Един от принципите на политическият маркетинг гласи, че управляващата партия, лидерът и членовете на партията са твои врагове ако си в опозиция. Единствената цел, която има всяка партия това е властта. Постигането е с всички възможни средства. Когато обаче имаш слаб политически елит, който не знае как да води диалог с народа и няма управленски опит, се стига до прибягването на незаконните средства като купуване на гласове. Залага се на гръмки и безпочвени изказвания целта е да се накара народа да вземе емоционално решение в изборния ден, а не рационално. Опозицията използва психологическият момент, че човек винаги има от какво да е недоволен и започва да насажда омраза в народа към властта. Реално всяка една политическа партия, която е управлявала е направила поне по едно добро и по едно лошо нещо за народа си.
Ето така хората подтиквани от политическите лидери започват да взимат емоционални решения. Ето защо забравяме. Забравяме защо сме избрали дадена партия на едни избори, забравяме и защо сме я сменили на следващите и твърде нелогично я избираме отново. Ето защо и хората започват да се объркват в един момент и накрая спират да гласуват. Звучи ли ви познато?
Истината е, че този модел работи, защото го позволяваме. Истината е, че във всяка партия има корумпирани политици. Истината е, че за да се справим с безумието трябва да гласуваме не за тази партия, която се изявява най-много по медиите (и е изклепала с най-много плакати страната), а да прочетем какъв път е начертала тя за България и да дадем шанс на този, който всеки от нас смята за правилен. След изборния ден светлините угасват и оставаме сами на пътя, нека да знаем, на къде отиваме.