За периода 2002 - 2005 г. се отбелязва най-голямо увеличение на обществената чувствителност към проблема с бездомните кучета. Делът на хората, които идентифицират проблема с бездомните кучета като най-тревожен, е нараснал повече от три пъти в сравнение с 2002 г. и достига до 25 на сто в началото на 2005 г.
Съществено се е увеличил и делът на хората, според които са необходими спешни действия за решаване на проблема. Делът на онези, които смятат, че бездомните кучета представляват “голям проблем”, нараства от 48 на сто през 2001 г. до 56 на сто през 2005 г.
През 2001-2002 г. проблемът с бездомните кучета се оценява като сериозен в по-голяма степен от хората с по-високо образование. В началото на 2005 г. се наблюдава промяна и в мнението на хората с по-ниско и без образование - за 56 на сто от тях бездомните кучета са се превърнали в много сериозен проблем. Най-голямо безпокойство се проявява от жителите на София и на по-големите населени места, а най-малко - от жителите на селата и селските райони. Това се обяснява с факта, че в селските райони броят на бездомните кучета не е толкова голям, колкото в по-големите градове.
През 2005 г. делът на пострадалите от бездомните кучета остава на равнището от 2001 - приблизително един от всеки десет граждани.
Като най-сериозни социални измерения гражданите определят пренасянето на зарази (66 на сто), ухапването на хора (60 на сто), замърсяването на улиците (57 на сто), заплаха за движението по пътищата (38 на сто). За 45 на сто пък кучешкият лай нарушава спокойствието на гражданите. Едва 4 на сто смятат, че бездомните кучета не пречат на никого.
Въпреки че гражданите посочват пренасяните зарази от бездомните кучета като най-значимо социално измерение на проблема, едва 29 на сто от пострадалите лично са потърсили медицинска помощ.
В сравнение с 2001 г. все по-масово се одобряват по-радикалните мерки за справяне с проблема. Затварянето в приют продължава да се ползва с най-голяма популярност (43 на сто), но вече не се възприема като достатъчно ефективно решение. Това от своя страна води до засилена подкрепа на методи като кастриране и безболезнено умъртвяване на бездомните кучета (съответно посочени от 39 и 32 на сто). През изминалите години е нараснало недоверието на хората в ефективността на дейности като обезпаразитяване и имунизация на бездомните кучета. В сравнение с 2002 г. делът на подкрепящите тази мярка е спаднал с 8 пункта - от 27 на 19 на сто.
От столичани близо 60% са убедени, че най-ефективна мярка за справяне с бездомните кучета е тяхното кастриране. Жителите на малките градове обаче са на мнение, че трябва да се вземат по-драстични мерки като безболезненото им умъртвяване (43 на сто). Като най-ревностни застъпници на тезата, че затварянето на бездомните кучета в приюти ще реши възникналия обществен проблем се открояват жителите на големите градове (51 на сто).
12 май 2005, в. Дневник
Съществено се е увеличил и делът на хората, според които са необходими спешни действия за решаване на проблема. Делът на онези, които смятат, че бездомните кучета представляват “голям проблем”, нараства от 48 на сто през 2001 г. до 56 на сто през 2005 г.
През 2001-2002 г. проблемът с бездомните кучета се оценява като сериозен в по-голяма степен от хората с по-високо образование. В началото на 2005 г. се наблюдава промяна и в мнението на хората с по-ниско и без образование - за 56 на сто от тях бездомните кучета са се превърнали в много сериозен проблем. Най-голямо безпокойство се проявява от жителите на София и на по-големите населени места, а най-малко - от жителите на селата и селските райони. Това се обяснява с факта, че в селските райони броят на бездомните кучета не е толкова голям, колкото в по-големите градове.
През 2005 г. делът на пострадалите от бездомните кучета остава на равнището от 2001 - приблизително един от всеки десет граждани.
Като най-сериозни социални измерения гражданите определят пренасянето на зарази (66 на сто), ухапването на хора (60 на сто), замърсяването на улиците (57 на сто), заплаха за движението по пътищата (38 на сто). За 45 на сто пък кучешкият лай нарушава спокойствието на гражданите. Едва 4 на сто смятат, че бездомните кучета не пречат на никого.
Въпреки че гражданите посочват пренасяните зарази от бездомните кучета като най-значимо социално измерение на проблема, едва 29 на сто от пострадалите лично са потърсили медицинска помощ.
В сравнение с 2001 г. все по-масово се одобряват по-радикалните мерки за справяне с проблема. Затварянето в приют продължава да се ползва с най-голяма популярност (43 на сто), но вече не се възприема като достатъчно ефективно решение. Това от своя страна води до засилена подкрепа на методи като кастриране и безболезнено умъртвяване на бездомните кучета (съответно посочени от 39 и 32 на сто). През изминалите години е нараснало недоверието на хората в ефективността на дейности като обезпаразитяване и имунизация на бездомните кучета. В сравнение с 2002 г. делът на подкрепящите тази мярка е спаднал с 8 пункта - от 27 на 19 на сто.
От столичани близо 60% са убедени, че най-ефективна мярка за справяне с бездомните кучета е тяхното кастриране. Жителите на малките градове обаче са на мнение, че трябва да се вземат по-драстични мерки като безболезненото им умъртвяване (43 на сто). Като най-ревностни застъпници на тезата, че затварянето на бездомните кучета в приюти ще реши възникналия обществен проблем се открояват жителите на големите градове (51 на сто).
12 май 2005, в. Дневник