След като бе обявено, че една не малка част от болничните от началото на година са фалшиви и по този начин се източват неправомерно средства от здравната каса, от правителството започнаха да търсят решение, което да доведе до превенция на този проблем. Това несъмнено заслужава адмирации, тъй като до този момент отговорните органи си затваряха очите, а от здравната каса изтичаха милиони левове. Все пак, както всичко останало в нашата криво разбрана държава, решението отново се насочи в неправилна посока. Обсъжданите публично предложения се лутат между това да бъдат заплащани само първите 3 дни от болничните или пък първия ден да не бъде заплащан или пък да се плаща половината от полагаемата заплата и т.н. По този начин тези, които взимат неправомерно болнични трябва да бъдат демотивирани да продължат да го правят.
Добре, нека приемем, че една от тези мерки ще подейства. „Нарушителите” няма да имат изгода да отсъстват неправомерно. А какво се случва с наистина болните? Всъщност никой не дава отговор на този въпрос. Намаляването на законно полагаемото се заплащане на работника, когато той е болен, всъщност също ще го демотивира да ползва необходимите му дни за лекуване. Ако се наложи на служителят Х да отсъства примерно 1 седмица от работа и за нея не му бъде платено или му бъде платено изключително малко, как ще обясни на Топлофикация, ВиК, Енергийното дружество или хазяина си, че не може да си плати сметката, защото е боледувал? От друга страна, когато човек е болен, се нуждае от лекарства. Този (въобще не малък) допълнителен разход не е лукс, а необходимост. С други думи, когато някой е болен всъщност се нуждае от повече средства, за бъде отново трудоспособен, а не от по-малко.
Ако някоя от обсъжданите мерки бъде приета, това ще накара все повече хора да предпочетат да боледуват на работните си места. Имайки предвид отпадналостта им, може лесно да се предположи, че те няма да бъдат трудово ефективни, а и биха допуснали много повече пропуски в работата си. От друга страна те биха заразили и свои колеги, което ще лиши фирмата от труда не на един, а на няколко служители. Фирмата ще произвежда по-малко и по-некачествена продукция. Погледнато на макро ниво, това ще доведе до спад в икономиката, а от там и до намаление на приходите от данъци в бюджета.
Другия отрицателен ефект е, че ако сега плащащите здравни осигуровки не разбират смисъла на този акт, тъй като когато им се наложи да се опрат до здравната система те отново трябва да плащат и да се редят на опашки. Така една не малка част от изрядните данъкоплатци са готови да посетят частно болнично заведение от, колкото да ползват услугите на държавните болници, за които вече са си платили.
Тези обсъждани мерки всъщност биха имали обратен ефект. Наистина с тях ще бъде запушена пробойната в здравната каса, но ще бъде отворена много по-голяма дупка в бюджета и ще доведе до отказ от плащане на здравни вноски.
Аз лично все още не мога да проумея, защо не бъдат търсени решения, които да затегнат контрола при ползване на болнични, а не демотивация на нарушителите. Защо не бъдат увеличени глобите и санкциите за лекарите, които слагат подписите си върху фалшиви болнични листове? Защо не бъде направен регистър на злоупотребили работници, които да губят здравните си права за примерно 3 години? Все прости решения.
Добре, нека приемем, че една от тези мерки ще подейства. „Нарушителите” няма да имат изгода да отсъстват неправомерно. А какво се случва с наистина болните? Всъщност никой не дава отговор на този въпрос. Намаляването на законно полагаемото се заплащане на работника, когато той е болен, всъщност също ще го демотивира да ползва необходимите му дни за лекуване. Ако се наложи на служителят Х да отсъства примерно 1 седмица от работа и за нея не му бъде платено или му бъде платено изключително малко, как ще обясни на Топлофикация, ВиК, Енергийното дружество или хазяина си, че не може да си плати сметката, защото е боледувал? От друга страна, когато човек е болен, се нуждае от лекарства. Този (въобще не малък) допълнителен разход не е лукс, а необходимост. С други думи, когато някой е болен всъщност се нуждае от повече средства, за бъде отново трудоспособен, а не от по-малко.
Ако някоя от обсъжданите мерки бъде приета, това ще накара все повече хора да предпочетат да боледуват на работните си места. Имайки предвид отпадналостта им, може лесно да се предположи, че те няма да бъдат трудово ефективни, а и биха допуснали много повече пропуски в работата си. От друга страна те биха заразили и свои колеги, което ще лиши фирмата от труда не на един, а на няколко служители. Фирмата ще произвежда по-малко и по-некачествена продукция. Погледнато на макро ниво, това ще доведе до спад в икономиката, а от там и до намаление на приходите от данъци в бюджета.
Другия отрицателен ефект е, че ако сега плащащите здравни осигуровки не разбират смисъла на този акт, тъй като когато им се наложи да се опрат до здравната система те отново трябва да плащат и да се редят на опашки. Така една не малка част от изрядните данъкоплатци са готови да посетят частно болнично заведение от, колкото да ползват услугите на държавните болници, за които вече са си платили.
Тези обсъждани мерки всъщност биха имали обратен ефект. Наистина с тях ще бъде запушена пробойната в здравната каса, но ще бъде отворена много по-голяма дупка в бюджета и ще доведе до отказ от плащане на здравни вноски.
Аз лично все още не мога да проумея, защо не бъдат търсени решения, които да затегнат контрола при ползване на болнични, а не демотивация на нарушителите. Защо не бъдат увеличени глобите и санкциите за лекарите, които слагат подписите си върху фалшиви болнични листове? Защо не бъде направен регистър на злоупотребили работници, които да губят здравните си права за примерно 3 години? Все прости решения.