Прогноза - научно обосновано предвиждане на бъдещето състояние или развитие на процес или явление въз основа на характерни белези и известни данни.
Това е определението, което всеки може да открие на думата прогноза в популярната електронна енцикпопедия – Уикипедия. Важността и ролята на прогнозите в икономическите процеси на всяка страна, показват, че те са основният двигател на развитието й. Всяка прогноза е израз на желанието ни да се надникне в утрешния вестник, за да разберем какво ще се случи и как да извлечем ползи от това.
Още по-необходими стават прогнозите в условията на криза (особено в едновече силно глобализирано общество). Всяка стотна след десетичната запетая на прогнозираната цифра става важна. Тъй като бъдещето е твърде не ясно и често замъглено, опитът и знанията на анализаторите правещи прогнози и допускания е от изключителна важност. Какво става обаче ако всички дават различни прогнози, а зад всяка стои авторитет на изградени и наложени институции, които не еднократно са се доказвали в разбирането на икономическите процеси?
Прогноза за БВП на България през 2009 година
Виждаме една доста живописна картина. Започваме от оптимизма на правителството, че страната ще се превърне в стабилен оазис устояващ на случващото се в целия свят и стигаме до апокалиптичната прогноза за икономически колапс. Е, на кого да се вярва тога? Гражданите на Хасково имаха съвсем на скоро, не много приятен, опит с подобни прогнози. И въпреки, че малко хора повярваха на прогнозата му за земетресение, не бяха малко тези, които прекараха ноща в градинките и парковете на града. Е, земетресение нямаше и всичко се размина само със заплахи от страна на разгневените граждани.
В прогнозите за случващото се в икономиката обаче не е тлкова лесно, защото всяка прогноза на икономистите може да предизвика земетренесние и да се сбъдне сама, без дори да има каквито и да било индикации за това. Та да се върнем на въпросът, който гложди всеки обикновен изплашен гражданин – На коя прогноза да вярваме? На възхода или на падението? Истината може би в този момент е проста – на никоя. Шансът всяка една да се окаже правилна е равен за всяка изчислена стойност. А правилното (число) ще се разбере след една година. Най - точната прогноза обаче ще си остане, тази която няма да се сбъдне.
Защо? Важността на прогнозата е свързана с факта, че бъдещето се гради с действията в настоящето. Изказана една прогноза тя води след себе си редица важни решения, които се взимат. Международният валутен фонд (МВФ) заема позицията, че свиването за 2009 година на икономиката ще бъде с (– 3,5%) (има съответно своята методология, чрез която е стигнал до този извод и число), за да не се случи това обаче, правителството трябва да предприеме поредица от мерки (ако приеме, че аргументите на МВФ са наистина силни). Ако го направи, тогава се увеличава вероятността неговата прогноза за ръст на БВП с 2,1% да се окаже правилна, защото взетите мерки ще имат за основна задача да подкрепят БВП на страната. Или с други думи, никой не може да предвиди абсолютно всичко, за да направи съвършенната прогноза, а този, който направи в най-голяма степен прецизна и точна прогноза за развитието на икономиката на страната, ще бъде обявен за „непознал”.
След всичко това думите от книгата на Джордж Фридман, "Следващите 100 години: прогноза за XXI век: Казват, че Господ е създал икономистите, за да звучат прогнозите на метеоролозите по-убедително, придобиват една идея по-голям смисъл.
Това е определението, което всеки може да открие на думата прогноза в популярната електронна енцикпопедия – Уикипедия. Важността и ролята на прогнозите в икономическите процеси на всяка страна, показват, че те са основният двигател на развитието й. Всяка прогноза е израз на желанието ни да се надникне в утрешния вестник, за да разберем какво ще се случи и как да извлечем ползи от това.
Още по-необходими стават прогнозите в условията на криза (особено в едновече силно глобализирано общество). Всяка стотна след десетичната запетая на прогнозираната цифра става важна. Тъй като бъдещето е твърде не ясно и често замъглено, опитът и знанията на анализаторите правещи прогнози и допускания е от изключителна важност. Какво става обаче ако всички дават различни прогнози, а зад всяка стои авторитет на изградени и наложени институции, които не еднократно са се доказвали в разбирането на икономическите процеси?
Прогноза за БВП на България през 2009 година
| Правителство на България | 2.1% |
| Европейска Комисия | -1.6% |
| БНБ | -2% |
| Уникредит | -3% |
| МВФ | -3.5% |
| Фич | -5.5% |
Виждаме една доста живописна картина. Започваме от оптимизма на правителството, че страната ще се превърне в стабилен оазис устояващ на случващото се в целия свят и стигаме до апокалиптичната прогноза за икономически колапс. Е, на кого да се вярва тога? Гражданите на Хасково имаха съвсем на скоро, не много приятен, опит с подобни прогнози. И въпреки, че малко хора повярваха на прогнозата му за земетресение, не бяха малко тези, които прекараха ноща в градинките и парковете на града. Е, земетресение нямаше и всичко се размина само със заплахи от страна на разгневените граждани.
В прогнозите за случващото се в икономиката обаче не е тлкова лесно, защото всяка прогноза на икономистите може да предизвика земетренесние и да се сбъдне сама, без дори да има каквито и да било индикации за това. Та да се върнем на въпросът, който гложди всеки обикновен изплашен гражданин – На коя прогноза да вярваме? На възхода или на падението? Истината може би в този момент е проста – на никоя. Шансът всяка една да се окаже правилна е равен за всяка изчислена стойност. А правилното (число) ще се разбере след една година. Най - точната прогноза обаче ще си остане, тази която няма да се сбъдне.
Защо? Важността на прогнозата е свързана с факта, че бъдещето се гради с действията в настоящето. Изказана една прогноза тя води след себе си редица важни решения, които се взимат. Международният валутен фонд (МВФ) заема позицията, че свиването за 2009 година на икономиката ще бъде с (– 3,5%) (има съответно своята методология, чрез която е стигнал до този извод и число), за да не се случи това обаче, правителството трябва да предприеме поредица от мерки (ако приеме, че аргументите на МВФ са наистина силни). Ако го направи, тогава се увеличава вероятността неговата прогноза за ръст на БВП с 2,1% да се окаже правилна, защото взетите мерки ще имат за основна задача да подкрепят БВП на страната. Или с други думи, никой не може да предвиди абсолютно всичко, за да направи съвършенната прогноза, а този, който направи в най-голяма степен прецизна и точна прогноза за развитието на икономиката на страната, ще бъде обявен за „непознал”.
След всичко това думите от книгата на Джордж Фридман, "Следващите 100 години: прогноза за XXI век: Казват, че Господ е създал икономистите, за да звучат прогнозите на метеоролозите по-убедително, придобиват една идея по-голям смисъл.