Всеки обикновен гражданин на страната вече усети тежките ефекти на икономическата криза върху семейния си бюджет. Безработните се увеличават, а фирмите масово намаляват заплатите и орязват бонусите на служителите си. Народното събрание обаче явно не се влияе от фактори като световна криза.
Една кратка разходка в интернет страницата на парламента ни отвежда до следните два документа:
Бюджет на Народното събрание за 2008 година
Бюджет на Народното събрание за 2009 година
След няколко прости сметки стигаме до следната таблица
Сравнение между бюджета на Народното събрание за 2008 г. и за 2009 г. (хил. лева)
Една кратка разходка в интернет страницата на парламента ни отвежда до следните два документа:
Бюджет на Народното събрание за 2008 година
Бюджет на Народното събрание за 2009 година
След няколко прости сметки стигаме до следната таблица
Сравнение между бюджета на Народното събрание за 2008 г. и за 2009 г. (хил. лева)

От сравнението между бюджетите през двете години, се открояват две основни числа: намаление на приходите с 2.1% и увеличение на разходите с 9.8%. По-интересното е обаче от къде идва увеличението на разходната част – заплати и други възнаграждения на персонала. Същите тези народни представители, които не обичат да идват често на работните си места, нагло гласуват с чужди депутатски карти при приемането на закони и миналата седмица още по-безочливо заявяваха, че няма да спазват законите, които не им харесват (става въпрос за приетия закон за забрана на тютюнопушенето на обществени места), са увеличили сумата за заплатите си с 26,9%, а допълнителните си възнаграждения с 59,8%.
Все пак не можем да не отбележим и намалението с 36.2% на капиталовите разходи. Като разгледаме обаче и самите суми по тези пера, стигаме до простата логика, че парите за закупуване на луксозни нови придобивки не са спестени, а просто са пренасочени към депутатските заплати. Наистина, защо да се купуват в края на мандата нови автомобили, които ще останат в наследство за следващите народни избраници, а да не се преразпределят парите в кеш?
Все пак не можем да не отбележим и намалението с 36.2% на капиталовите разходи. Като разгледаме обаче и самите суми по тези пера, стигаме до простата логика, че парите за закупуване на луксозни нови придобивки не са спестени, а просто са пренасочени към депутатските заплати. Наистина, защо да се купуват в края на мандата нови автомобили, които ще останат в наследство за следващите народни избраници, а да не се преразпределят парите в кеш?