Нашумелият случай от миналата седмица на разкрита организирана група за купуване на изпити в УНСС, започва да става все по странен. Случаят е скандален сам по себе си заради това, че основния обвинен е икономическият експерт Петкан Илиев, който също така има и редица публикации срещу корупцията и скритата икономика.
Всъщност какво знаем за случая? Отговорът е прост – почти нищо. Всичко, което се изписа и каза през последните дни бе плод единствено на догадки и предположения. Бързата реакция на ректора на УНСС – Борислав Борисов, е наистина похвална. Но все пак и леко странна.
Без дори да е ясно виновен ли е Илиев или не и в какво точно е обвинен, Борисов вече произнесе присъда и няколко кратно заяви, че дори и законът да оправдае Илиев, той ще го помоли да напусне. С други думи ректорът на УНСС не вярва явно на правотата на българското законодателство.
Нека да разгледаме поведението на Борислав Борисов. Първо, той заяви, че Петкан Илиев е действал сам. Официалния пресрилийс на МВР гласи ... „разкриха и неутрализираха престъпна група, занимаваща се с купуване на изпити, семестриални заверки срещу заплащане и явяване на кандидат-студентски изпити в УНСС от лица-дубльори на кандидат-студентите”. С други думи явно става въпрос за група, а каква е тогава тази група от един човек? Отделно, как сам един преподавател ще може да „продава оценки” за изпити при други преподаватели? След като МВР обявиха, че са разследвали случая повече от година, явно няма как това да е ставало на база на лични услуги (както твърди Борисов). Все пак съгласете се, една услуга, втора услуга, трета услуга, ама в един момент вече става неудобно с тези услуги.
Всъщност, ако Борисов е прав, че Илиев е действал сам, това означава, че 1300 служители на УНСС могат да бъдат потенциални организатори на корупционни практики. С други думи, университетът явно е създал добри условия, всеки недоволен от заплатата си служител, да припечелва по нещо и отстрани.
Днес в интервю пред БТВ Борисов заяви, че е имало слухове за корумпирани преподаватели, на които той не обръщал внимание, защото ги определял като част от „студентския фолклор”. Да поясним, че тези слухове идват от анкетите, които се попълват от самите студенти, за оценка на работата на преподавателите, специалностите и университета. Е, явно за г-н Борисов мнението на няколко хиляди студенти е важно единствено и само ако то е положително. В анкетата, която попълват студентите има следните въпроси „Знаете ли за случаи на корупция? и За кои преподаватели знаете?”.
След като явно (за самия ректор) това не е добър начин за борба с корупцията, кой тогава е добрият такъв? Всъщност, по какъв начин се бори един университет с корупционните практики? Информирани ли са студентите как трябва да постъпят, ако техен преподавател им поиска пари или услуга, за да си вземат изпит? По какъв начин студент може да подаде сигнал за наличие на такива практики?
Още нещо странно-интересно. Ставаше въпрос, че другият задържан по случая е, така да се каже, рекрутирал кандидат-студенти от Благоевград. Днес Борисов заяви, че е бил представен (в следствие вътрешната проверка в УНСС разпоредена от ректора) на МВР списък от заподозрени студенти, които (я каква изненада) „едно 90% са от Благоевград”. Много интересно съвпадение.
Още интересни факти
Преди време предаването Господари на ефира излъчи уличаващ материал как студент, член на студентски съвет, взима подкуп, за да настани по нелегален начин хора в студентските общежития (а те дори и не бяха студенти). След като цялата страна видя записа, г-н Борисов заяви пред камерите на предаването, че ще се запознае със случая и ако има подобно нещо съответния студент ще бъде отстранен. Няколко дни по-късно Борисов заяви (забележете) по телефона, че тези доказателства не показват нищо и съответния студент се размина без дори така нареченото мъмрене. Днес обаче няма как да направим аналогия с този случай, защото г-н Борисов е приел, че неговия преподавател е виновен и то, без да е доказано все още каквото и да било.
Всъщност от всичко казано до тук, не започва ли да Ви се струва, че май за г-н Борисов проблемът е приключен още преди реално да има изложени истински факти? Това бързане не Ви ли навежда на мисълта, че май някой го е страх да не се повдигне публично покривалото, защото картинката под него може и да е много - грозна?
Малцина сигурно си спомнят доста циничните думи написани лично от г-н Борислав Борисов в статия от вестник „24 часа” през 2005 година, която бе в отговор на публикувано изследване на Коалиция 2000 и Витоша Рисърч за корупцията във висшето образование. Така, че тук изниква дилемата, дали това прибързано поведение на ректора изразява нетърпимост към корупцията или нетърпимост към тези, които говорят открито за нея?
Органите на Министерството на вътрешните работи не веднъж са правили ШУМНИ и безрезултатни акции. Само да припомним случая от преди няколко месеца, когато ДАНС нахлу ШУМНО в дома на кмета на село Рибново – Ахмед Башев. Натовари го ШУМНО по „бели гащи” в колата и го доведе в София. Тук отново ШУМНО проведе разпити и го пусна. До ден днешен на г-н Башев не е повдигано обвинение в каквото и да било. Целия този ШУМ се оказа едно излишно фиаско. Ако и този път МВР каже простичко по български: „Оппа, объркахме се” тогава какво следва?
Имаше един израз: лошият журналист борави с въображението си, а добрият фактите. Същото важи и за ректорите на университети. След всичко написано до тук, не се ли прокрадва нотка на съмнение у Вас? Заключенията в анализа са също толкова правилни, колкото и тези на г-н Борисов. Защо ли? Просто, защото са догадки. Докато съответните органи не покажат реално факти, които да доказват вината на Петкан Илиев, всичко казано по случая ще бъде спекулация. Ако г-н Илиев е виновен то той трябва да си понесе наказанието, но ако не е, по какъв начин ректорът Борисов ще възстанови репутацията му? Все пак не беше ли по-логично той да защити (или най-малкото да изчака изясняването на случая) преподавателя, на когото му разписва заплатата всеки месец. Дали е морално, един ректор на уважаван университет, да взима решения касаещи съдбата на неговите преподаватели, на базата на догадки и спекулации, оставям сами да прецените.
Всъщност какво знаем за случая? Отговорът е прост – почти нищо. Всичко, което се изписа и каза през последните дни бе плод единствено на догадки и предположения. Бързата реакция на ректора на УНСС – Борислав Борисов, е наистина похвална. Но все пак и леко странна.
Без дори да е ясно виновен ли е Илиев или не и в какво точно е обвинен, Борисов вече произнесе присъда и няколко кратно заяви, че дори и законът да оправдае Илиев, той ще го помоли да напусне. С други думи ректорът на УНСС не вярва явно на правотата на българското законодателство.
Нека да разгледаме поведението на Борислав Борисов. Първо, той заяви, че Петкан Илиев е действал сам. Официалния пресрилийс на МВР гласи ... „разкриха и неутрализираха престъпна група, занимаваща се с купуване на изпити, семестриални заверки срещу заплащане и явяване на кандидат-студентски изпити в УНСС от лица-дубльори на кандидат-студентите”. С други думи явно става въпрос за група, а каква е тогава тази група от един човек? Отделно, как сам един преподавател ще може да „продава оценки” за изпити при други преподаватели? След като МВР обявиха, че са разследвали случая повече от година, явно няма как това да е ставало на база на лични услуги (както твърди Борисов). Все пак съгласете се, една услуга, втора услуга, трета услуга, ама в един момент вече става неудобно с тези услуги.
Всъщност, ако Борисов е прав, че Илиев е действал сам, това означава, че 1300 служители на УНСС могат да бъдат потенциални организатори на корупционни практики. С други думи, университетът явно е създал добри условия, всеки недоволен от заплатата си служител, да припечелва по нещо и отстрани.
Днес в интервю пред БТВ Борисов заяви, че е имало слухове за корумпирани преподаватели, на които той не обръщал внимание, защото ги определял като част от „студентския фолклор”. Да поясним, че тези слухове идват от анкетите, които се попълват от самите студенти, за оценка на работата на преподавателите, специалностите и университета. Е, явно за г-н Борисов мнението на няколко хиляди студенти е важно единствено и само ако то е положително. В анкетата, която попълват студентите има следните въпроси „Знаете ли за случаи на корупция? и За кои преподаватели знаете?”.
След като явно (за самия ректор) това не е добър начин за борба с корупцията, кой тогава е добрият такъв? Всъщност, по какъв начин се бори един университет с корупционните практики? Информирани ли са студентите как трябва да постъпят, ако техен преподавател им поиска пари или услуга, за да си вземат изпит? По какъв начин студент може да подаде сигнал за наличие на такива практики?
Още нещо странно-интересно. Ставаше въпрос, че другият задържан по случая е, така да се каже, рекрутирал кандидат-студенти от Благоевград. Днес Борисов заяви, че е бил представен (в следствие вътрешната проверка в УНСС разпоредена от ректора) на МВР списък от заподозрени студенти, които (я каква изненада) „едно 90% са от Благоевград”. Много интересно съвпадение.
Още интересни факти
Преди време предаването Господари на ефира излъчи уличаващ материал как студент, член на студентски съвет, взима подкуп, за да настани по нелегален начин хора в студентските общежития (а те дори и не бяха студенти). След като цялата страна видя записа, г-н Борисов заяви пред камерите на предаването, че ще се запознае със случая и ако има подобно нещо съответния студент ще бъде отстранен. Няколко дни по-късно Борисов заяви (забележете) по телефона, че тези доказателства не показват нищо и съответния студент се размина без дори така нареченото мъмрене. Днес обаче няма как да направим аналогия с този случай, защото г-н Борисов е приел, че неговия преподавател е виновен и то, без да е доказано все още каквото и да било.
Всъщност от всичко казано до тук, не започва ли да Ви се струва, че май за г-н Борисов проблемът е приключен още преди реално да има изложени истински факти? Това бързане не Ви ли навежда на мисълта, че май някой го е страх да не се повдигне публично покривалото, защото картинката под него може и да е много - грозна?
Малцина сигурно си спомнят доста циничните думи написани лично от г-н Борислав Борисов в статия от вестник „24 часа” през 2005 година, която бе в отговор на публикувано изследване на Коалиция 2000 и Витоша Рисърч за корупцията във висшето образование. Така, че тук изниква дилемата, дали това прибързано поведение на ректора изразява нетърпимост към корупцията или нетърпимост към тези, които говорят открито за нея?
Органите на Министерството на вътрешните работи не веднъж са правили ШУМНИ и безрезултатни акции. Само да припомним случая от преди няколко месеца, когато ДАНС нахлу ШУМНО в дома на кмета на село Рибново – Ахмед Башев. Натовари го ШУМНО по „бели гащи” в колата и го доведе в София. Тук отново ШУМНО проведе разпити и го пусна. До ден днешен на г-н Башев не е повдигано обвинение в каквото и да било. Целия този ШУМ се оказа едно излишно фиаско. Ако и този път МВР каже простичко по български: „Оппа, объркахме се” тогава какво следва?
Имаше един израз: лошият журналист борави с въображението си, а добрият фактите. Същото важи и за ректорите на университети. След всичко написано до тук, не се ли прокрадва нотка на съмнение у Вас? Заключенията в анализа са също толкова правилни, колкото и тези на г-н Борисов. Защо ли? Просто, защото са догадки. Докато съответните органи не покажат реално факти, които да доказват вината на Петкан Илиев, всичко казано по случая ще бъде спекулация. Ако г-н Илиев е виновен то той трябва да си понесе наказанието, но ако не е, по какъв начин ректорът Борисов ще възстанови репутацията му? Все пак не беше ли по-логично той да защити (или най-малкото да изчака изясняването на случая) преподавателя, на когото му разписва заплатата всеки месец. Дали е морално, един ректор на уважаван университет, да взима решения касаещи съдбата на неговите преподаватели, на базата на догадки и спекулации, оставям сами да прецените.