Това правило в хазарта изглежда важи и за финансовия пазар. През последните 2 години се видя, че той е най-голямата хазартна машина. Мислихме, че го познаваме, защото има много анализи за него, но уви. Никой вече не знае какво ще е бъдещето.
В изявление от преди няколко дни Джордж Сорос отбеляза края на свободните пазари. Колкото и да не му се иска на бизнеса да повярва, той е абсолютно прав. Свободният пазар наказва безпощадно лошите ходове на инвеститорите и увенчава с печалби добре премислените инвестиции. Печалбите на едни идват от загубите на други (също като депозитите и кредитите). Всички играчи на пазара свикнаха само да печелят. Сега логично трябва и да загубят, за да се върне пазарното равновесие. Проблемът е, че никой не иска да загуби. Ето тук се намесва държавата, която налива трилиони долари, за да поддържа изкуствено печалбите.
Необмислената политика на банките и останалите финансови институции доведоха до края на пазара такъв какъвто го познаваме. Спекулациите във виртуалната икономика доведоха до надуването на балон, който бе в пъти по-голям от реалния сектор. Това накара много от прославените специалисти да забравят, че всеки виртуален актив трябва да има и своето реално обезпечение. Немислимо е актив реално струваща 5 млн. долара, да се оценява виртуално, според банките и борсата, на 50 млн. долара.
Основният признак за правотата на Джордж Сорос е идеята за създаване на „лоша банка”, която да изкупи токсичните активи на останалите. Това безпорно е най-бързият начин да се премине през кризата. Колко обаче ще бъде ефективен той е друг въпрос, защото на практика според Нуриел Рубини такива банки в момента има много. Голяма част от банковата система е напълнена до горе с токсични активи. Ако правителствата създадат такава банка и тя изкупи лошите активи от другите, това автоматично ще означава, че тези активи изобщо не са били лоши. Нали им е намерен пазар и добра цена?
Незнайно защо никой не се замисля, че трилионите наливани от правителствата по целия свят идват не от кой да е, а от самите нас – данъкоплатците. С други думи в момента ние ще трябва да платим за алчността на единици хора ръководещи големите финансови институции. Не зависимо от всичко те ще направят своите милиони, млиарди и трилиони като продадът на данъкоплатеца един голям балон пълен с въздух. Това според законодателствата по света си е чиста измама. Явно ако мошеникът е банка всичко е законно.
Ако се създаде “лоша банка” това ще постави на дневен ред въпроса по какъв начин спасените банки ще бъдат накарани да водят разумна инвестиционна политика. Нали следващият път като решат да продават балони пълни с въздух и затънат до шия в собствената си тиня, винаги ще има кой да ги спаси и да им плати печалбите. Най-разумното решение е пазарът сам да изчисти от себе си токсичните активи като премахне виновните за тяхното създаване. В противен случай, се получава следната ситуация, всички работим за благото на банките. Данъците ни вместо да отиват в икономиката на страната се наливат в банките, а останалата част от заплатите ни отива за погасяване на кредити.
В изявление от преди няколко дни Джордж Сорос отбеляза края на свободните пазари. Колкото и да не му се иска на бизнеса да повярва, той е абсолютно прав. Свободният пазар наказва безпощадно лошите ходове на инвеститорите и увенчава с печалби добре премислените инвестиции. Печалбите на едни идват от загубите на други (също като депозитите и кредитите). Всички играчи на пазара свикнаха само да печелят. Сега логично трябва и да загубят, за да се върне пазарното равновесие. Проблемът е, че никой не иска да загуби. Ето тук се намесва държавата, която налива трилиони долари, за да поддържа изкуствено печалбите.
Необмислената политика на банките и останалите финансови институции доведоха до края на пазара такъв какъвто го познаваме. Спекулациите във виртуалната икономика доведоха до надуването на балон, който бе в пъти по-голям от реалния сектор. Това накара много от прославените специалисти да забравят, че всеки виртуален актив трябва да има и своето реално обезпечение. Немислимо е актив реално струваща 5 млн. долара, да се оценява виртуално, според банките и борсата, на 50 млн. долара.
Основният признак за правотата на Джордж Сорос е идеята за създаване на „лоша банка”, която да изкупи токсичните активи на останалите. Това безпорно е най-бързият начин да се премине през кризата. Колко обаче ще бъде ефективен той е друг въпрос, защото на практика според Нуриел Рубини такива банки в момента има много. Голяма част от банковата система е напълнена до горе с токсични активи. Ако правителствата създадат такава банка и тя изкупи лошите активи от другите, това автоматично ще означава, че тези активи изобщо не са били лоши. Нали им е намерен пазар и добра цена?
Незнайно защо никой не се замисля, че трилионите наливани от правителствата по целия свят идват не от кой да е, а от самите нас – данъкоплатците. С други думи в момента ние ще трябва да платим за алчността на единици хора ръководещи големите финансови институции. Не зависимо от всичко те ще направят своите милиони, млиарди и трилиони като продадът на данъкоплатеца един голям балон пълен с въздух. Това според законодателствата по света си е чиста измама. Явно ако мошеникът е банка всичко е законно.
Ако се създаде “лоша банка” това ще постави на дневен ред въпроса по какъв начин спасените банки ще бъдат накарани да водят разумна инвестиционна политика. Нали следващият път като решат да продават балони пълни с въздух и затънат до шия в собствената си тиня, винаги ще има кой да ги спаси и да им плати печалбите. Най-разумното решение е пазарът сам да изчисти от себе си токсичните активи като премахне виновните за тяхното създаване. В противен случай, се получава следната ситуация, всички работим за благото на банките. Данъците ни вместо да отиват в икономиката на страната се наливат в банките, а останалата част от заплатите ни отива за погасяване на кредити.