„Култ към личността“ е израз, утвърдил се в епохата на Студената война, благодарение на Никита Хрушчов и неговия доклад пред КПСС от 25 февруари 1956 година. Във въпросния документ съветският лидер разобличава Сталиновите престъпления спрямо народа и Партията, като го обвинява главно в това, че се е самозабравил и приживе, със средствата на властта си, се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его. Характерно е, че изразът „култ към личността на Сталин“ не се употребява, а само „култ към личността“.
Тези изречения могат да бъдат открити в електронната енциклопедия „Уикипедия” ако се напише в полето й за търсене израза „култ към личността”. В областта на политиката, политическият култ към личността намира своята крайност в диктатурата и в това, че някой, като е направил впечатление на околните, получава власт, на която няма никакво право що се отнася до зрялост, мъдрост и знания.
Мислейки, че проявите на това явление днес са затворени на сигурно между дебелите корици на учебниците по история за 11-ти и 12-ти клас, крачим свободни по демократичните улици на страната. Странно, но все повече и повече страниците на националните ежедневници заприличват на същите тези страници от учебниците, а в текстовете преобладава едно име – Бойко Борисов. Премиерът приема толкова присърце работата си, че се отъждествява със страната. Често е чуван да казва „Няма да платя и лев...” по отношение на един или друг проблем.
Медийното му присъствие е толкова всеобхватно, че нормалните хора вече се опасяват, че ако си отворят хладилника вкъщи от там ще излезе Бойко Борисов. Животът на премиера се отразява и коментира от ранното му ставане сутрин до късно вечер. Пренасянето и адаптирането на папагала на премиера – Виктор в Министерски съвет, също не бе пропуснато да бъде превърнато в новина. За жалост образът на титан, който бе изграден около личността на Бойко Борисов, бе разрушен с контузията му по време на футболен мач. Тогава млади и стари тръпнеха в очакване да научат новини за състоянието му, а в интернет форумите можеше да се срещнат възклицания „ех, значи и той е смъртен.”. Миналата година се стигна и до там, че да му бъде анализиран мозъка, който бе публикуван в национален ежедневник. А за капак, български селяни кръстиха своята домашна ракия „Борисовка" в знак на благодарност към премиера Бойко Борисов, който спря парламентаристите да вдигат акциза върху твърдия алкохол (и това бе отразено в Reuters).
Не само в харизматизма обаче, си личат ясно полаганите основи на култа. Управлението на Бойко Борисов може да бъде описано по следната схема: всяка нова идея се лансира в обществото от министрите, ако тя не предизвика силен обществен отклик се приема, а ако народът се разбунтува, добрият „супер герой” Бойко идва, кара се на лошите министри (дори уволнява някои) и спасява слабите и беззащитни граждани. Добре известно е на всички обаче, че всяко решение в правителството се взима не от министрите, а от премиера. С други думи, Борисов реално се бори сам срещу себе си и отменя собствени решения.
Последния случай на подобна проява бе само преди 2 дни с учените от БАН. Те протестираха пред народното събрание срещу исканите от Симеон Дянков и Сергей Игнатов реформи, а лозунгите гласяха: "От дякон Игнатий до Дянков-Игнатов", Ignatov back to USSR, "Дринов откри, Дянков закри БАН" и "Извинявай, Дянков, ние не те заслужаваме". "Ние се обръщаме към министър-председателя Бойко Борисов, когото познаваме като родолюбив българин, който не е бил на процедура по промиване на мозъка отвъд океана", обяви водещият на протеста. Малко по-късно в спора се намеси премиерът и след броени минути, вече позираше прегърнат с шефа на БАН акад. Никола Съботинов.
По подобен начин се разви и сагата с ДДС. Въпреки, че финансовият министър заявяваше няколкократно, че е против увеличението на ставката, премиерът Борисов твърдо и решително заяви, че ще я вдигне, а в общественото пространство остана горчив привкус, че ролите някак си са разменени.
Този подход на управление все пак успява да поддържа високия рейтинг на премиера и да го представи в очите на гражданите като супер героят, който ще се притече на помощ, когато някой наруши техните права. Всяка такава проява обаче, подронва авторитета на министрите в кабинета и те губят своята легитимност пред обществото и опозицията. По този начин дълго чаканите реформи отново ще останат мит, защото може ли човек, който никой не уважава да реформира? Ако издигането и умишленото поддържане на личността на Бойко Борисов в култ продължи, не само реформите няма да бъдат проведени, но краят може да бъде и опустошителен за страната. Все пак съгласете се, в историята имаме добрите примери за това.
„Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона... Една от най-характерните прояви на самовъзхвала и отсъствие на елементарна скромност у Сталин бе неговата "Кратка биография", излязла през 1948 година. Тази книга е образец за обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи“, казва Хрушчов.
Тези изречения могат да бъдат открити в електронната енциклопедия „Уикипедия” ако се напише в полето й за търсене израза „култ към личността”. В областта на политиката, политическият култ към личността намира своята крайност в диктатурата и в това, че някой, като е направил впечатление на околните, получава власт, на която няма никакво право що се отнася до зрялост, мъдрост и знания.
Мислейки, че проявите на това явление днес са затворени на сигурно между дебелите корици на учебниците по история за 11-ти и 12-ти клас, крачим свободни по демократичните улици на страната. Странно, но все повече и повече страниците на националните ежедневници заприличват на същите тези страници от учебниците, а в текстовете преобладава едно име – Бойко Борисов. Премиерът приема толкова присърце работата си, че се отъждествява със страната. Често е чуван да казва „Няма да платя и лев...” по отношение на един или друг проблем.
Медийното му присъствие е толкова всеобхватно, че нормалните хора вече се опасяват, че ако си отворят хладилника вкъщи от там ще излезе Бойко Борисов. Животът на премиера се отразява и коментира от ранното му ставане сутрин до късно вечер. Пренасянето и адаптирането на папагала на премиера – Виктор в Министерски съвет, също не бе пропуснато да бъде превърнато в новина. За жалост образът на титан, който бе изграден около личността на Бойко Борисов, бе разрушен с контузията му по време на футболен мач. Тогава млади и стари тръпнеха в очакване да научат новини за състоянието му, а в интернет форумите можеше да се срещнат възклицания „ех, значи и той е смъртен.”. Миналата година се стигна и до там, че да му бъде анализиран мозъка, който бе публикуван в национален ежедневник. А за капак, български селяни кръстиха своята домашна ракия „Борисовка" в знак на благодарност към премиера Бойко Борисов, който спря парламентаристите да вдигат акциза върху твърдия алкохол (и това бе отразено в Reuters).
Не само в харизматизма обаче, си личат ясно полаганите основи на култа. Управлението на Бойко Борисов може да бъде описано по следната схема: всяка нова идея се лансира в обществото от министрите, ако тя не предизвика силен обществен отклик се приема, а ако народът се разбунтува, добрият „супер герой” Бойко идва, кара се на лошите министри (дори уволнява някои) и спасява слабите и беззащитни граждани. Добре известно е на всички обаче, че всяко решение в правителството се взима не от министрите, а от премиера. С други думи, Борисов реално се бори сам срещу себе си и отменя собствени решения.
Последния случай на подобна проява бе само преди 2 дни с учените от БАН. Те протестираха пред народното събрание срещу исканите от Симеон Дянков и Сергей Игнатов реформи, а лозунгите гласяха: "От дякон Игнатий до Дянков-Игнатов", Ignatov back to USSR, "Дринов откри, Дянков закри БАН" и "Извинявай, Дянков, ние не те заслужаваме". "Ние се обръщаме към министър-председателя Бойко Борисов, когото познаваме като родолюбив българин, който не е бил на процедура по промиване на мозъка отвъд океана", обяви водещият на протеста. Малко по-късно в спора се намеси премиерът и след броени минути, вече позираше прегърнат с шефа на БАН акад. Никола Съботинов.
По подобен начин се разви и сагата с ДДС. Въпреки, че финансовият министър заявяваше няколкократно, че е против увеличението на ставката, премиерът Борисов твърдо и решително заяви, че ще я вдигне, а в общественото пространство остана горчив привкус, че ролите някак си са разменени.
Този подход на управление все пак успява да поддържа високия рейтинг на премиера и да го представи в очите на гражданите като супер героят, който ще се притече на помощ, когато някой наруши техните права. Всяка такава проява обаче, подронва авторитета на министрите в кабинета и те губят своята легитимност пред обществото и опозицията. По този начин дълго чаканите реформи отново ще останат мит, защото може ли човек, който никой не уважава да реформира? Ако издигането и умишленото поддържане на личността на Бойко Борисов в култ продължи, не само реформите няма да бъдат проведени, но краят може да бъде и опустошителен за страната. Все пак съгласете се, в историята имаме добрите примери за това.
„Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона... Една от най-характерните прояви на самовъзхвала и отсъствие на елементарна скромност у Сталин бе неговата "Кратка биография", излязла през 1948 година. Тази книга е образец за обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи“, казва Хрушчов.