Кремиковци - гордостта на комунизма сега се превърна в тежък камък на врата на демокрацията. От години съдбата на предприятието е не ясна. Производството ту се възобновява, ту спира. Инвеститорите, с които се сключват договори, не модернизират и развиват предприятието, а само доразграбват каквото е останало от него. Всъщност поради участитето на държавата в Кремиковци, те не грабят от завода, а от данъкоплатеца, тъй като накрая разходите и сметките на трябва да се платят от държавата, а печалба няма. След поредния скандал през миналата година, държавата реши вместо веднъж за винаги да погребе тази развалина и да приключи с малоумното харчене на пари, да продължава да поддържа завода на системи с тайната надежда, че един ден в него може и да се появи живот. Само за първите 4 месеца загубите на завода бяха 57 млн. лева (ако сметнем всички пари погълнати от Кремиковци ще се окаже, че с тях можем да си построим нов и много по-модерен завод).
Бяха подадени две оферти на фирми искащи да влязат във владение и да се опитат да възстановят монолитното предприятие. След дълго протакани преговори украинската фирма се отказа от офертата си. Пред Министерството на икономиката остана само един ентусиаст, бразилската CSN. Тъй като в България обаче никой не бърза за никъде (какво като е световна криза) и често пъти администрацията, която е натоварена с работа е толкова не компетентна, че няма и на къде повече, CSN се отказа от офертата си. Задълбочаващата се криза принуди инвеститорите по цял свят да станат по предпазливи. Ето как докато умуваха от Министерството на икономиката работниците в завода отново останаха с неясно бъдеще. От началото на годината переодично излиза информация в медиите, че след седмица съдбата на завода ще стане ясна. След първите 3 месеца, тя обаче все още е мъглява и по всичко личи, че няма да има светлина в края на тунела.