Какво ще стане с Еврото?
На този въпрос има два отговора. Простият е „Ами нищо”. Вторият е малко по-сложен и започва с един друг въпрос задаван преди 12 месеца: „Какво ще стане с долара?”.
Точно преди една година високата задлъжнялост на САЩ даде повод за много въпроси около бъдещето на долара като световна валута. Тогава на срещата на Г-20 през месец май се очакваше дори да бъде приета втора световна валута, а най-спрягана бе юана. Една година по-късно, доларът е много по-силен, а мисълта за краха му днес изглежда просто ... смешна. Същата съдба очаква и Еврото. Защо ли? Ами обяснението е начинът, по който пазарите приемат новините. Първосигналната реакцията на спекулантите винаги е преувеличена. Стремежът им да предприемат няколко хода преди останалите, от които да спечелят, често екстрапулира новините до нереални последствия водени от една дума – „Ако”. Така се създава паника и сред други спекуланти, което привидно подкрепя тезите им. Тази еуфория (да спечелиш бързо и много докато другите губят) ги кара да забравят простата максима, че колкото повече пъти се среща в очакванията им думата „ако”, то толкова по-малка е вероятността те да се случат. Ябълката на раздора стана Гърция.
Ако Гърция фалира?
За да фалира Гърция, то тя първо трябва да бъде извадена от еврозоната, тъй като механизмът й на действие е взаимопомощ между страните членки. С други думи, останалите страни не биха позволили това да се случи. В противен случай се обезсмисля съществуването на еврозоната.
Ако Гърция излезе от Еврозоната?
Вариантите са два. Да напусне сама или да бъде изключена от останалите страни членки. Ако Гърция напусне сама, това означава да приеме нова валута. Технически погледната преминаването от една валута към друга е не само дълъг във времето процес, но и скъп. Ако това се случи, новата валута ще започне веднага да се обезценява, защото пазарът няма да има доверие в нея (когато Еврото бе въведено, то също първо пое в посока надолу). След като Гърция вече не е в Еврозоната, то това означава, че общата икономика ще стане по-силна и с нея и самото Евро. В следствие на това основният проблем на страната – високата задлъжнялост няма да бъде решен, а ще се задълбочи, защото стойността на дълговете й спрямо новата валута ще нарасне (най-вероятно в пъти). Така ситуацията вместо да се влоши ще стане безнадеждна и усилията на правителството да се справи с нея ще се обезсмислят, а това може да доведе само до едно – мораториум. От личен опит (на 12 април 1990 г. поради невъзможност на България да изплаща външните си дългове, Андрей Луканов налага мораториум върху плащанията) можем да кажем какви ще бъдат последствията. Около 15 години недоверие на пазарите и международна изолация на страната и ... след това втори шанс. За кредиторите й обаче това ще означава изгубени милиарди, защото няма да получат парите си обратно.
Ако пък Гърция бъде изключена от останалите страни членки, то тогава доверието между тях самите ще падне до толкова ниско ниво, че може да доведе и до саморазпадане на Евросъюза. Все пак, защо да си съюзник със страни, на които не можеш да разчиташ? От друга Германия и Франция са най-големите кредитори на Гърция и ако подкрепят подобна идея означава, че се отказват от милиарди евро (защо е описано е в предния абзац). А както много добре знае българският бизнес (след като чака вече повече от половин година държавата да се разплати с него), по време на икономическа и финансова криза е по-добре да получиш някаква част от парите си, отколкото да не получиш нищо. Все пак да не забравяме и че ниското евро всъщност е в голям плюс за икономиките от еврозоната, защото продуктите им стават по-конкурентни на пазарите, а и им се осигурява възможност да навлязат в нови пазари, на които доминира долара. Да не забравяме и че в това число влиза и Гърция, която по този начин може да спечели повече и по–бързо да изплати дълговете си. (Най-малкото става по евтина туристическа дестинация) И това се случва в ключов за възстановяването на световната икономика момент, в който Европейските икономики могат да вземат стратегическо предимство пред американската.
Ето така стигаме и до отговора ни на въпроса какво ще стане с Еврото – „Ами нищо”. След като първоначалната еуфория на пазарите премине, може да се очаква, че още в началото на есента ще се наблюдава ръст на Еврото срещу долара.
На този въпрос има два отговора. Простият е „Ами нищо”. Вторият е малко по-сложен и започва с един друг въпрос задаван преди 12 месеца: „Какво ще стане с долара?”.
Точно преди една година високата задлъжнялост на САЩ даде повод за много въпроси около бъдещето на долара като световна валута. Тогава на срещата на Г-20 през месец май се очакваше дори да бъде приета втора световна валута, а най-спрягана бе юана. Една година по-късно, доларът е много по-силен, а мисълта за краха му днес изглежда просто ... смешна. Същата съдба очаква и Еврото. Защо ли? Ами обяснението е начинът, по който пазарите приемат новините. Първосигналната реакцията на спекулантите винаги е преувеличена. Стремежът им да предприемат няколко хода преди останалите, от които да спечелят, често екстрапулира новините до нереални последствия водени от една дума – „Ако”. Така се създава паника и сред други спекуланти, което привидно подкрепя тезите им. Тази еуфория (да спечелиш бързо и много докато другите губят) ги кара да забравят простата максима, че колкото повече пъти се среща в очакванията им думата „ако”, то толкова по-малка е вероятността те да се случат. Ябълката на раздора стана Гърция.
Ако Гърция фалира?
За да фалира Гърция, то тя първо трябва да бъде извадена от еврозоната, тъй като механизмът й на действие е взаимопомощ между страните членки. С други думи, останалите страни не биха позволили това да се случи. В противен случай се обезсмисля съществуването на еврозоната.
Ако Гърция излезе от Еврозоната?
Вариантите са два. Да напусне сама или да бъде изключена от останалите страни членки. Ако Гърция напусне сама, това означава да приеме нова валута. Технически погледната преминаването от една валута към друга е не само дълъг във времето процес, но и скъп. Ако това се случи, новата валута ще започне веднага да се обезценява, защото пазарът няма да има доверие в нея (когато Еврото бе въведено, то също първо пое в посока надолу). След като Гърция вече не е в Еврозоната, то това означава, че общата икономика ще стане по-силна и с нея и самото Евро. В следствие на това основният проблем на страната – високата задлъжнялост няма да бъде решен, а ще се задълбочи, защото стойността на дълговете й спрямо новата валута ще нарасне (най-вероятно в пъти). Така ситуацията вместо да се влоши ще стане безнадеждна и усилията на правителството да се справи с нея ще се обезсмислят, а това може да доведе само до едно – мораториум. От личен опит (на 12 април 1990 г. поради невъзможност на България да изплаща външните си дългове, Андрей Луканов налага мораториум върху плащанията) можем да кажем какви ще бъдат последствията. Около 15 години недоверие на пазарите и международна изолация на страната и ... след това втори шанс. За кредиторите й обаче това ще означава изгубени милиарди, защото няма да получат парите си обратно.
Ако пък Гърция бъде изключена от останалите страни членки, то тогава доверието между тях самите ще падне до толкова ниско ниво, че може да доведе и до саморазпадане на Евросъюза. Все пак, защо да си съюзник със страни, на които не можеш да разчиташ? От друга Германия и Франция са най-големите кредитори на Гърция и ако подкрепят подобна идея означава, че се отказват от милиарди евро (защо е описано е в предния абзац). А както много добре знае българският бизнес (след като чака вече повече от половин година държавата да се разплати с него), по време на икономическа и финансова криза е по-добре да получиш някаква част от парите си, отколкото да не получиш нищо. Все пак да не забравяме и че ниското евро всъщност е в голям плюс за икономиките от еврозоната, защото продуктите им стават по-конкурентни на пазарите, а и им се осигурява възможност да навлязат в нови пазари, на които доминира долара. Да не забравяме и че в това число влиза и Гърция, която по този начин може да спечели повече и по–бързо да изплати дълговете си. (Най-малкото става по евтина туристическа дестинация) И това се случва в ключов за възстановяването на световната икономика момент, в който Европейските икономики могат да вземат стратегическо предимство пред американската.
Ето така стигаме и до отговора ни на въпроса какво ще стане с Еврото – „Ами нищо”. След като първоначалната еуфория на пазарите премине, може да се очаква, че още в началото на есента ще се наблюдава ръст на Еврото срещу долара.