Какво забравихме да попитаме политиците

Преди изборите утре, станахме свидетели на всички познати и не познати средства, които може и не може да използва политическият маркетинг: черен ПР, политически франчайз, неясно финансиране, „купуване на гласове” (във всичките му възможни форми), манипулиране на изборното законодателство и така нататък, та чак до директно сплашване на избирателите. В цялата тази манипулационна вихрушка някак си на никой не му остана време да зададе най-простия въпрос на света – „Защо?”

Защо толкова много политически сили ще се борят със зъби и нокти за властта утре?

Наистина смисъла на всяка партия е да стигне до властта, но ако има най-подходящо време тя да бъде в опозиция, то това са следващите 4 години. Новите управляващи имат реалните шансове да натрупат повече негативи, от която и да било друга политическа сила стояла на чело на страната. И това няма да зависи особено много от качествата им, а от тежките и политически непопулярни решения, които ще трябва да бъдат взети. Лесно е да си премиер, когато чуждите инвестиции растат, БВП се покачва всяка година и то само, защото страната се е присъединила към Европейския съюз (заслугата, за което не е само на БСП, а на всички правителства). Е, когато разполагаш с толкова пари, как да не увеличиш пенсията на избирателите си? Трудно обаче това ще бъде направено в годините на икономически спад водещ до отрицателен прираст на БВП и увеличаваща се безработица.

Практически новият управител ще поеме фирма, която върви стремително към предизвестен фалит. Да си в опозиция точно следващите 4 години ще бъде стратегически най-удобно за всяка политическа сила. Няма да носи отговорност, няма да трупа негативи от задължителните непопулярни действия и винаги ще има за какво да критикува правителството.

Тогава, защо е цялата тази еуфория?

Отговорът на този въпрос можем да открием в последния антикорупционен анализа на Центъра за изследване на демокрацията: Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България