скоро вулкан, за тях нямаше логично и смислено такова. Министър Трайков изказваше едно становище, председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев друго, Министър председателят трето, бизнеса четвърто, енергоразпределителните дружества пето и т.н. Кой, кого, как и за какво проверява? Какво е открил, дали точно това е открил, а всъщност открил ли е нещо въобще? Изменението на процента на увеличение на цените ми изглеждаше толкова не логично, колкото резултатите на човек играещ за първи път дартс. Всъщност и самите медии не смогваха да следят случващото се и ако една ми обясняваше, че токът (/водата/ природният газа и аз не знам вече кое от всички, за които се говори едновременно) ще поскъпва с 10%, друга казваше с 5%, а трета с някакъв друг процент.
По времето, когато публичната информация за действията на държавата беше оскъдна бях недоволен, защото имах правото да знам как ме управляват. Днес всички говорят едновременно, а информацията е толкова много и разнообразна, че се получава своебразен информационен шум, от който отново нищо не знам. И ако трябва да употребя наученото по статистика, бих извел зависимостта, че се наблюдава високата степен на корелация между това да говориш много, а всъщност да не казваш нищо. Не знам за медиите, но на мен биха ми били много интересни резултатите от проведено експресно социологическо изследване, каква част от гражданите са разбрали с колко ще бъде увеличена цената на тока или водата им.
Колкото и да се наслаждават на политическото си говорене един през друг, властимащите изпускат една простичка подробност. Гражданите ги избират и разчитат на тях, за да решават обществените проблеми и да взимат компетентни решения, които да доведат до благополучие и просперитет на обществото. Колкото повече политиците говорят и не казват нищо, толкова повече гражданите се изморяват да ги слушат и спират да ги възприемат като можещи да решават проблемите им. А това от своя страна води до гражданско неподчинение и нарушаване на законите, защото разбрали веднъж, че неволята няма да дойде, гражданите ще започнат сами да оправят каруцата си. При това кой както може и с каквито подръчни средства разполага.
Преди дни започнах да си мисля, че проблемът явно е в мен. Явно аз не съм достатъчно грамотен, за да разбера това, което казват компетентните лица. Направих експеримент, за да потвърдя и отворих учебника си по статистика от студентските години на произволна страница. Попаднах на глава описваща какво означава „корелационен коефицент”. Накратко, в края на текста можех вече да отговоря на всеки, който ме попита какво е значението на този термин, с едно простичко изречение: „Корелационният коефициент е мярка за връзка между две или повече променливи.”.
Е добре, след като успявам да разбера една не толкова проста материя като статистиката, защо все пак не мога да разбера защо, как и с колко ще поскъпнат битовите ми разходи?
Реших да насоча усилията си в търсене на отговор на този въпрос. Така препрочитайки отново всичко по темата, което бе изказано през последните седмици установих, че проблемът е точно в изобилието на становища, мнения (компетентни и не до там компетентни), закони, разпоредби и т.н. Всички те се меняха по-бързо от метеорологичните прогнози това лято. Но ако за капризите на времето обяснението бе изригналият на скоро вулкан, за тях нямаше логично и смислено такова. Министър Трайков изказваше едно становище, председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев друго, Министър председателят трето, бизнеса четвърто, енергоразпределителните дружества пето и т.н. Кой, кого, как и за какво проверява? Какво е открил, дали точно това е открил, а всъщност открил ли е нещо въобще? Изменението на процента на увеличение на цените ми изглеждаше толкова не логично, колкото резултатите на човек играещ за първи път дартс. Всъщност и самите медии не смогваха да следят случващото се и ако една ми обясняваше, че токът (/водата/ природният газа и аз не знам вече кое от всички, за които се говори едновременно) ще поскъпва с 10%, друга казваше с 5%, а трета с някакъв друг процент.
По времето, когато публичната информация за действията на държавата беше оскъдна бях недоволен, защото имах правото да знам как ме управляват. Днес всички говорят едновременно, а информацията е толкова много и разнообразна, че се получава своебразен информационен шум, от който отново нищо не знам. И ако трябва да употребя наученото по статистика, бих извел зависимостта, че се наблюдава високата степен на корелация между това да говориш много, а всъщност да не казваш нищо. Не знам за медиите, но на мен биха ми били много интересни резултатите от проведено експресно социологическо изследване, каква част от гражданите са разбрали с колко ще бъде увеличена цената на тока или водата им.
Колкото и да се наслаждават на политическото си говорене един през друг, властимащите изпускат една простичка подробност. Гражданите ги избират и разчитат на тях, за да решават обществените проблеми и да взимат компетентни решения, които да доведат до благополучие и просперитет на обществото. Колкото повече политиците говорят и не казват нищо, толкова повече гражданите се изморяват да ги слушат и спират да ги възприемат като можещи да решават проблемите им. А това от своя страна води до гражданско неподчинение и нарушаване на законите, защото разбрали веднъж, че неволята няма да дойде, гражданите ще започнат сами да оправят каруцата си. При това кой както може и с каквито подръчни средства разполага.