Стартът беше даден от Георги Първанов в навечерието на газовата криза. Още докато целият свят беше в пъна неяснота какво се случва между Русия и Украйна, президентът изведнъж заговори за отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ. Нямаше трезво разсъждаващ европейски политик обаче, който да не изпадна в недоумение какво точно искат да направят БСП. На всички беше ясни, че блоковете на АЕЦ бяха затворени поради причина и тя беше членството на Българя в ЕС. Страната получи компенсация за затварянето им, която да се използва за построяването на АЕЦ-Белене. Нямаше никакъв аргумент за искане да бъде преразгледан договорът на страната ни. По време на цялата криза България не е спирала да изнася ток, което ясно говори, че страната не е имала проблеми налагащи включването на реакторите. От друга страна рестартирането на един от реакторите ще отнеме около 45 дни, през което време се очакваше кризата да се разреши имайки се предвид многобройните интереси намесени в нея. Сочената за протеже на БСП партия ЛИДЕР сформира протестно шествие, за да подкрепи отварянето на реакторите (друг странен факт е, че именно фирмата на лидерът на тази партия – Христо Ковачки, трябваше да извърши пускането на реакторите). Интересно бе, че хората, които бяха на улицата тогава, нямаха ясна представа защо са там освен водени от патриотичната любов към споменът за АЕЦ. Правителството веднага реагира. Само 3 дни след като от Брюксел много ясно заявиха, че няма абсолютно никакви аргументи подкрепящи подобно искане, в НС се гласува изключително малоумно решение - дали да бъде попитана ЕК може ли България да възобнови работата на спрените два реактора. Решението естествено беше ясно, нали не иска никой да разгневи гласоподавателите като им каже истината в очите. Странното е обаче, че и до днес българското правителство не е отправило официално запитване към Брюксел, но все пак нищо не е било безсмислено, нали някои партии спечелиха гласове.