Друг безсмислен ход на правителството е поддържането на изкуствено дишане на Кремиковци. Злополучният завод, мил спомен от предходния режим, поглъща маса пари на данъкоплатците без никаква възвращаемост. Само за 4 месеца той натрупа задължения от 57 млн. лева. Бяха подадени две оферти на фирми искащи да влязат във владение и да се опитат да възстановят монолитното предприятие. След дълго протакани преговори украинската фирма се отказа от офертата си. Пред Министерството на икономиката остана само един ентусиаст, бразилската CSN . Ако преговорите с нея се протакат също толкова колкото и с украинският й конкурент, нищо чудно и тя да се откаже от офертата си имайки предвид ежедневното настъпване на кризата. Едно обаче е ясно, правителството не иска 5 000 безработни и недоволни гласоподаватели преди изборите.От предприятието обявиха съкращение на персонала в размер на 1 000 души, а други 400 вече са напуснали. Остава отворен въпроса защо продължаваме да поддържаме една развалина, която практически яма бъдеще. Явно правителствата на България се надяват от пепелта да се зароди живот или просто любовта към някогашната гордост на страната се използва като предизборен популизъм.