Целта на настоящия анализ е изработване на актуална снимка на иновационната активност на българските предприятия. Основната база върху, която той стъпва са емпирични данни от проведено през месец август 2006 г. национално изследване върху над 1000 фирми от Витоша рисърч по поръчка на Европейския иновационен център към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Насочеността на анализа е основно към дейността по разработване на пазарно ориентирани нововъведения от страна на фирмите и включва три типа анализи върху получените данни.
Иновационен профил
В последните няколко години българската икономика ясно показа тенденции на стабилизация и растеж. Стойностите на основни макроикономически показатели като БВП, преки чуждестранни инвестиции и валутен резерв се повишават с устойчиви темпове. Безработицата намалява, а частният сектор започна да разгръща своя потенциал. В тази ситуация ключово бъдещо предизвикателство е повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Основен фактор в тази насока, към което е насочена и политиката на ЕС, са инвестициите в иновации.
За да се проследи развитието и иновационната структура на икономиката е необходимо да се състави иновационен профил на предприятията в страната. Съставянето му се базира основно на събрания емпиричен материал от проведеното през 2006 г. изследване на предприятията по модела на Иновационното проучване на Общността (Community Innovation Survey). В процеса на работа бяха идентифицирани няколко променливи, които позволяват прилагането на по-напреднали статистически инструменти за обработка и на база на които може да се характеризира моментното състояние и развитието на иновационните процеси в страната. Тези променливи са девет:
- Предоставяне на пазара на иновационни продукти;
- Разработка на иновационни продукти;
- Предоставяне на пазара на иновационни процеси;
- Разработка на иновационни процеси;
- Финансиране на иновационната дейност на фирмите;
- Значение на осъществените иновационни дейности за фирмата;
- Държавна подкрепа в развитието на иновационната дейност сред фирмите;
- Фактори, затрудняващи иновационната дейност на фирмите;
- Причини за липса на иновационна дейност.
Събраният емпиричен материал от проведените от изследователската агенция Витоша Рисърч по поръчка на Европейския иновационен център изследвания през 2004 г. и 2006 г., позволява да се проследи развитието на подбраните 9 показателя през изминалите 2 години.
Иновационната активност на българските фирми е различна според броя на заетите в тях. В микрофирмите броят на продуктовите иновации е три пъти по-малък от този в големите, а за процесните това съотношение нараства до 1 към 4.
Иновационен профил
В последните няколко години българската икономика ясно показа тенденции на стабилизация и растеж. Стойностите на основни макроикономически показатели като БВП, преки чуждестранни инвестиции и валутен резерв се повишават с устойчиви темпове. Безработицата намалява, а частният сектор започна да разгръща своя потенциал. В тази ситуация ключово бъдещо предизвикателство е повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Основен фактор в тази насока, към което е насочена и политиката на ЕС, са инвестициите в иновации.
За да се проследи развитието и иновационната структура на икономиката е необходимо да се състави иновационен профил на предприятията в страната. Съставянето му се базира основно на събрания емпиричен материал от проведеното през 2006 г. изследване на предприятията по модела на Иновационното проучване на Общността (Community Innovation Survey). В процеса на работа бяха идентифицирани няколко променливи, които позволяват прилагането на по-напреднали статистически инструменти за обработка и на база на които може да се характеризира моментното състояние и развитието на иновационните процеси в страната. Тези променливи са девет:
- Предоставяне на пазара на иновационни продукти;
- Разработка на иновационни продукти;
- Предоставяне на пазара на иновационни процеси;
- Разработка на иновационни процеси;
- Финансиране на иновационната дейност на фирмите;
- Значение на осъществените иновационни дейности за фирмата;
- Държавна подкрепа в развитието на иновационната дейност сред фирмите;
- Фактори, затрудняващи иновационната дейност на фирмите;
- Причини за липса на иновационна дейност.
Събраният емпиричен материал от проведените от изследователската агенция Витоша Рисърч по поръчка на Европейския иновационен център изследвания през 2004 г. и 2006 г., позволява да се проследи развитието на подбраните 9 показателя през изминалите 2 години.
Фирмите предоставили иновативни процеси или продукти през 2006 година са 19,2%106 от предприятията в страната. Изследването през 2004 г. разкри, че иновативните предприятия в страната предоставят на пазара предимно продуктови иновации и по- малък брой процесни. За сравнение, данните за ЕС регистрират противоположна тенденция. Преобладаващата част от европейските бизнес организации предоставят смесен тип иновации. В това отношение в България се забелязва придвижване към увеличаване на предоставените на пазара процесни иновации - 10,1% през 2004, 11,8% през 2006.
Иновационната активност на българските фирми е различна според броя на заетите в тях. В микрофирмите броят на продуктовите иновации е три пъти по-малък от този в големите, а за процесните това съотношение нараства до 1 към 4.
Графика 1. Иновационна пирамида на предприятията в страната (%)
Източник: Витоша рисърч, Фондация приложни изследвания и комуникации, 2006.Все още българските предприятия не виждат достатъчно добри условия за разработване на иновационни продукти и процеси. Основната част от представените иновации са определени като нови единствено за самата фирма, т.е. иновационната дейност на предприятията е ориентирана към продукти, които вече съществуват на пазара. Последното е признак за подобряване на ефективността на тяхната дейност, но не и на въвеждането на уникални, нови продукти. По-малък е броят на иновациите ориентирани към вътрешния и международния пазар. Разработването на иновативните продукти и процеси в страната се осъществява основно от самите фирми. Интерес представлява фактът, че по-голямата част от фирмите с по-нисък оборот, разработват сами своите иновационни продукти и процеси, докато организациите с годишен оборот над 2 000 000 лева са ориентирани към сътрудничество с чужди партньори.
Графика 2. Иновационен радар на българските предприятия – 2006 година (%)
Друга променлива, която дава представа за иновационния профил на българските фирми е финансирането на тяхната иновационна дейност. Както самото разработване на иновациите в България е съсредоточено в отделната фирма, така и финансирането на нововъведенията се извършва предимно със собствени средства. Ето защо, като приоритетен фактор за иновационния напредък се определят сътрудничествата между местни и чуждестранни организации. Друг фактор със силно действие е стабилизиране и подобряване на връзката между наука и бизнес. Към момента близо 70% от българските иновативни фирми декларират липса на такова сътрудничество.
Приемането на България в ЕС налага европейските стандарти за качество. Това е основната причина иновативните фирми да използват своите нововъведения именно за подобряване на предлаганите от тях стоки и услуги. За изминалите 2 години стойността на този показател бележи ръст над 10 п.п.
През 2006 г. 5,7% от иновативните фирми в България са получили държавна подкрепа за осъществяваната от тях иновационна дейност. Националният иновационен фонд е подпомогнал половината от тях. Останалите фирми са получили подкрепа от различни вропейски програми като VІ-та Рамкова програма, програма “Еврика” и други. Прави впечатление, че държавната подкрепа е получена предимно от фирми, които има висок годишен оборот – над 500 000 лева. Имайки предвид факта, че над 90% от българските фирми са микро и малки, този оборот е трудно достижим за тях. Високият годишен оборот на фирмите гарантира и сигурност за осъществяване на финансираната иновационна дейност.
През 2006 г. представителите на иновативните фирми в България се обединяват около становището, че преките разходи за осъществяване на иновационна дейност са прекалено високи. За сравнение през 2004 г., факторът затруднил в най-голяма степен изработката на пазарно ориентирани нововъведения, е бил липсата на финансиране. Допълнително, фирмите определят като един от водещите фактори, оказал отрицателно влияние върху тяхната иновационна дейност, липсата на ясна държавна политика в сферата на иновациите – 31,5%.
За да се получи цялостна представа за иновационната активност на фирмите в страната, трябва да се обърне внимание и на организациите, които не извършват иновационна дейност. Те съставляват 80% от българските фирми. Основната причина, изтъквана от тях, е липсата на необходимост от пазарно ориентирани нововъведения. Според тези организации пазарните условия в страната не го изискват. Изразената в началото тенденция по-големите фирми да предлагат на пазара повече иновации от по-малките се запазва и тук. Основната част сред микрофирмите (64%) не са въвели иновативни продукти или процеси през изминалата година, а при големите фирми този дял е почти два пъти по-нисък (38,5%).
Присъединяването към ЕС и интегрирането на икономиката на България с тази на останалите членки се очаква да се превърне в катализатор за развитие на иновационната дейност на фирмите в страната. Разширяването на пазарите бързо може да разчупи капсулирания начин на създаване на пазарно ориентирани нови продукти и процеси и се очаква да доведе до повишаване на сътрудничеството между организациите и научните институти. 31% от фирмите в страната споделят, че са разработили предложените от тях на пазара иновации в сътрудничество с други организации, а съотношението между местни и чужди е почти равно.
Графика 3. Сътрудничество на фирмите при създаване на иновации (%)
Източник: Витоша рисърч, Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2006.
Пълен текст на доклада Иновации.бг 2007: Българската иновационна система в Европейския съюз
Приемането на България в ЕС налага европейските стандарти за качество. Това е основната причина иновативните фирми да използват своите нововъведения именно за подобряване на предлаганите от тях стоки и услуги. За изминалите 2 години стойността на този показател бележи ръст над 10 п.п.
През 2006 г. 5,7% от иновативните фирми в България са получили държавна подкрепа за осъществяваната от тях иновационна дейност. Националният иновационен фонд е подпомогнал половината от тях. Останалите фирми са получили подкрепа от различни вропейски програми като VІ-та Рамкова програма, програма “Еврика” и други. Прави впечатление, че държавната подкрепа е получена предимно от фирми, които има висок годишен оборот – над 500 000 лева. Имайки предвид факта, че над 90% от българските фирми са микро и малки, този оборот е трудно достижим за тях. Високият годишен оборот на фирмите гарантира и сигурност за осъществяване на финансираната иновационна дейност.
През 2006 г. представителите на иновативните фирми в България се обединяват около становището, че преките разходи за осъществяване на иновационна дейност са прекалено високи. За сравнение през 2004 г., факторът затруднил в най-голяма степен изработката на пазарно ориентирани нововъведения, е бил липсата на финансиране. Допълнително, фирмите определят като един от водещите фактори, оказал отрицателно влияние върху тяхната иновационна дейност, липсата на ясна държавна политика в сферата на иновациите – 31,5%.
За да се получи цялостна представа за иновационната активност на фирмите в страната, трябва да се обърне внимание и на организациите, които не извършват иновационна дейност. Те съставляват 80% от българските фирми. Основната причина, изтъквана от тях, е липсата на необходимост от пазарно ориентирани нововъведения. Според тези организации пазарните условия в страната не го изискват. Изразената в началото тенденция по-големите фирми да предлагат на пазара повече иновации от по-малките се запазва и тук. Основната част сред микрофирмите (64%) не са въвели иновативни продукти или процеси през изминалата година, а при големите фирми този дял е почти два пъти по-нисък (38,5%).
Присъединяването към ЕС и интегрирането на икономиката на България с тази на останалите членки се очаква да се превърне в катализатор за развитие на иновационната дейност на фирмите в страната. Разширяването на пазарите бързо може да разчупи капсулирания начин на създаване на пазарно ориентирани нови продукти и процеси и се очаква да доведе до повишаване на сътрудничеството между организациите и научните институти. 31% от фирмите в страната споделят, че са разработили предложените от тях на пазара иновации в сътрудничество с други организации, а съотношението между местни и чужди е почти равно.
Графика 3. Сътрудничество на фирмите при създаване на иновации (%)
Източник: Витоша рисърч, Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2006.Пълен текст на доклада Иновации.бг 2007: Българската иновационна система в Европейския съюз