Още през миналата година ФЕД започна процедура по печатане на пари, а в началото на тази година политиката бе възприета и от английската национална банка. Германският канцлер Ангела Меркел обяви тези действия като неблагоразумна финансова политика, която ще доведе до увеличаване на дисбаланса в икономиките на страните и ще задълбочи кризата. Кой обаче е прав?
За да разберем дали това лекарство е правилното, трябва първо да анализираме самата криза. Тя дойде от спукването на един финансов балон, който бе надуван прекалено дълго време. Нека проследим как се надуват подобни балони.
Имаме актив, който има своята реално обезпечена стойност. Търгувайки се на пазара в цената на този актив се преплитат бъдещите очаквания за неговата стойност. Така активът се продава и купува, не на база моментната му реална стойност, а на база очакваната му бъдеща стойност в края на периода, за който се закупува. Разликата, която се получава в цената му практически е несъществуваща сума (въздух), която трябва да бъде реализирана, но без никакви гаранции, че това ще се случи. Хипотетичните очаквания за цената на актива, могат да бъдат манипулирани основно от икономическите показатели, рейтинговите агенции и всички фактори, които са тясно свързани със сектора, в който е активът.
Така се заформя следният цикъл: очакванията са положителни, цената на актива расте, все повече хора инвестират в този актив, защото се очаква той да донесе висока печалба, цената на актива нараства нереално много и той става надценен. Балонът се издува. Професионалните и опитни инвеститори разбират това първи и започват да разпродават своите активи, които са купили още, когато цената е била сравнително реална/ниска. Така те капитализират печалбата си, но разпродаването на актива е знак за пазара, че очакванията за стойността му вече не са толкова големи/реални.
Падането на цената може да стане толкова бързо, че само една малка част от инвеститорите да успеят да реагират. Тук балонът с въздушната цена вече се спуква и активът започва да търси реалната си стойност. Еуфорията около надуването на балона заразява голяма част от хората, които имат ниска инвестиционна култура и те започват да купуват актива, когато цената му е около върха и да очакват тя да продължи нагоре. Така при падащият пазар те не могат да излязат на печалба, а паниката от обезценката ги кара да продават на загуба и така да я капитализират.
С други думи кризата се поражда от големите инвестиции в активи, цените, на които са прекалено отдалечени от реалната му стойност. Печатането на пари е всъщност единствения начин, по който да бъде запълнена разликата между реалната и очакваната (нереална) цена на актива. Или с други думи в спуканият балон се вкарва допълнително въздух/пари, за да може той да достигне по-плавно до нормалните си размери.
Въпреки това остава отворен въпросът, дали това няма да се превърне в обичайна практика, тъй като този ход противоречи на икономическата теория, че пазарите винаги се стремят към равновесие. Ако не сте инвестирали правилно, защото очакванията ви са били нереални, то би следвало да понесете загубата си от неправилните Ви действия, за да не предприемате толкова необмислени ходове в бъдеще. Но ако накрая на деня държавата ви плати изгубените средства, какво би Ви възпряло на следващия ден отново да не инвестирате парите си по същия неразумен начин?
За да разберем дали това лекарство е правилното, трябва първо да анализираме самата криза. Тя дойде от спукването на един финансов балон, който бе надуван прекалено дълго време. Нека проследим как се надуват подобни балони.
Имаме актив, който има своята реално обезпечена стойност. Търгувайки се на пазара в цената на този актив се преплитат бъдещите очаквания за неговата стойност. Така активът се продава и купува, не на база моментната му реална стойност, а на база очакваната му бъдеща стойност в края на периода, за който се закупува. Разликата, която се получава в цената му практически е несъществуваща сума (въздух), която трябва да бъде реализирана, но без никакви гаранции, че това ще се случи. Хипотетичните очаквания за цената на актива, могат да бъдат манипулирани основно от икономическите показатели, рейтинговите агенции и всички фактори, които са тясно свързани със сектора, в който е активът.
Така се заформя следният цикъл: очакванията са положителни, цената на актива расте, все повече хора инвестират в този актив, защото се очаква той да донесе висока печалба, цената на актива нараства нереално много и той става надценен. Балонът се издува. Професионалните и опитни инвеститори разбират това първи и започват да разпродават своите активи, които са купили още, когато цената е била сравнително реална/ниска. Така те капитализират печалбата си, но разпродаването на актива е знак за пазара, че очакванията за стойността му вече не са толкова големи/реални.
Падането на цената може да стане толкова бързо, че само една малка част от инвеститорите да успеят да реагират. Тук балонът с въздушната цена вече се спуква и активът започва да търси реалната си стойност. Еуфорията около надуването на балона заразява голяма част от хората, които имат ниска инвестиционна култура и те започват да купуват актива, когато цената му е около върха и да очакват тя да продължи нагоре. Така при падащият пазар те не могат да излязат на печалба, а паниката от обезценката ги кара да продават на загуба и така да я капитализират.
С други думи кризата се поражда от големите инвестиции в активи, цените, на които са прекалено отдалечени от реалната му стойност. Печатането на пари е всъщност единствения начин, по който да бъде запълнена разликата между реалната и очакваната (нереална) цена на актива. Или с други думи в спуканият балон се вкарва допълнително въздух/пари, за да може той да достигне по-плавно до нормалните си размери.
Въпреки това остава отворен въпросът, дали това няма да се превърне в обичайна практика, тъй като този ход противоречи на икономическата теория, че пазарите винаги се стремят към равновесие. Ако не сте инвестирали правилно, защото очакванията ви са били нереални, то би следвало да понесете загубата си от неправилните Ви действия, за да не предприемате толкова необмислени ходове в бъдеще. Но ако накрая на деня държавата ви плати изгубените средства, какво би Ви възпряло на следващия ден отново да не инвестирате парите си по същия неразумен начин?