Когато се каже „криза” съзнанието на всеки прави асоциация с нещо лошо. Всъщност, ако има страна, която наистина да спечели от кризата, то това е България.
Нека да проследим развитието на икономическата криза страната. През последните години икономиката на страната, препускаше толкова бързо, че още преди кризата да достигне до нашите географски ширини, беше надвиснала съвсем реалната опасност от прегряване.
В началото, кризата покоси недвижимите имоти. Чуждестранният интерес секна и доведе до фалита на част от новоизлюпелите се предприемачи, търсещи бързи печалби с минимум влагани средства. Колкото и да не им се искаше, ралито на цените направи обратен завой. Въпреки, че и към конкретния момент цените на жилищата са все още високи, през последните две години те спаднаха с 30% и станаха малко по-реални. (Все пак не е много логично разхода на строителя да бъде около 500 евро на кв.м., а цената за потребителя да гони 2 000 евро за кв.м. и то просто, защото всеки може да намери парите от жилищен или ипотечен кредит.)
Финансовите пазари бяха повлечени не само от общата световна тенденция за ръст, но и абсорбираха голяма част от чуждите инвестиции. Това бе така, поради причината, че България е развиваща се икономика и Европейският съюз отвори пазарите си за нея. В тази ситуация, най-лесния начин за чуждите инвеститори да стъпят в страната бе фондовата борса. Така SOFIX се изстреля само за няколко години на от нива от около 500 пункта през 2004 г. на почти 2 000 пункта през 2007 г., а хора инвестираха ли инвестираха, без да се замислят как точно се движат пазарите. Нали все пак печелеха. Е, след като пазарите „рухнаха” всички започнаха да се образоват как точно функционират те, в търсене на причините довели до краха. Несъмнено кризата повиши инвестиционната култура на българина.
Също по толкова болезнен начин, масовата част от гражданите научиха и следващия си урок – „взетите на кредит пари, не са безвъзмезден подарък”. Според изследване на агенция Прагматика от началото на тази година, делът на възнамеряващите да изтеглят кредит намалява от 2,9% през февруари 2009 на 2,2% през декември 2009 г. Ако сравним 2009 година с 2007-ма примерно, можем спокойно да заключим, че българинът е станал много по-дисциплиниран във финансово отношение.
Във всяка сфера на икономиката се появиха нездравословни спекуланти, които търсеха бърза печалба, чрез манипулации и без никакъв бизнес подход. Един от най-силните е ефекти от икономическите кризи е тяхното здравословно влияние върху икономиката, защото след като се разсее барутният дим от бойното поле на него остават истинските бизнес ориентирани фирми.
Нека да не забравяме и „маминото детенце” на икономиката ни – туризма. След като през 2009 г. той отчаяно викаше неволята да го спаси и да спре отлива на туристи, най-после разбра, че единственият, който може да му помогне е той самият. Защо българите вече не посещават родното Черноморие? Отговорите на този въпрос бяха повтаряни с години, но без никой да им обърне внимание – висока цена и ниско качество. Поради кризата стаите в хотелите по нашите курорти опустяха, а много хотели дори не отвориха врати. Ето как в края на миналогодишния туристически сезон цените започнаха да падат дори с 50%. След като започна и тази година с намалени цени (с ранните записвания хората биха могли да спестят минимум 10 процента, а може да стигне и до 20 на сто), туристическият бранш вече е по–оптимистично настроен и очаква 5% ръст през тази година.
От политическа гледна точка, тежката ситуация позволи на новото правителство да се заеме с дълго отлаганите не популярни реформи в съдебната система, администрацията, здравеопазването и т.н. Дефицитът в бюджета, принуди управляващите да затегнат контрола при възлагането на обществени поръчки и събирането на данъци.
И в заключение бих искал само да попитам: И какво й е лошото на кризата?
Може би, че ще бъде прекалено кратка, за да се изпълни всичко до край.
Нека да проследим развитието на икономическата криза страната. През последните години икономиката на страната, препускаше толкова бързо, че още преди кризата да достигне до нашите географски ширини, беше надвиснала съвсем реалната опасност от прегряване.
В началото, кризата покоси недвижимите имоти. Чуждестранният интерес секна и доведе до фалита на част от новоизлюпелите се предприемачи, търсещи бързи печалби с минимум влагани средства. Колкото и да не им се искаше, ралито на цените направи обратен завой. Въпреки, че и към конкретния момент цените на жилищата са все още високи, през последните две години те спаднаха с 30% и станаха малко по-реални. (Все пак не е много логично разхода на строителя да бъде около 500 евро на кв.м., а цената за потребителя да гони 2 000 евро за кв.м. и то просто, защото всеки може да намери парите от жилищен или ипотечен кредит.)
Финансовите пазари бяха повлечени не само от общата световна тенденция за ръст, но и абсорбираха голяма част от чуждите инвестиции. Това бе така, поради причината, че България е развиваща се икономика и Европейският съюз отвори пазарите си за нея. В тази ситуация, най-лесния начин за чуждите инвеститори да стъпят в страната бе фондовата борса. Така SOFIX се изстреля само за няколко години на от нива от около 500 пункта през 2004 г. на почти 2 000 пункта през 2007 г., а хора инвестираха ли инвестираха, без да се замислят как точно се движат пазарите. Нали все пак печелеха. Е, след като пазарите „рухнаха” всички започнаха да се образоват как точно функционират те, в търсене на причините довели до краха. Несъмнено кризата повиши инвестиционната култура на българина.
Също по толкова болезнен начин, масовата част от гражданите научиха и следващия си урок – „взетите на кредит пари, не са безвъзмезден подарък”. Според изследване на агенция Прагматика от началото на тази година, делът на възнамеряващите да изтеглят кредит намалява от 2,9% през февруари 2009 на 2,2% през декември 2009 г. Ако сравним 2009 година с 2007-ма примерно, можем спокойно да заключим, че българинът е станал много по-дисциплиниран във финансово отношение.
Във всяка сфера на икономиката се появиха нездравословни спекуланти, които търсеха бърза печалба, чрез манипулации и без никакъв бизнес подход. Един от най-силните е ефекти от икономическите кризи е тяхното здравословно влияние върху икономиката, защото след като се разсее барутният дим от бойното поле на него остават истинските бизнес ориентирани фирми.
Нека да не забравяме и „маминото детенце” на икономиката ни – туризма. След като през 2009 г. той отчаяно викаше неволята да го спаси и да спре отлива на туристи, най-после разбра, че единственият, който може да му помогне е той самият. Защо българите вече не посещават родното Черноморие? Отговорите на този въпрос бяха повтаряни с години, но без никой да им обърне внимание – висока цена и ниско качество. Поради кризата стаите в хотелите по нашите курорти опустяха, а много хотели дори не отвориха врати. Ето как в края на миналогодишния туристически сезон цените започнаха да падат дори с 50%. След като започна и тази година с намалени цени (с ранните записвания хората биха могли да спестят минимум 10 процента, а може да стигне и до 20 на сто), туристическият бранш вече е по–оптимистично настроен и очаква 5% ръст през тази година.
От политическа гледна точка, тежката ситуация позволи на новото правителство да се заеме с дълго отлаганите не популярни реформи в съдебната система, администрацията, здравеопазването и т.н. Дефицитът в бюджета, принуди управляващите да затегнат контрола при възлагането на обществени поръчки и събирането на данъци.
И в заключение бих искал само да попитам: И какво й е лошото на кризата?
Може би, че ще бъде прекалено кратка, за да се изпълни всичко до край.