Преди 8 години написах едно кратко разказче:
Сън в лятна нощ
Замисляли ли сте се какво бихте могли да направите с въображението си? За начало можете да си направите въображаем домашен любимец, както моят приятел Стоян. В момента стоя във въображаемата си кола и пътувам към него. Двамата със Стоян и неговият въображаем комшия, който пък има въображаема пушка, ще ходим на въображаем лов.
Представяте ли си, ако всичко в България беше въображаемо: въображаем президент, въображаем парламент и депутати, които въображаемо да ругаем. Щяхме да сме една въображаема страна намираща се в средата на въображението.
А какъв кеф щеше да е за въображаемите ученици да ходят на въображаемо училище? Щяха да имат въображаеми учители, които да ги изпитват въображаемо и да им пишат въображаеми оценки. Най-хубавото на този въображаем метод на преподаване е, че когато някой въображаем учител ядоса свой въображаем ученик, то ученикът би могъл да му фрасне един въображаем юмрук във въображаемата му физиономия.
Въображаемото ходене на училище няма да уморява въображаемите ученици, както до сега. Те трябваше да полагат толкова много физически усилия, за да станат рано сутринта, да се облекат, да вървят 10-15 минути пеша до училище и да се изкачат цели два етажа, за да влязат в класната си стая. Сега обаче на въображаемия ученик изобщо няма да му се налага да става толкова рано, защото въображаемото му АЗ ще ходи на училище.
Изобщо има почва за въображението на ученика. Пък и тази идея ще се понрави на въображаемите му родители, на които ще им се налага да полагат въображаеми грижи за него и да му дават въображаеми пари за закуска.
Ето, че паркирах въображаемата си кола и се насочих към въображаемата къща на въображаемия ми приятел Стоян. Това с въображението е доста интересно, не мислите ли? Но за да усетиш живота и да се почувстваш истински жив не ти е нужно въображение, а просто реален поглед върху нещата.
- Хайде ставай, ще закъснееш за училище.
Учудващо, но 8 години по-късно това звучи по-актуално от всякога с промяната само на една дума:
Замисляли ли сте се какво бихте могли да направите във виртуалното пространство? За начало можете да си направите виртуален домашен любимец, както моят приятел Стоян. В момента стоя във виртуалната си кола и пътувам към него. Двамата със Стоян и неговият виртуален комшия, който пък има виртуална пушка, ще ходим на виртуален лов.
Представяте ли си, ако всичко в България беше виртуално: виртуален президент, виртуален парламент и депутати, които виртуално да ругаем. Щяхме да сме една виртуална страна намираща се в средата на виртуалното пространство.
А какъв кеф щеше да е за виртуалните ученици да ходят на виртуално училище? Щяха да имат виртуални учители, които да ги изпитват виртуално и да им пишат виртуални оценки. Най-хубавото на този виртуален метод на преподаване е, че когато някой виртуален учител ядоса свой виртуален ученик, то ученикът би могъл да му фрасне един виртуален юмрук във виртуалната му физиономия.
Виртуалното ходене на училище няма да уморява виртуалните ученици, както до сега. Те трябваше да полагат толкова много физически усилия, за да станат рано сутринта, да се облекат, да вървят 10-15 минути пеша до училище и да се изкачат цели два етажа, за да влязат в класната си стая. Сега обаче на виртуалния ученик изобщо няма да му се налага да става толкова рано, защото виртуалното му АЗ ще ходи на училище.
Изобщо има място на хард-диска за виртуалния ученик. Пък и тази идея ще се понрави на виртуалните му родители, на които ще им се налага да полагат виртуални грижи за него и да му дават виртуални пари за закуска.
Ето, че паркирах виртуалната си кола и се насочих към виртуалната къща на виртуалния ми приятел Стоян. Това с виртуалното пространство е доста интересно, не мислите ли? Но за да усетиш живота и да се почувстваш истински жив не ти е нужно виртуално измерение, а просто реален поглед върху нещата.
Error 404: The Page Cannot Be Found
Замисляли ли сте се какво бихте могли да направите с въображението си? За начало можете да си направите въображаем домашен любимец, както моят приятел Стоян. В момента стоя във въображаемата си кола и пътувам към него. Двамата със Стоян и неговият въображаем комшия, който пък има въображаема пушка, ще ходим на въображаем лов.
Представяте ли си, ако всичко в България беше въображаемо: въображаем президент, въображаем парламент и депутати, които въображаемо да ругаем. Щяхме да сме една въображаема страна намираща се в средата на въображението.
А какъв кеф щеше да е за въображаемите ученици да ходят на въображаемо училище? Щяха да имат въображаеми учители, които да ги изпитват въображаемо и да им пишат въображаеми оценки. Най-хубавото на този въображаем метод на преподаване е, че когато някой въображаем учител ядоса свой въображаем ученик, то ученикът би могъл да му фрасне един въображаем юмрук във въображаемата му физиономия.
Въображаемото ходене на училище няма да уморява въображаемите ученици, както до сега. Те трябваше да полагат толкова много физически усилия, за да станат рано сутринта, да се облекат, да вървят 10-15 минути пеша до училище и да се изкачат цели два етажа, за да влязат в класната си стая. Сега обаче на въображаемия ученик изобщо няма да му се налага да става толкова рано, защото въображаемото му АЗ ще ходи на училище.
Изобщо има почва за въображението на ученика. Пък и тази идея ще се понрави на въображаемите му родители, на които ще им се налага да полагат въображаеми грижи за него и да му дават въображаеми пари за закуска.
Ето, че паркирах въображаемата си кола и се насочих към въображаемата къща на въображаемия ми приятел Стоян. Това с въображението е доста интересно, не мислите ли? Но за да усетиш живота и да се почувстваш истински жив не ти е нужно въображение, а просто реален поглед върху нещата.
- Хайде ставай, ще закъснееш за училище.
Учудващо, но 8 години по-късно това звучи по-актуално от всякога с промяната само на една дума:
Замисляли ли сте се какво бихте могли да направите във виртуалното пространство? За начало можете да си направите виртуален домашен любимец, както моят приятел Стоян. В момента стоя във виртуалната си кола и пътувам към него. Двамата със Стоян и неговият виртуален комшия, който пък има виртуална пушка, ще ходим на виртуален лов.
Представяте ли си, ако всичко в България беше виртуално: виртуален президент, виртуален парламент и депутати, които виртуално да ругаем. Щяхме да сме една виртуална страна намираща се в средата на виртуалното пространство.
А какъв кеф щеше да е за виртуалните ученици да ходят на виртуално училище? Щяха да имат виртуални учители, които да ги изпитват виртуално и да им пишат виртуални оценки. Най-хубавото на този виртуален метод на преподаване е, че когато някой виртуален учител ядоса свой виртуален ученик, то ученикът би могъл да му фрасне един виртуален юмрук във виртуалната му физиономия.
Виртуалното ходене на училище няма да уморява виртуалните ученици, както до сега. Те трябваше да полагат толкова много физически усилия, за да станат рано сутринта, да се облекат, да вървят 10-15 минути пеша до училище и да се изкачат цели два етажа, за да влязат в класната си стая. Сега обаче на виртуалния ученик изобщо няма да му се налага да става толкова рано, защото виртуалното му АЗ ще ходи на училище.
Изобщо има място на хард-диска за виртуалния ученик. Пък и тази идея ще се понрави на виртуалните му родители, на които ще им се налага да полагат виртуални грижи за него и да му дават виртуални пари за закуска.
Ето, че паркирах виртуалната си кола и се насочих към виртуалната къща на виртуалния ми приятел Стоян. Това с виртуалното пространство е доста интересно, не мислите ли? Но за да усетиш живота и да се почувстваш истински жив не ти е нужно виртуално измерение, а просто реален поглед върху нещата.
Error 404: The Page Cannot Be Found