В световната политическа история на демокрацията почти не могат да бъдат срещнати изключения от правилото, че преди избори е време за харчене на пари. България също не прави изкючение. Логиката е проста, управляващите партии не искат недоволни гласоподаватели преди изборите. Макар, че корелация между по-високите държавни разходи на управляващите и изборната победа липсва. Правителствата продължават да го практикуват. А и дори да не спечелят следващ мандат, проблемът как ще се възстановят увеличените разходи няма да бъде техен.
Отчетът на финансовото министерство за състоянието на бюджета през март, публикуван късно в четвъртък, показа, че излишъкът е намалял с 12.5% спрямо февруари. В същото време в навечерието на изборите правителството здравата е развързало кесията като е увеличило разходите си с 15.9% на годишна база до 5.9 млрд. лева.
В критични условя обаче изпъкват стойностните политически сили, които могат да проявят воля и да поставят интересите на страната над партийните. В Румъния и Унгария, в които през 2008 година се състояха парламентарни избори, правителствата не си позволиха да стъпят в страни от това предизборно правило и това нареди (по няколко пъти) двете страни на опашката за кредити от Международния валутен фонд.
Правителството на България призна, че ще се наложи да се намалят разходите, но Сергей Станишев твърдо заяви, че няма да бъдат ограничавани социалните и инфраструктурните. Странното е обче, че точно тези са раздутите разходи в портфела му и точно тези трябва, може и е най-логично да бъдат намалени. Явно обаче, волята на управляващите да преведат страната през кризата остава на заден план щом се отнася до политическите и лични интереси. Да пирува ме, тя кризата ще почака. Остава отворен въпросът, коя криза е по-страшна за България - икономическата или политическата?