Така накратко могат да се определят последните 4 години в България. Управляващата тройна коалиция водена от лявата партия БСП, проведе една успешна дясна икономическа политика през мандата си. Ето два прости примера за това:
1) Лявата икономическа политика се свързва с пропорционално диверсифицирани данъчни ставки в зависимост от големината на доходите. Казано с по прости думи по-високите доходи се облагат с по-високи данъци. Това обаче крие рискът от преминаване на голяма част от доходите на гражданите в сивия сектор по добре познатата ни схема - осигуряване на минималната работна заплата, а останалата част от сумата се изплаща на ръка. За да се справи с това, лявото правителство направи на 1 януари 2008 година, завой на дясно като прие десет процентния плосък данък. Ефектът от тази мярка не закъсня и събираните суми от Националната агенция по приходите започнаха да нарастват.
2) Лявата икономическа политика по принцип се свързва с голямо наличие на бюджетен дефицит. Такъв е налице, когато има превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи. През годините на управлението си, лявото правителство обаче успешно поддържаше бюджетен излишък, което е изцяло дясна икономическа политика. Именно поради тази си политика, световната икономическа криза пристигна в Българя значително по-късно и завари страната подготвена. Размяната на ролите между лявото и дясното стана още по осезаема при дебатите в Народното събрание относно бюджет 2009. На фона на задаващата се криза, правителството отново заложи постигане на бюджетен излишък и през тази година, а човекът олицетворяващ дясната икономическа политика – Иван Костов, осъди този ход на правителството и заяви, че бюджетът за 2009 година трябва да завърши с дефицит. Казано с други думи да се води лява икономическа политика.
Объркването на понятията ляво и дясно започна още в началото на управлението на тройната коалиция, когато за финансов министър бе назначен Пламен Орешарски. От 1997 до 2001 г. той заемаше поста заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов с мандата на СДС. В крайна сметка ефектът от това объркване на лявото и дясното бе, че едни от най-значимите си успехи в икономиката, лявото правителство постигна с дясна политика.
1) Лявата икономическа политика се свързва с пропорционално диверсифицирани данъчни ставки в зависимост от големината на доходите. Казано с по прости думи по-високите доходи се облагат с по-високи данъци. Това обаче крие рискът от преминаване на голяма част от доходите на гражданите в сивия сектор по добре познатата ни схема - осигуряване на минималната работна заплата, а останалата част от сумата се изплаща на ръка. За да се справи с това, лявото правителство направи на 1 януари 2008 година, завой на дясно като прие десет процентния плосък данък. Ефектът от тази мярка не закъсня и събираните суми от Националната агенция по приходите започнаха да нарастват.
2) Лявата икономическа политика по принцип се свързва с голямо наличие на бюджетен дефицит. Такъв е налице, когато има превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи. През годините на управлението си, лявото правителство обаче успешно поддържаше бюджетен излишък, което е изцяло дясна икономическа политика. Именно поради тази си политика, световната икономическа криза пристигна в Българя значително по-късно и завари страната подготвена. Размяната на ролите между лявото и дясното стана още по осезаема при дебатите в Народното събрание относно бюджет 2009. На фона на задаващата се криза, правителството отново заложи постигане на бюджетен излишък и през тази година, а човекът олицетворяващ дясната икономическа политика – Иван Костов, осъди този ход на правителството и заяви, че бюджетът за 2009 година трябва да завърши с дефицит. Казано с други думи да се води лява икономическа политика.
Объркването на понятията ляво и дясно започна още в началото на управлението на тройната коалиция, когато за финансов министър бе назначен Пламен Орешарски. От 1997 до 2001 г. той заемаше поста заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов с мандата на СДС. В крайна сметка ефектът от това объркване на лявото и дясното бе, че едни от най-значимите си успехи в икономиката, лявото правителство постигна с дясна политика.