Кандидат-студентските мъки са в разгара си. Всяка година хиляди зрелостници се явяват на заветните изпити в университетите. Проблемите на родното образование обаче не са един или два.
Публична тайна е огромната пропаст между знанията, с които учениците излизат от средните училища и тези, които са необходими, за да влязат във висшите. Най-честият и популярен начин, за да се запълни тази пропаст (, на която явно самото министерството не обръща внимание) е чрез частни уроци. Цената им обаче варира между 1000 лева, 2000 лева, 3000 лева (в някой случаи и много-повече) в зависимост от това, с какъв предмет се подготвя да кандидатства съответния ученик. По-голямата част от специалностите в университетите изискват полагането не само на един, а и на втори изпит по друг предмет. Така родителите трябва да отделят за подготовката на детето си около 3000-4000 лева. Парадоксалното е, че с разпространението на корупцията във висшите учебни заведения, за тази сума биха приели кандидат-студент и по втория начин. Всъщност оказва се, че той май е за предпочитане. Така или иначе тези пари трябва да бъдат дадени, така ефектът ще бъде сигурен и ще се спестят екскурзиите из страната. Определението на тази система е – „благоприятна среда за развиване на корупция”.
Другият недостатък е, че учениците отиват най-често на частни уроци при самите учители, които им преподават. (Не е необходимо да бъдат провеждани емпирични изследвания, за да се установи това. Всеки, който иска да го провери, просто може да застане пред някой университет по време на кандидат-студентски изпит и да разпита самите родители.) Това от своя страна създава конфликт на интереси. Самият учител вече няма интерес в час да преподава всички знания на учениците. Финансово по–изгодно децата да си платят допълнително на ръка, за да си свърши работата, за която му плаща държавата.
А най-интересното е, че тези доходи на учителите не се декларират и на тях не се плаща данък. Всеки кандидат-студент може да Ви каже, че един учител често подготвя между 5 и 10 ученика. Сметките ги оставям на Вас.
Тук идва и другият въпрос, морално ли е самите университети да провеждат кандидат -студентски курсове? А колко от учениците на тези курсове са били приети с високи оценки? Все пак от бизнес гледна точка, не е говори добре, ако някой преминал курса не получи висока оценка, нали.
Публична тайна е огромната пропаст между знанията, с които учениците излизат от средните училища и тези, които са необходими, за да влязат във висшите. Най-честият и популярен начин, за да се запълни тази пропаст (, на която явно самото министерството не обръща внимание) е чрез частни уроци. Цената им обаче варира между 1000 лева, 2000 лева, 3000 лева (в някой случаи и много-повече) в зависимост от това, с какъв предмет се подготвя да кандидатства съответния ученик. По-голямата част от специалностите в университетите изискват полагането не само на един, а и на втори изпит по друг предмет. Така родителите трябва да отделят за подготовката на детето си около 3000-4000 лева. Парадоксалното е, че с разпространението на корупцията във висшите учебни заведения, за тази сума биха приели кандидат-студент и по втория начин. Всъщност оказва се, че той май е за предпочитане. Така или иначе тези пари трябва да бъдат дадени, така ефектът ще бъде сигурен и ще се спестят екскурзиите из страната. Определението на тази система е – „благоприятна среда за развиване на корупция”.
Другият недостатък е, че учениците отиват най-често на частни уроци при самите учители, които им преподават. (Не е необходимо да бъдат провеждани емпирични изследвания, за да се установи това. Всеки, който иска да го провери, просто може да застане пред някой университет по време на кандидат-студентски изпит и да разпита самите родители.) Това от своя страна създава конфликт на интереси. Самият учител вече няма интерес в час да преподава всички знания на учениците. Финансово по–изгодно децата да си платят допълнително на ръка, за да си свърши работата, за която му плаща държавата.
А най-интересното е, че тези доходи на учителите не се декларират и на тях не се плаща данък. Всеки кандидат-студент може да Ви каже, че един учител често подготвя между 5 и 10 ученика. Сметките ги оставям на Вас.
Тук идва и другият въпрос, морално ли е самите университети да провеждат кандидат -студентски курсове? А колко от учениците на тези курсове са били приети с високи оценки? Все пак от бизнес гледна точка, не е говори добре, ако някой преминал курса не получи висока оценка, нали.