Икономика и общество

Едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем трето е да го направиш

2012-01-26T03:31:00.000-08:00

От началото на годината в медийното полезрение все по-често влиза пряката конфронтация, в която финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков, влезе с банковия сектор. Според него лихвените проценти на банките у нас трябва да бъдат намалени заради високия кредитен рейтинг на страната ни. С това си становище той волно или неволно насочи вълната от обществено недоволство към банковия сектор в страната като прокара нотката на съмнение. За съжаление обаче тезата му реално не излиза от базата на експерт, която той има, а прекрачва в границите на новото му амплоа на политик.

Според международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс (Standard & Poor's) рейтингът на страната отразява "силната и успешна посока, следвана от правителството, на подходяща фискална политика и нисък брутен и нетен държавен дълг". Това обаче не означава подобряване нито на средата за правене на бизнес, нито на покупателната способност на потребителите. Според агенцията високият кредитен рейтинг на България се дължи на водената рестриктивна икономическа политика. На това, че правителството не е изхарчило повече, от колкото има в бюджета и не е увеличило правителствения дълг, на застрашаващи от фалита страната нива. Казано по-просто, оценката за кредитен рейтинг е оценка за дейността на правителството. То обаче, за да постигне тази висока оценка за фискална стабилност, съкрати редица разходите за образование, здравеопазване и социални политики. Това ограничи възможностите му за омекотяване на последиците от кризата, които понасят гражданите, а това от своя страна доведе и до започване на протести и стачни действия. През 2011 г. редица протести на учени, земеделски производители, лекари и т.н. заляха жълтите павета пред Министерски съвет и Народното Събрание.

Ако министър Дянков е прав, че високият кредитен рейтинг на страната води до подобряване на условията за правене на бизнес, а от там и финансово спокойствие за потребителите, то:

преките чуждестранни инвестиции нямаше през 2011 г. да отбележат поредния си спад (годишен спад за периода януари-ноември 2011 г. с (48.3%) );
безработицата нямаше да отбелязва ръст за пореден месец до (към края на ноември 10.2%);
в наблюденията на НСИ за стопанската конюнктура, нямаше всяко тримесечие фирмите участващи в допитванията да посочват като основна причина за влошаването на бизнес климата, несигурната икономическа среда;
спестяванията на българите нямаше да се увеличат с 13% през 2011 г.;

Всички тези фактори за съжаление показват несигурността в българската икономика. Тази несигурност се усеща не само от бизнеса, който отлага инвестиции и домакинствата, които потребяват все по-малко поради притесненията за доходите си, но и у чуждестранните инвеститори на картата, на които Българя все по-рядко присъства.

Говорейки за намаление на лихвените проценти, всъщност е хубаво и да се запознаем с тях и тяхното движение. Въпреки, че икономическите показатели на страната не са на нивата си от преди кризата, стабилизирането на световната икономика, започва да се пренася и у нас, което дава и повод на кредитните институции да калкулират по-нисък риск в цените при отпусканите кредити. Положителната тенденция от изминалата година доведе до понижаване на лихвените проценти по новоотпуснатите жилищни кредити и през месец април те за първи път регистрираха стойности, по-ниски от тези преди навлизането на икономическата криза в страната. През декември 2011 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове спада с 0.24 пр.п. до 8.10% на годишна база.

Графика Среден лихвен процент по жилищни кредити в лева (%)

Източник: БНБ

Независимо от желанията на министър Дянков, лихвените проценти се определят от пазарната среда. От графиката, ясно се вижда, че подобряването на икономическите условия, води до понижаване на лихвените проценти. Ако правителството наистина иска да постигне целта си, то трябва да работи усилено точно в тази посока. Да премахне административните препятствия, пред които изправя бизнеса. Да осигури прозрачност, спазване на законите и да промотира страната пред света. Да води ясна и последователна политика насочена към развитието на иновациите и увеличаване на добавената стойност, която има производството в страната.

Изказването на вицепремиерът изпълва със съдържание народната поговорка, че с какъвто се събереш такъв ставаш и наподобява много маниерът в изказванията на премиера Борисов. Този не пазарен метод за упражняване на контрол и пряка намеса върху частния бизнес, чрез отправяне на публични обвинения в медиите, се превърна в запазена марка на министър председателят. През есента на 2010 г., той постъпи по същия начин с частните пенсионни фондове, които заплаши с национализация, за да запълни липсата на средства за пенсии в НОИ. През лятото на 2010 г. пък нападна пряко в медиите ЕРП-тата, че не са разпределяли като дивиденти печалбите си (въпреки, че парите са били реинвестирани в развитие на мрежата), за да поиска по-ниски цени на тока. В началото на 2011 г. пък договори по приятелски, за няколко месеца цените на бензина да не бъдат пазарно определяни, а да бъдат на политически приемливи нива.

Така след като разгледахме аргументите на вицепремиерът, оставаме с впечатлението, че медийните нападки, които той отправи, са по-скоро опит да се отклони назрялото обществено недоволство от правителството. За съжаление обаче, когато един политик започне да се опитва да променя пазарната среда с непазарни средства, това просто показва неспособността му да се справи със своята работа. Все пак, едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем трето е да го направиш.

За свободата и салама в икономиката

2012-01-22T23:20:00.000-08:00

Откакто думата криза излезе от новинарските колонки на международната преса и се настани трайно в домовете на всеки, потребителите искат да получат едно просто обяснение: къде изчезнаха парите? Само до преди 5 години световната икономика бе във възход и всичко бе възможно за всеки, а правителствата отчитаха излишъци в бюджетите си. Мнозина чувстваха финансовата свобода да реализират всичко, което поискат без реално да разполагат със средствата за това. Да закупят собствено жилище или просто да притежават мечтания от тях автомобил. Днес обаче заявките на фирмите са свити, бюджетите орязани, заплатите намалени, а безработицата се увеличава. Търсейки отговор за това как се стигна до тук, потребителите виждат, че реална промяна в нуждите на хората няма. Те са си същите, но финансовата им свобода е ограничена, а огромните излишъци в икономиката се превърнаха в дефицити. Липсата на определени средства е довело до променените днес дисбаланси. Та да се върнем на въпроса къде изчезнаха парите?

Простата истина обаче е, че всъщност тези липсващите пари никога не ги е имало. Недостатъкът на съвременната икономика е, че тя в една или друга степен се уповава на очаквания за бъдещето, които се изграждат от миналото. Често това е близкото минало. За да планира бюджета си за следващата година, всяко предприятие, залага в него своите очакванията за бъдещите 12 месеца, които са пряко обвързани изминалата година. Така реализираните печалби създават очакванията за по-големи бъдещи такива, а това се трансформира в усещането за финансова свобода. Няма знание колко и за какво се харчи, тъй като новите печалби от следващата година, ще платят сметката. Докато това усещане се разпространява във всички субекти в икономиката, очакванията за високи печалби се оправдават тъй като плановете на всички се увеличават, а от там и оборотите на мощностите, с които се работи. Ако сте производител на лаптопи и очаквате търсенето да се увеличи, увеличавате и своите производствени мощности през следващата година. Така увеличавате и поръчките, които правите към вашите търговски партньори и това рефлектира по нататък по икономическата верига.

Финансова свобода на свой ред се пренася и върху потребителите, пред които се разкриват нови свободни работни места, а тяхното незаемане повишава цената на труда. Така те придобиват самочувствие в приходите си и започват все повече да разчитат на бъдещите си приходи и да използват заемни средства при необосновано дълъг период на падеж. Желанията им за осъществяване на покупки стават реални днес, вместо след определен брой месеци на спестявания.

Например, имате желание да закупите конкретна марка автомобил. Това може да се осъществи само по 2 начина. Единият е покупката да бъде реализирана след една или две години, в които сте заделяли средства от своите приходи, а вторият е да го направите още днес и в следващите една или две години да заделяте средствата. При първият начин, парите за осъществяване на покупката са вече произведени от икономиката и изработени от Вас самият. Във вторият обаче това тепърва предстои да се случи и сте подвластни на случайните събития във времето като това икономиката да не може да произведе необходимото количество блага, за да Ви предостави възможността да изработите заетите средства.

Проблемът обаче възниква, когато се стигне до момента, в който очакванията са нараствали прекомерно и финансова свобода се оказва неподплатена с реални средства. В този момент настъпва това, което всички днес наричат криза. Осъзнали липсата на средства и измамните размери на илюзорна свобода, с която са живели, икономическите субекти ограничават разходите си, за да успеят да изплатят разликата между реалната финансова свобода, която притежават и прекомерно използваната от тях.

И така стигаме да простият отговор, че икономическата криза не се обосновава на изчезнали средства, а на изчезнали положителни очаквания за бъдещето, които са ограничили финансовата свобода на икономическите субекти. Всичко това доказва само, че не е необходимо да притежаваш редица материални блага, за да се чувстваш по определен начин.

Just Stew!

2012-01-09T23:31:00.000-08:00

Светлините в дискотеката примигваха и за секунди очертаваха силуетите на десетки млади хора, танцуващи под звуците на поредния нов фолкхит. Измежду тълпата се появи младо момче, носещо (актуална за сезона) риза в любимия на дамите „пепел от рози“ цвят. Две копчета от яката бяха разкопчани. Походката бе самоуверена, а тялото му издаваше, че момчето често посещава фитнес залата. То се спря пред едно сепаре с две момичета и се обърна към едното:

- Здравей, откакто те видях преди малко, се чудя - не ти ли се зави свят да ми се въртиш постоянно в главата?

Момичето се закикоти, а той продължи.

- Как така две прекрасни дами ще стоят сами на сeпарето. Аз мисля, че май вече си намерихте кавалер.

- Много си отворен нещо. Как се казваш?

- Младен.

В този момент пред момчето се провеси женска ръка с подчетано дълъг маникюр, два големи златни пръстена и проблясваща на китката лъскава гривна.

- Стю.

- Стю? – запита очудено момчето, за да се увери, че е чул правилно.

- Да. Жъст Стю (Just Stew)? – потвърди женският глас.

Младен пое женската длан и последва с поглед ръката към тялото на момичето. Пред него се разкри лице с обилно напоени със силикон устни, изписани с молив вежди, дълги изкуствени мигли, изпъната кожа, обсипана с руж. Лицето пред Младен бе толкова изразитално изписано, че дори гледайки го от близо той продължаше да се чуди далипред него не стои кукла. Погледът обaче освен в лицето бе привлечен от големия стърчащ изкуствен бюст,показващ се под дълбокото деколте. Полата бе достатъчно къса, за да подчертава дългите крака, които Стю често кръстосваше. Въпреки че Стю излъчваше вида на застаряваща музикална звезда, която не приема по никакъв начин пагубното влияние на годините върху тялото й, тя бе на 25 г.

- Е, господин кавалер, ти на колко години си, че си толкова нахакан?

- На 36 г. – отговори момчето.

- Така ли? – очуди се Стю. - Не ми изглеждаш на толкова.

- Ами, полагам грижи за себе си.

Стю обичашемъжете да полагат грижи за себе си. Смяташе, че е задължително - както жените, така и мъжете - да посещават козметични салони. Все пак може ли тя да бъде с някой мъж и след няколко години той да се сбръчка и да му побелее косата. Възрастта й бе също критерий. За нея комуникацията с момчета на нейната възраст или по-млади от нея бе безсмислена. Та какво можеше да си говори с тях? Масата от тях дори не можеха да й платят обяда в луксозен ресторант, а какво остава да очаква скъпи подаръци. За нея те бяха хора, богати единствено на мечти и приказки.

- А, с какво се занимаваш? – зададе следващия въпрос, който имаше определящо значение, за да продължи или спре комуникацията си с натрапника.

- Зъболекар съм. Имам собствен кабинет. – отговори без да се замисли момчето.

- Брей, зъболекар. Сигурно изкарваш добри пари, за да се возиш в хубава кола?

- Ами аз карам Лексус. – продължи да отговаря бързо.

- Лексус? – очуди се Стю. - Тук вече не ти вярвам. Не съм виждала зъболекър да кара такава кола.

- Хе хе.- засмя се момчето. - Паркирал съм я пред заведението. Ако искаш, ела да я видим. Няма да я караме обаче, тъй като сега съм пил, но можем други неща да правим там.

Нахаканият самодоволен отговор накара Стю да му повярва, а и все пак нямаше да се излага да ходи по паркингите да оглежда колите. След тези думи на Младен, Стю сложи ръка на крака му в знак, че изреченията, които бе чула са й харесали. Тя знаеше, че с това погалване е спечелила вече преданото внимание на кавалера си. За Стю мъжете бяха ясни. Колкото и да си говори с тях няма ефект, но когато ги погали, те решават, че са я спечелили и са готови на всичко, за да си я получат.

Зад силикона, ботокса и натрупания грим се криеше погребано едно красиво лице. Стю знаеше, че е красива. Знаеше го още от съвсем малка. Изписаното й лице покоряваше сърцата на малчуганите и ги превръщаше в смели рицари, които ревностно са готови на всичко за своята дама. Още в тази невръстна възраст Стю разбра, че е различна. Не е като всички останали. Тя е красива, а всички останали са длъжни да се подчиняват и служат на красивите. Така тя често поставяше на изпитание любовта и преданността на своите малки рицари, като ги караше да й се доказват, като й купуват сладолед, близалки или скъпи кукли. И винаги постигаше желаното.

На единайсет Стю направи първите си стъпки в пубертета и замени игрите с малчуганите с дълги разговори по телефона с приятелки и четене на хайлайф и модни списания. Ежедневието на Стю се премести от детската площадка в задимените кафенета на града. Сокчетата и безалкохолните напитки бавно започнаха да се заменят с водка и уиски. А рицарите в доспехи бяха изместени от по-големите и определяни от всички за „готини“ ученици.

Стю се научи да използва визията си, за да постига желаните от нея неща. Така и изгради своето верую, че красивите хора не трябва да полагат усилия за нищо - всичко трябва да им се поднася. Тя нямаше нужда да учи урците си или да пише скучни домашни. Достатъчно й бе само да каже на съучениците си, че трябва някой да го направи вместо нея и желаещите се извиваха на опашка. Нагрдата им бе проста: да разменят няколко думи с нея и да си помечтаят, че тя изпитва тайни чувства към тях. Стю се научи, че колкото по-безпомощно изглежда едно красиво момиче, толкова повече момчета ще му се притекат на помощ. Все пак сред този голям интерес тя трябваше да отсява с кого да бъде заобиколена. Така тя реши да използва най-простия метод: кой с колко пари разполага. Стю обичаше да получава подаръци, а най-много обичаше да получава скъпи подаръци. Такива, каквито в училище не могат да си позволят и затова всички да й завиждат.

Въпреки че красотата на Стю разпалваше надигащите се момчешки хормони на съучениците си, тя имаше своя голям недостатък, който я преследваше, откакто бе родена – името й. Всъщност Стю бе просто псевдоним. Тя се казваше Стоянка. През първите години от пубертета си често плачеше, защото това старомодно име не се вписваше на нейната изящна и модерна външност. Спасението за нея се разкри в страниците на едно от многото списания, посветени на живота на фолк звездите. Тя бе прочела, че една от тях също не харесвала своето име като нея и затова си измислила псевдоним. Така Стю измисли и своя – модерен, също като нея.

Стоянка бе родена и израстнала в столичния квартал Овча купел. Да каже на някое момче, че живее в панелен блок, също бе срамно за нея, но бе свикнала да заобикаля този въпрос и да прекарва времето си в лъскавите къщи на своите приятели. Тя очакваше, че все един от тях, ще се окаже нейният принц на бял кон. Ще има достатъчно пари, за да й купува скъпи подаръци, да я води на екзотични пътешествия, да угажда на всичките й желания, да бъде мил и чаровен, да бъде благодарен всеки ден, че тя му е обърнала вснимание и най-важното е всички да й завиждат, че е с него. Това обаче се оказа не толкова лесно постижима задача. Стю установи, че заможните момчета са най-честият обект на желание за голяма част от жените и всяка е готова на всичко, за да ги получи.

Сексуалният живот на Стю започна на петнадесет години в тоалетната на спортния салон в училище с едно от по-големите момчета в тяхното училище. На 17 вече имаше амбиции да бъде известна манекенка и замени момчетата, с които излизаше, с четиридесет и две годишен собственик на модна агенция. За да изпъкне пред конкуренцията, тя реши да сподели със света красотата, която имаше, като стане топ модел. Това бе за нея мечтаната професия. Единственото, което се изискваше е само да изглежда добре. Щеше да ходи по коктейли, да я канят известни изпълнители на партита, да плува в хайлайф средите. Според всички списания и интернет сайтове, разказващи за живота на звездите, тя разбра, че за да пробие трябва първо да мине през леглото на собственика и той ще й даде всичко, от което има нужда. Ето така Стю влезе наперено в кабинета му и без да губи много време му отправи съблазнително предложение.

Така Стю започна първата си сериозна връзка. Все пак тя се пазеше и подбираше внимателно с кого да бъде. Трябваше всички да й завиждат. Няколко месеца всички нейни капризи бяха задоволявани. Тя трябваше само да си мълчи, за да не разбере жена му. Но уви, един ден в кабинета на нейния „любим“ влезе нова звезда и я измести от модния подиум. Все пак това я научи, че по-възрастните мъже разполагат с достатъчно средства, за да си я позволят.

След като премина през различни легла, пълни с куп обещания за кариера като фотомодел, телевизионна водеща, та чак до бизнес дама, начело на собствена модна агенция, на 19 години Стю се запозна с Георги. Той бе на 27 години, а родителите му притежаваха няколко хотела по Черноморието. Достатъчно заможен.На него никога не му се бе налагало да работи, а единствените сложни дилеми, които трябваше да разрешава, бяха в кое от най-модерните нощни заведения да отиде. Георги заплени веднага сърцето на Стю, като на следващата седмица след запознанството им я заведе на екзотичен остров извън страната. Малко след като се върнаха от пътешествието си, тя получи и голям нов джип, с който да се придвижва. Стю бе в рая. Определено този мъж бе мечтата й.

Щастието на Стю обаче не продължи вечно. Почти 2 месеца след запознанството им тя видя как друга жена бе впила жадно устни в него. Тя веднага скочи и я хавана за гърлото, готова да брани с всички сили своето завоевание. Въпреки че отблъсна натрапницата, на следващата вечер се появи нова. Така Георги започна все по-често да обръща внимание на другите момичета. Стю бе нещастна. Усещаше, че мястото й в леглото на Георги изстива и потърси съвет от своя дългогодишен наставник в живота – списанията, разказващи за проблемите на звездите.

Както и очакваше, там намери решението на проблема си. В няколко броя се натъкна на интервюта с манекенки и певици, в които те разказваха как мъжете на мечтите им са ги пренебрегвали, но са променили изцяло отношението си към тях след като са забременели. Стю не се замисли и веднага изхвърли противозачатъчните хапчета, които пиеше. Не й се наложи да чака дълго и ефектът бе на лице. Поиска от Георги да се оженят, за да не бъде детето извънбрачно и той се съгласи.

Роди им се момиченце. Беше наследило красотата на майка си. Радостта на младата двойка обаче отново бе помрачена. Детето се опитваше да промени техния начин на живот. Вместо да посетят поредното ново лъскаво заведение и да се забавляват със своите приятели до сутринта, те трябваше да остават вкъщи, за да сменят мръсни пелени. Така бебето трябваше да си намери ново място, където да пребивава. Тъй като родителите на Георги бяха твърде заети, за да се занимават с деца, майката и бащата на Стю поеха грижите на малкото момиченце.

Стю обичаше детето си. Най-голямо удоволствие й доставяше да го сложи в количката и да го заведе в местното кафене, в което всеки ден ходеше със своите приятелки, за да може всички да й завиждат. Когато падаше нощта обаче то вече се превръщаше в ненужен аксесоар и бе оставяно в Овча Купел на дядо и баба.

Георги обаче започна все по-често да не се прибира в дома си и да страни от проблемите там. Излизаше сам по заведенията, а всички в обкръжението на Стю говореха за нощните му подвизи с млади момичета. Стю не се чувстваше красива. След бременността кожата й се бе разтегнала, а и годините си казваха думата и бръчките изпъкваха. Един следобед, стоейки в опушеното кафене с детската количка, тя отново откри решение на проблема си в едно от любимите си списания. На цяла страница бе поместена снимката на перфектно изглеждащо младо момиче, а под него надпис: Вече съм красива и няма да работя. Оказа се реклама на клиника за пластична хирургия, пред която Стю паркира джипа си още на следващия ден.

Лекарите бяха изключително мили с нея. Разказаха й толкова много за правилните пропорции на женското тяло, че тя откри куп несъвършенства в себе си. „Ето затова не се чувствам красива.” –въздъхна с облекчение Стю. След няколко месеца на процедури тя излезе от там „красива”. Бръчките бяха заличени, кожата изпъната, устните уголемени, а деколтето по-дълбоко. Георги обаче почти не проявяваше интерес към нея. Дори и така тя пак бе измествана от младите 17 - 18 годишни момичета. Тъй като Стю вече бе красива, реши, че освен външността си е време за промяна и в семеен аспект. Новото й самочувствие успя да й осигури добра сума за месечна издръжка и апартамент в Лозенец при раздялата с Георги. За нейно нещастие тя откри, че не е единствената, която е преминала през вълшебната клиника и за да бъде забелязвана в заведенията, както преди, трябва да предложи на мъжете още плът. Така Стю отново се завърна в клиниката за пластична хирургия и поиска още от всичко.

Утрото вече бе настъпило. Стю протегна ръка в завивките на леглото, но то бе празно. Тя отвори очи и видя кавалера й от предната вечер – Младен, да обува панталоните си.

- За къде си се рабързал, докторче? – попита тя с насмешка

- Почти 11 часа е и доста закъснях за работа.

- Е, какво - кабинетът нали е твой, ще почакат хората. Те зависят от теб, не ти от тях.

- Ами не точно. – поправия Младен докато закопчаваше копчетата на ровозата си риза.

Всъщност аз не съм зъболекар.

- Така ли? – очуди се Стю

- Да, работя в една автомивка.

- Значи си ме излъгал, така ли? – надигна се в леглото Стю.

- Ами така се получава май. Колата на паркига беше от там. Бяха я оставили за почистване вечерта и я взех малко да се поразходим с приятелите ми. – вдигна рамене Младен.

- Хм. – Стю прие новината спокойно. И попита: Е добре, ама не си ли малко поостарял, за да работиш в автомивка. Аз редовно виждам само млади студенти, които работят там.

- О да. – съгласи се Младен. Аз всъщност съм на 21 години, 2-ри курс в университета.

- Значи така, не си зъболекър, нямаш Лексус и си студент ...

- Да, така е. – съгласи се с всичко Младен, докато се обуваше.

- Добре тогава, защо измисли цялата тази история и ме излъга? – попита Стю.

- Ами с приятелите ми ходим от време на време в това заведение и сме те виждали.

Обзаложихме се на една бутилка уиски, че ще ми пуснеш без никакъв проблем снощи. Довечера ще трябва да черпят. –след тези думи Младен хвана дръжата на врата и преди да излезе се обърна и каза – Не беше много зле, хайде другия път като се засечем в дискотеката може пак да ме поканиш у вас за по едно бързо.

Стю слушаше как младият мъж тичаше по стълбите надолу и не знаеше какво да каже. Постоя няколко минути така и след това стана и облече халата си. Отиде до един шкаф и извади бутилка уиски. Напълни дълбоката чаша на масата, отпи голяма глътка от нея и започна да набира номер на мобилния си телефон.

- Охо мацка, много рано си станала? – бе приятелката, с която отиде в дискотеката предната вечер. - И какво стана, как беше, разказвай.

- О, вечерта беше страхотна. След като си тръгнахме от дискотеката, той ме заведе в тях. Има огромен апартамент в един от новите затворени комплекси. Всичко беше много луксозно обзаведено. В хола имаше голяма камина, а пред нея от онези мечешки кожи като по филмите. Абе, човек с вкус ти казвам.

- И какво, какво? – стана все по нетърпелив гласът от другата страна на слушалката.

- Той отвори шампанско... Направихме го точно пред камината.

- Леле Стю, как само винаги успяваш да ги надушиш тези. Ще се видите ли пак?

- О не, не мисля. – отсече Стю.

- Защо какво е станало? – попита момичето очудено.

- Ами нищо, ама нали знаеш, че то тези мъже, на които всичко им е наред, не са много добри в леглото. Пари, къща, кола, работа – супер, ама в леглото... Не останах особено очарована. За мен, щом един мъж не може да ме задоволи, изобщо не си струва да си говоря с него.

2012 – годината на президента

2012-01-03T23:50:00.000-08:00

Два политически акцента ще бъдат водещи за обществото през новата 2012 година. Случайно или не и двата са свързани с президентската институция. Единият е какво ще бъде поведението на новоизбрания президент Росен Плевнелиев след встъпването му в длъжност, а другият какво ще реши за своето професионално бъдеще сдаващият властта президент Георги Първанов.

Имайки предвид силно доминиращата роля на Бойко Борисов в ГЕРБ, в редиците на партията много рядко проблясва различна гледна точка от неговата, а когато това все пак се случи, то веднага е парирано с публично порицание по националните медии. Именно това бе и най-силно тиражирания аргумент от опозицията по време на предизборната кампания - опасението, че Росен Плевнелиев, в качеството си на президент, няма да може да бъде адекватен коректив на властта, а ще застава зад всяко решение наложено от партията, която го е издигнала до високия пост.

Тук обаче има и някои условности. Росен Плевнелиев не е професионален политик, а доказал се не еднократно мениджър, за който политическата кариера е поредната щриха към безупречната му автобиография. Президентският кабинет е най-високият пост, който може да бъде достигнат от един политик. Така за да изпълни своята лична цел в политиката, Росен Плевнелиев трябва бъде силен президент, който да покаже решителност в действията си. Като мениджър не е обременен с необходимостта да се съобразява с бившите си съпартийци, за да може и след изтичането на мандата му като президент, да се върне на бял кон в партията си и да продължи да я представлява на важни политически постове.

Въпреки всичко това, той най-вероятно ще предпочете да последва примера на своя предшественик, който водеше тиха дипломация с партията, която го бе издигнала. Може да се очаква в първите си месеци на поста да покаже известна твърдост, с която да се опита да опровергае нападките на опозицията, че ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов, но едва ли ще бъдем свидетели на по-сериозни сблъсъци между двамата. По-вероятно е новият президент да потърси своя кауза, в която да съсредоточи всичките си усилия и съзнателно да заобикаля действията на управляващите. За момента назована от него е изграждането на работещо е-Правителство.

Една от не толкова силно дискутираните личности е вицепрезидентът Маргарита Попова. Според редица политолози, тя получи номинацията си в президентската двойка поради честите сблъсъци, в които влезе с дясната ръка на премиера – Цветан Цветанов. Издигането й бе елегантно отстраняване от пътя на вицепремиера. Важен момент през новата година ще бъде и как ще се сработят новите президент и вицепрезидент. Маргарита Попова познава в много по-големи детайли задълженията и правомощията на президентската институция. Именно това прави постигането на добро сътрудничество между двама, ключово важно за ефективната работа на новите обитатели на Дондуков 1.

Вторият важен аспект, за който споменахме в началото на текста, е какво бъдеще ще избере за себе си, оттеглящият се президент Георги Първанов. След загубата на изборите през 2009 г. постът на Сергей Станишев като лидер на левицата, започна да се разклаща. Сред членовете на висшия съвет на партията назря идеята, че той трябва да бъде сменен от доказалият се вече Георги Първанов, който да вдъхнови със своят успех като първият президент с два последователни мандата, избирателите и така да помогне на БСП да се изправи отново на политическата сцена като реална алтернатива на сегашните управляващи. Самият Първанов също не прикрива амбициите си да остане в политиката. Създаденият от него политически проект АБВ не успя да събере достатъчен обществен интерес, за да се трансформира в политическа сила, с която той индиректно да участва на последните избори за местна власт.

От друга страна сред управлението на БСП има и не малко фигури, които са на мнение, че след като Георги Първанов е постигнал най-големият връх в кариерата на един политик, трябва да се оттегли с достойнство. Включването му в управлението на партията ще създаде предпоставки за реално разделение на левицата. Именно това е нещото, с което столетницата се опитва да се пребори и точно обединението ще й помогне тя да успее да се възстанови до следващите парламентарни избори от съкрушителното поражение. По време на президентските избори се видя, че БСП е увеличила резултатите си от изборите през 2009 г., но все още има доста върху какво да се работи ако наистина иска да бъде реална алтернатива на властта.

Ето защо очакванията ми за президентът Георги Първанов са, че той по-скоро ще се посвети на консултантска дейност, от колкото да се впусне в битка за властта в БСП. Все пак лицето му ще продължи да се прокрадва на партийните конгреси и заседания, както сам той се бе изразил, „на задните редове в залата“.

Колкото до Бойко Борисов, той спечели всички политически битки и го очакват две относително спокойни години. Разбира се опозиционните партии ще поискат поне 2 пъти вот на недоверие на правителството по най-наболелите проблеми: пенсионната реформа и здравеопазването. Заедно с независимите депутати отцепили се от РЗС и АТАКА, управляващите са си осигурили комфортно мнозинство, за да парират всеки удар на опозицията.След като през януари миналата година прогнозирах смяната на министъра на транспорта Александър Цветков и през есента на годината тя стана факт, няма да бъде изненада и оставката на министъра на социалната политика Тотю Младенов, който получи редица публични порицания от премиерът Борисов. Както споделих и в текста си от миналата година Симеон Дянков ще остане на поста си като символ на стабилна икономическа политика, приветствана от така необходимите на страната чужди инвеститори.

Въпреки че първите дни на новата година започнаха със спекулативни догатки от страна на политолози, че ГЕРБ ще предизвика предсрочни избори, това едва ли ще се случи. Ако Премиерът иска да получи картбланш за следващ мандат, то той трябва да представи на избирателите реални постижения, а не само намерения и липса на алтернатива.

И така, да ни е честита новата 2012 г.

На Западния фронт нищо ново*

2011-12-20T00:15:00.000-08:00

През последните 20 години, правителствата в страната се лутаха из омагьосания кръг между добри идеи, но лошо изпълнени и добре реализирани лоши идеи. За нещастие и към днешна дата все още никой не е успял да се измъкне от водовъртежа. Още по време на предизборната си кампания, управляващите лансираха идеята да бъдат раздържавени няколко енергийни компании през борсата. Акциите на държавата в електроразпределителното и електроснабдителното дружество на EVN ще се търгуват обаче от утре (21 декември) на Българската фондова борса. Държавният дял от 33% в тях ще бъде пуснат на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв.

Добра идея

Няколко са характеристиките, които превръщат това в една добра идея:

- Държавата като стопанин се провали в управлението на много от своите фирми. Стратегически дружества като БДЖ и Български пощи изгубиха пазарните си дялове и натрупаха дългове към кредитори за милиони левове. По този начин държавата дава възможност управлението върху дружествата да бъде поето от пазарно ориентирани фирми и инвеститори, с опит в съответния сектор;

- Кризата оряза сериозно източниците на приходи в бюджета и трябва да се намерят нови такива. Раздържавяването на енергийните дружества бе записано и като антикризисна мярка от самото правителство през 2010 г.;

- Раздържавяването чрез борсата ще гарантира прозрачност като ще направи явен купувачът и цената ще бъде свободно определена от оценките на самите инвеститори. Така ще се избегне разпродаването под масата на държавни активи на нереално ниски цени на приближени до властта бизнесмени ползващи се с особен статут;

- По вече показаният пример от раздържавяването на БТК през борсата, може да се очаква, че предлагането на добри компании ще предизвика интересът на чуждестранните инвеститори и те ще влязат на българската борса. Тя е и най-лесният начин за чуждестранни бизнесмени да инвестират в българската икономика. Интересът на парите отвън към предлаганите компании се очаква да се разпръсне и върху акциите на други български дружества, а търсенето ще доведе до повишаване и на цените. Имайки предвид, че част от парите за пенсия на населението са вложени от частните пенсионни фондове в акции на БФБ, ръстът на цените ще доведе и до ръст в доходността на фондовете.

Лошо изпълнение

- Дълго протакане. Почти три години минаха от както управляващите (през 2009 г. опозиция) узряха за идеята. Когато за първи път тя бе лансирана, кризата все още не бе стъпила с цялата си тежест на врата на българската икономика, Евро-съюзът не бе затънал в дългова криза, кредитните рейтинги на страните бяха първокласни и със стабилни перспективи, а инвеститорите все още вярваха, че в Европа има стабилност. Ако в този момент бяха предложени на инвеститорите държавните дялове на енергийните дружества, желаещите щяха да бъдат много повече, така цената, която можеше да се постигне за акциите несъмнено щеше да бъде по-висока от тази днес. Вместо това стартът ще бъде даден на 21 декември 2011 г. В момент, в който бъдещето на Еврозоната и това на Европейския съюз е по-неясно от всякога, а инвеститорите панически напускат региона;

- В допълнение към икономическия натиск възпрепятстващ чуждите инвестиции в България, държавата поставя и още една бариера – липсва проспект или презентация на английски. Към това можем да прибавим и факта, че не бе проведена адекватна рекламна кампания сред големите инвеститори. Така ако правителството и местните брокери очакват, че листването на държавните дялове на енергийните дружества на борсата, ще привлече чужди инвеститори, които да подкрепят със средства местната икономика и борса, най-вероятно ще останат разочаровани. Така основните играчи, които може да се очаква, че ще се включат в записването на акции, ще бъдат местни представители и вече предварително избраният купувач;

- Държавният дял от 33% в тях ще бъде пуснат на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи стойности на една акция, ги превръщат в бутикови. Те са толкова скъпи, че малцина биха могли да придобият част от тях. При тези високи цени ликвидността на акциите ще бъде почти нулева, защото на практика свободна търговия с тях няма да има. Инвеститорите обаче се насочват основно към ликвидни акции, с които могат бързо и лесно да оперират. При подобни публични компании, собствениците на пакетите акции, предварително договарят извън борсово цената и използват БФБ само, за да осъществят прехвърлянето на собственост. Няма да бъде и изненада ако новият собственик се окаже и настоящият, който да придобие над 95% от собствеността и отпише енергийните дружества от борсата. Така отново работата на ключовите предприятия ще потъне в мъгла.

Така цялото изпълнение на тази добра идея отново оставя горчивия привкус на нещо нагласено. На продажба с предварително договорен купувач. Неправилно проведената приватизация в края на 90-те позволи на редица незаконно забогатели да си осигурят метаморфозата на добре облечени бизнесмени. Преди няколко месеца станахме свидетели на продажбата на Булгартабак на фирма, чиито собственици не станаха напълно известни, а поетите от тях ангажименти може и никога да не бъдат спазени. На този фон логично, както държавата се опитва да заобикаля прозрачността в прехвърлянето на нейната собственост, така и парите на чуждите инвеститори ще продължат да прескачат икономиката й. По предварителни данни преките инвестиции в страната за януари – октомври 2011 г. възлизат на 668 млн. евро (1.7% от БВП), при 1126.6 млн. евро (3.1% от БВП) за януари – октомври 2010 г. или спад за последните 12 месеца с (40.7%), а спрямо януари-октомври 2009 г. е (71.4%).

Материалът е с аналитичен характер и изразява собственото мнение на неговия автор.

*Роман от немския писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970), публикуван през 1929 г.

Драсни, пални, количка

2011-12-18T23:55:00.000-08:00

Почти месец вече, една малка част от българското общество си има ново хоби – да пали коли. Това шокира привидно спокойно живеещите граждани. Най-важното в случая е обаче, че месец след първата подпалена кола, полицията не само все още не знае кой е извършителят, но и какво иска да покаже с този акт. Лутайки се в безумни обяснения, догадките приличат на хвърлени със затворени очи стрелички по мишена: пироман изпитващ душевен оргазъм от пламъците, война между застрахователни компании в стил средата на 90-те, насърчителна кампания за използване на платените паркинги, опит да се дестабилизира държавата, акция на престъпния контингент, с която иска да отклони вниманието на полицията и обществото от знаково разследване, терористични атаки или просто на група пешеходци им е писнало от нехайството на собствениците на автомобили и безхаберието на държавата при съвместното съжителство между стоманата и пешеходците. Или казано по просто: „Не се бутайте, версии ще има за всички.“ Ето това е истинска демокрация и пазарна икономика –можеш да си избереш дори и версия, която ти харесва. МВР обаче съсредоточи усилията си не да разбере коя от всички догадки е истинската, а да произвежда нови и нови такива. Общото между всички версии, които се тиражират към момента е, това което една водеща от популярна телевизия представи като обединяващо между палежите: „Запалените коли са на различни застрахователи, различни марки, различни райони на палежи, по различно време на денонощието....“ С други думи – общото е, че нямат нищо общо.

За смисъла

Работата на органите на реда по палежите на автомобили обаче правят много по-дълбок разрез в социума и представят грозната картина на привидно Европейската страна – ниско качество на институциите в страната. Когато държавата не изпълнява своите функции, всеки сам става държава и определя кое е редно и кое не според собствените си разбирания, след това се опитва да принуди всички да правят това, което той смята за редно. Подпалването на десетки автомобили под носа на МВР е не само звучен шамар, но и плюнка в лицето на институцията. След цял месец оперативна работа, няма обвинени, а само задържани по подозрение. Също както пламъците на огъня се разпространяват бързо, така и безпомощността на органите на реда, катализира разпространението на епидемия от палежи. Това допълнително затруднява работата на полицията, защото вместо да търсят един човек или група с определен мотив, те трябва да търсят много хора и групи с различни цели и идеи.

Обвинявайки лекарското съсловие, че поради небрежност на негови представители, редица пациенти са загубили безсмислено живота си поради закъснялата им реакция, МВР също не прави изключение. Нека да си зададем хипотетичният въпрос, а ако в случая не бяха палежи на коли, а разпространение на наркотици или зараза, най-вероятно половината от населението на страната щеше да се е превърнало в наркозависими или да е мъртво, преди началниците в МВР да се замислят, че май има проблем. Интересно, след като не можем да опазим сигурността вътре в страната как очакваме, че някой би ни повярвал, че можем да опазим останалите страни от Шенгенското пространство. Да, България изпълни всички технически изисквания, но не разбра най-важното – може да имаш хиляди камери, но за да има смисъл от тях те трябва да гледат в правилната посока. Така и разполагайки с една от най-многочислените полицейски служби, 60 хиляди служители цял месец не могат да разберат кой и защо пали колите на данъкоплатците.

Включването на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) трябваше да засили работата на МВР, но показа не само колко е безсилна българската полиция в опитите си да съблюдава за реда и сигурността, но и че работи според поръчките на управляващите, а не според разписаните й в закона дейности. Отваряйки интернет страницата на агенцията (http://www.dans.bg/) ни посреща надпис:

"Държавна агенция „Национална сигурност” е специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност."

Оказва се, че хулиганството, за каквото се води според законите на страната подпалването на автомобили, всъщност е заплаха за националната сигурност. А като какво ли би било категоризирани по-тежко престъпление като изнасилване? Всъщност не само ДАНС от силовите органи се занимават с нетипични за тях дейности. Само преди няколко месеца Главна Дирекция "Борба с Организираната Престъпност" (ГДБОП) се притече на помощ на журналистката от БТВ Миролюба Бенатова, за да възстанови блокираният й профил в социалната мрежа Facebook (Фейсбук). (Явно и подобни престъпления застрашават националната сигурност.) Ако обаче приемем, че палежите на автомобили наистина е престъпление касаещо националната сигурност, то тя всъщност не се застрашава от анонимните подпалвачи, а от неадекватността на служителите на МВР.

Мнението на премиерът по темата е спорно: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите.Като се гледат по телевизията как им горят колите и палят пак.",обясни Борисов. Между тези думи може да се прочете нескрита тъга по отминалият управленски режим, по времето, на който нямаше престъпност, защото просто не се позволяваше на медиите да говорят за престъпления. Всички живееха с илюзията, че престъпления в страната не се случват, защото полицията си върши перфектно работата. Всеки може да си направи извода, колко е безсмислена, обидна и малоумна репликата на премиера, само като се върне 25 години назад във времето. Споменът за аварията в Чернобил и полелият децата ни радиационният дъжд е още жив във всеки.Тогава отново с подобни аргументи управляващите предпочетоха да замълчат и да не обявят публично случилото се.

От друга страна, наблюдавайки волните интерпретации на медии отдавна забравили, че те трябва да отразяват безпристрастно събитията, които се случват, а не да създават сензации, думите на премиерът придобиват някаква логика. Все пак безумното нагнетяване на обстановката от страна на някои медии показва, до колко ниско ниво са паднали в алчността си за повече шокиращи новини. Също както продавачите в магазини продават алкохол и цигари на непълнолетни деца, те ни заливат с безумни думи, за които никой не носи отговорност. И все пак именно информацията може да ни предпази, а не политически поръчаното мълчание.

Добрата новина

Нищо друго не може да обедини така силно хората от колкото тежката трагедия. Доказаха го жителите на село Катуница, които се изправиха заедно и казаха „Не“ на терорът си от феодална фамилия. Видели безсилието на полицията да опази автомобилите им, хората започнаха да се обединяват в доброволчески патрули, които да следят за безопасността. Добрата новина е, че след толкова години на разделение, хората отново са заедно и са готови заедно да се борят за едно по-добро утре.

Лошата новина

Все пак остава отворен въпросът, дали поради отсъствието на адекватна реакция на органите на реда, скоро до заглавията за поредния запален автомобил, няма да се наредят и такива за пребити от граждани хора, които просто са минавало покрай паркирани коли и са изглеждали подозрително на собствениците им.

Изборът на Стоян

2011-12-11T13:42:00.001-08:00

Стоян изпращаше поредния си клиент с намусена физиономия и мъмрене под нос, когато телефонът му иззвъня.

- Ало.

- Здрасти Стояне, какво правиш? – се чу глас от другата страна на слушалката. Беше неговият стар приятел Петър.

- Работя бре, какво може да правя друго в събота. – отговори с лека насмешка Стоян.

- Хубаво, какво ще правиш довечера?

- Нямам планове.

- Приятелката ми ще празнува рождения си ден вкъщи. Общо взето ще се съберем да се почерпим, без особено голям шум. Та ще кани и неини приятелки, които са свободни, и си мислих, че ако искаш може да се присъединиш. Хем да се видим, хем може и да се запознаеш с някоя мома. – подхвърли шеговито Петър.

- Ммхъъъъъъъ – само изсумтя одобрително Стоян – ами значи ще дойда.

- Добре, до довечера.

- Да. Ще ти се обадя като съм на спирката да дойдеш да ме вземеш, че не си спомням много района, в който си. – с това Стоян приключи разговора.

Стоян познаваше Петър от 10 - 12 години. Двамата бяха родени в Бургас. Там често се събираха заедно. След като продължиха към висшето си образование в София, животът им предостави различни пътища и все по-рядко им се отдаваше възможност да се видят. Докато бе студент, Стоян започна работа като хамалин. Стана един от онези „студенти хамали”, а Петър успя да постъпи на стаж в една фирма, където в последствие му предложиха работа. Когато се виждаха за по бира, Петър често обясняваше на Стоян как трябва да зареже това хамалство и да си потърси работа по специалността. Да пробва да отиде някъде на стаж, все пак част от лекторите му в университета работят или са собственици на фирми. Стоян обаче бе доволен от това, което има. Работа без фиксирано работно време, без да е длъжен да ходи всеки ден, даже си избираше кога да отиде, а заплащането бе много над това, което получаваше Петър. Свободата на това някакси му харесваше и всеки път намираше какви ли не обяснения за това как не може да се откаже от хамалството. „Трябва да ходя на лекции постоянно и нямам време, трябват ми пари, за да се издържам, няма къде да ходя на стаж, защото аз, това което уча, никъде не се прави в България и т.н.” Това бяха част от аргументите му. Като студенти прекарваха редица срещи в пламенни спорове, в които Петър обясняваше, че всичките му пречки могат да бъдат преодолени с по-добро организиране на приоритетите. Ходенето на лекции може да се уреди и с разговор с преподавателите, липсата на пари може да се преодолее с по-малко средства за алкохол и оптимизиране на разходите по заведения, а за стаж му бе достатъчно да се поогледа сред преподавателите и просто да попита. Това бе пътят, който Петър бе изминал и знаеше, че може да се извърви от всеки, стига той да опита.

Така през последната си година в университета, Стоян най-накрая започна да се замисля какво да прави с живота си след дипломиране. Започна да гледа обявите за работа и да ходи по интервюта. Ето как стигна и до магазина за авточасти, в който работеше днес. Заплатата не бе висока, но пък и той се научи набързо как да изкарва пари и за себе си. Самият факт, че учеше в университет за инженер, му помогна да се отличи с интелигентност сред колегите си в магазина, които нямаха дори и завършено средно обазование. Така бързо успя да се издигне до заместник-управител. В началото всичко бе идеално. Беше доволен от заплащането (и от неофициалното), работеше в събота, но пък можеше да си вземе един от почивните дни през седмицата и така да ходи на лекции, а материята му бе близка до това, за което учеше. Но така бе само в началото. В последствие всичко започна да го дразни. Започна да се оплита в интригите на колегите си, започна да не харесва заплащането, отношението на шефовете си и най-вече клиентите. „Абе, онзи няма пет лева в джоба си и не знае какво е това шарнир, тръгнал да ми кара кола. И виждаш ли, батенце, ми идва и – ама може ли да е по-евтино. Еми, не може да е по-евтино. Колкото струва – толкова. Идва да ми иска бутало, викам какъв размер – ама то и размери ли имало. Ами има бе, тъпак, като не разбираш отиди в един сервиз и дай на майсторите да ти оправят колата. Ама то щяло да струва пари. Ще струва, моето момче, като си скръндза да си купиш нова кола, а търсиш евтиното, така ще е.”

Петър също имаше проблеми в работата си и така срещите им се превърнаха в отдушник от натоварения делник. Всеки път завършваха с много изпит алкохол и почти никакви спомени. Но двамата се чувстваха по-добре. Хубаво е да знаеш, че имаш някой близък човек, който същевременно е далеч от живота ти и можеш да споделиш с него проблемите си и да поискаш страничен и безпристрастен съвет. В един момент Петър реши, че не харесва това, в което го превръщат проблемите му. Работа, проблеми, вечери, изпълнени с алкохол и нерви, минимален личен живот. Напусна работа, започна да ходи по интервюта. Намери си нова работа и нещата се промениха. Получи всичко, за което е работил и искаше. Бе доволен от заплащането си, напрежението го нямаше, работата му харесваше и личният му живот започна да се движи в желаната от него посока. Така, в срещите им той започна да убеждава Стоян, че е крайно време да промени нещо в живота си. Да си потърси нова работа, с перспектива. Стоян обаче бе намерил новите си аргументи, с които да опонира срещу промени. Някак си всички проблеми бяха започнали да осмислят живота му и го беше страх, че ако остане без тях няма да знае какво да прави. Беше приел просто, че нещата са такива и ако напусне, ще бъде за него все едно, че се е предал. Ако отиде някъде за по-ниска заплата, но с перспективи за развитие и бъдеще, ще е огромна крачка назад. Не искаше да работи нещо друго, ако не е свързано с това, което е учил, защото иначе си е пропилял годините в университета. И накрая, искаше някак си някой да му го поднесе.

Петър го покани на партито на приятелката си, защото се измори да му повтаря едно и също: „Трябва ти промяна.” Изумяваше се от това как може Стоян да отделя толкова много усилия и време, за да убеждава всички и най-вече себе си, че нищо не може да се направи, а не отделя и една минута, за да помисли какво може да се направи. Петър бе решил, че ако се запознае с някое момиче, това може да му даде стимул да направи промени в живота си.

- Хайде бе, от кога те чакам. Замръзнах тук. – се провикна Стоян през хората на автобусната спирка.

- Идвам де, спокойно – каза Петър.

- Добре хайде, да минем през магазина да си взема аз за пиене.

- Аз съм взел достатъчно, не се притеснявай.

- Абе, аз да си взема една бутилка, пък ти нека си имай пиене. Като ми свърши, ще пия от твоето.

След като минаха през близкия магазин, двамата се запътиха към квартирата на Петър. Там приятелката му завършваше подредбата на масата. Почти всички приятели, които бе поканила, щяха да видят за първи път апартамента, в който живеят с Петър, защото го бяха наели само преди няколко месеца. Това я караше да се чувства още по-притеснена и се опитваше да изпипа всеки детайл, за да спечели възторженото мнение на гостите си.

Входната врата се отвори. Домакинята се затича да даде чехли на госта. Стоян обаче махна решително с ръка и заяви, че това е за разглезени хора само, а той не е такъв. След това бръкна в джоба си и извади отскубнато цвете, което бе взел от саксията си вкъщи. Връчи го на момичето с думите:

- Къде каза, че ви стоят чашите, че съм си взел тук една бутилчица ром.

Тримата отидоха в кухнята. Докато домакинята търсеше в каква чашка да потопи корена на цветето си, а Петър разказваше какво му се е случило от последната им среща насам, Стоян видя чашите през витрината на шкафа и бръкна, за да си вземе най-голямата. Приятелката на Петър се опита да възрази на неговото самообслужване като му обясни, че тъй като няма да имат достатъчно стъклени чаши за гостите, са решили всички да използват пластмасови.

- А, аз в такива не пия. Тази си ми е най-удобна. – и докато изричаше това, Стоян вече беше напълнил половината.

- Е хайде тогава, тъй като първи дойде, ще ти разрешим. – възкликна младото момиче, поставено пред свършен факт.

След като и Петър си напълни една чаша, двамата със Стоян седнаха на дивана. Петър отново се опита да продължи с разказа си. В това време първият гост позвъни и приятелката на Петър излезе, за да го доведе от автобусната спирка.

- И ти разказвах, Стояне, ходихме до Бургас миналата седмица. Малко в отпуска.

- В Бургас? – възкликна Стоян. И какво прави в тази дупка?

- Ами, взехме си отпуск и двамата и се прибрахме, за да видим нашите.

- И к’во има в този мизерен град? Надрахте ли се като животни в някоя кръчма?

- Е не, ходихме до село, за да помогнем на нашите да приберат дървата за зимата. Видях се с едно-две приятелчета, видях и новия център на града, който е направила общината…

- Оооо, имаме нов център. Те след като толкова окрадоха, са решили да направят нещо. Абе така е, ние сме смотана страна. То не може да ми правиш с 10 лв. корупция. Всички са помияри тук. Ей затова нищо не става. Ама то такъв си ни е манталитета, на помияри. – започна да се възмущава Стоян.

- Е, сега чак пък - не си прав. Та ти говорех за новия център. Станал е доста добре – раздвижен, интересен. Хубаво е, че се случват някакви нови неща в града - тук Петър отново бе прекъснат.

- Абе, какво се случва - окрадоха всичко. Онзи ден премиерът е празнувал първия си спечелен милиард. Ама така е, като всички са мутри и той най-голямата.

- Е, чакай сега, първо, какво общо има премиерът с града. Самият център е построен по Европейски проект, спечелен от общината. Второ, кой каквото си има и си иска, това да си празнува. Дай да гледаме себе си.

- Какво да гледаме себе си, всички са крадци. Оня нали от моите пари е откраднал, за да го направи този милиард, бре.

- Ти пък от къде знаеш, че е празнувал това?

- Един, дето е бил там ми каза.

- Да бе, то цялото правителство се изрежда, за да ти дава отчет. Та ти кой си и кого познаваш?

- Е добре де, не лично на мен, ама тоя е познат на един приятел на колегата от магазина, който му го е казал.

- Ох да, да, да. На чичо му, стринката, на девера … - възмути се Петър – интелигентен човек си, спри да вярваш на такива неща и гледай себе си.

Врата се отвори и влезе приятелката на Петър с първите гости. Стоян обаче не обърна внимание и продължи да развива своята теория.

Половин час по-късно вече всички гости се разхождаха в апартамента. Стоян се запозна междувременно с един-двама души, но инцидентно. Бяха се опитали да си сипят от бутилката ром, която той си бе донесъл, а на него не му хареса особено много. След като почти вече я бе преполовил, той отново се намираше на дивана.

- О, тази книга е много добра. – говореше Петър на един от гостите. С него имаха общо хоби – и двамата бяха привлечени от магнетичната сила на финансовите пазари и в свободното си време търгуваха на тях със скромните си спестявания. – Черният лебед е книга, която ти показван начин на подход към заобикалящите ни неща. Есенцията се базира на това, че през 17-ти век хората в Европа са вярвали, че всички лебеди са бели. Правени са били хиляди изследвания и всички от тях са завършвали с една и съща констатация – лебедите са бели. След като хората са открили Австралия, са направили само едно изследване и са открили, че има и черни лебеди. Та основният извод е …

- И изводът сега какъв е, братленце? – Стоян прекъсна рязко Петър. - Ама те хората, виждаш ли, правят нещо. Опитват се. А ние тука сме помияри, то и на другите места има корупция, ама тук с 10 лева правиш корупция.

- Стояне, почакай малко. Остави ме да се изкажа, ти тази книга дори не си я чел.

- Няма значение, защото то си е така при нас.

Докато Петър се опитваше да накара Стоян да го остави да се изкаже, разговорът премина в различна посока. От другата страна на Стоян на дивана, стояха младо момиче с приятеля си и той веднага умело и авторитетно се включи в техния разговор с новината за първия милиард на премиера, която той знае от първа ръка. Докато разпалено обясняваше какви помияри са българите, той прегърна с една ръка момичето. И то, и приятелят й останаха изненадани от това, но Стоян видимо не се интересуваше. Момичето се опитваше да се отдръпне, докато приятелят й наблюдаваше стриктно волностите на Стоян да не се разпространят повече от приятелска прегръдка. Все пак бе на гости, а и виждаше Стоян за първи път. Няколко минути по-късно Стоян остави момичето тъй като ръката му бе по-необходима, защото с другата пушеше цигара и нямаше как да по друг начин да надигне отново чашата си. В същия момент другото момче прегърна веднага приятелката си и я придърпа към себе си. Когато Стоян се обърна отново, той се озова пред гърбовете на младата двойка. От другата си страна обаче чу гласа на Петър.

- Тези акции ми се струват подценени. – бе успял да продължи разговора си Петър.

- Да, и аз така мисля, а и тенденцията в момента в глобалната икономика е всичко да върви към зелена енергия….

- Ей, това е истината, батенце – намеси се внезапно Стоян в разговора. - Ама не, то в тази държава не може да се случи това. Тук само крадци и мангали живеят. Той, премиерът, казва какво ще се случва, сега иска само неговите фирми да завземат икономиката. Еми то не може сега с 10 лв. корупция да правиш, бе. В цял свят се краде, ама тука се осират вече.

Докато Петър се опитваше да вземе думата от Стоян, за да му каже, че това, което говори не е изобщо по тази тема, а и вече чува за пореден път излиянията на подпийналия си приятел, до Стоян седна един от гостите. Той носеше пластмасова чиния, в която си бе сложил от подредените мезета и хапки на масата в кухнята. Стоян го забеляза и още не довършил изречението си юнашки заграби с шепата си част от филето в чинията.

- Стояне какво правиш? – бутна го веднага Петър. Не яж от чинията на момчето.

- А? Що? – попита видно неразбиращ Стоян.

- Ами, защото първо не е културно да ядеш от чинията на другите хора. Второ, не познаваш това момче. И трето, на него може да не му е приятно да му ядат от чинията. Ето, видя в кухнята на масата къде са мезетата. Отиди, вземи си чиния, поставени са също на масата и си сложи колкото искаш. Ако не ти стигне ще ида да ти взема още, не се притеснявай - има достатъчно за всички.

- Абе, той е наше момче. Не се сърди. – аргументира се Стоян.

- Ти дори не му знаеш името, за да обясняваш, че е наше момче.

- Не, не, няма проблем. – каза момчето и се усмихна в знак на проявено разбиране към вече добре подпийналия Стоян. - На всеки се случва сега. Объркал се е просто.

Стоян се усмихна и пресуши чашата си. След това стана и се запъти към кухнята, за да я напълни.

В кухнята домакинята стоеше с още три нейни приятелки и си говореха спокойно. Стоян се удари във вратата, но влезе уверен в стаята.

- Охооо, какво имаме тук? – възкликна закачливо той.

Домакинята тръгна към него с думите:

- Ела да те запозная с едни мои приятелки.

Стоян си каза набързо името, но преди да им обърне каквото и да било внимание, хвана бутилката и напълни чашата си. След това се обърна и каза:

- Хайде вече наздраве. Ама вие тука не пиете изобщо, какви са тези неща.

- Е, ние сме жени. Не може да се наливаме с алкохол. – отговори вежливо едно от момичетата.

- А, не може? Само се правите на невинни тука. – разкритикува я Стоян.

- Ти от къде си? – реши да смени темата момичето.

- Аз ли? Аз съм от Бургас.

- Аз имам много приятели от там. Всички са само хубави хора. Не съм ходила в Бургас, но трябва да отида някой път. – възкликна тя.

- Кой бе? – подскочи и повиши тон Стоян - Какви хубави хора? В този град са само помияри. Там няма хора. Какво ще му гледаш? То там няма нищо. Само една кочина със свинете в нея.

- Е сега, защо говориш така? Аз имам толкова хубави впечатления от моите приятели.

- И те са помияри. – продължи да се кара на момичето.

- Добре де, ти също си от там. Значи и ти си такъв.

- Кой, аз ли? Аз не съм такъв. Аз дойдох в София, а там останаха само най-тъпите, защото никой не ги иска никъде. – отговори уверен в аргументите си Стоян.

- Това не е много правилно мислене. Все пак сигурна съм, че има съвсем нормални и готини хора, които съзнателно са поискали да останат там. Водят си своя живот и са щастливи. Това, че ти си дошъл в София, не означава, че си нещо повече от тях или че си постигнал нещо повече.

- О не, означава. – отново започна да повишава тон Стоян. - Няма нормални хора, които да не искат да се махнат от там. Там е една помийна яма. Няма нищо в този град. Само селяндури.

- Е защо мислиш така? Дай ми пример?

- Защото си е така, какъв пример да ти давам? Аз щом ти казвам е така. – отсече авторитетно Стоян.

- О не, отказвам се. С теб не може да се говори. Ти си като дървен философ, който не слуша никого освен себе си. – каза момичето, което се измори от виковете на Стоян и постоянните обидни думи, които се сипеха от устата му.

Стоян вдигна победоносно глава доволен, че не са успели да му противоречат и се обърна към масата с мезетата. До едната чиния той видя купичка пълна с топено сирене. Взе едно хлебче и бръкна с него вътре, за да загребе повече. В този момент домакинята му направи забележка.

- Стояне, недей да бъркаш така в купичката. Ето, до нея сме сложили лъжичка. Вземи си с нея и си намажи на филията.

- А, че защо? – с нескрито учудване попита той.

- Ами на някой от гостите може да не му бъде приятно след това да си намаже.

- На кого? – продължи да пита Стоян докато дъвчеше.

- На мен например.

- Е, на мен пък не ми пречи. – отсече Стоян и се запъти към другата стая.

Около масата в хола се водеха най-различни разговори. Стоян разбута хората, за да стигне до Петър. След това се заслуша какво говори. Петър разказваше на няколко от гостите случка от неговото ежедневие - как му се е наложило да обикаля по всички аптеки в столицата, за да намери определени хапчета, предписани му от лекаря. За негов лош късмет се оказало, че тези хапчета са спрени от производство преди 5-6 години и никъде не може да ги намери.

- Абе ти много си се изнежил? Обикалял малко. Ама така е, ти по-далеч от леглото и стола не отиваш, а и по цял ден пък затлъстяваш зад онова бюро. Тебе да не те накара човек да походиш малко пеш. – намеси се с висок тон Стоян в разговора.

- Стояне, моля те не викай. Всички те чуваме добре. Не ми е за ходенето, друга ми беше мисълта. Как така може този лекар да не знае, че от 6 години това лекарство изобщо не се произвежда?

- Не ми ги обяснявай ти тия на мен. Ти си станал такъв мързелив пор. Какво правиш събота и неделя? Лежиш ми по цял ден.

- Е, не е точно така. Почивам си. Върша си различни неща.

- Аз, батенце, съм в планината. Това е моята религия. Качвам се горе и забравям за всички. Ама там не е за всеки. Такива като Вас там не могат да оцелеят. Вие сте мързеливи. Ако ви изпъна да качате един баир, ще си останете долу.

- Стояне, радвам се, че ти харесва да ходиш по планините. Аз не съм такъв човек. На мен не ми доставя удоволствие да прекарам свободното си време в катерене по чукарите. Аз си имам свой начин да си почивам и да се зареждам с енергия. - обясни Петър.

- Да бе, да. Ти си една мърда. – започна отново да вика Стоян и да казва обидни думи на домакина си пред гостите. - Станал си един пор. Къде ми се зареждаш с енергия? По цял ден лежиш. Ако те пусна в планината не можеш да оцелееш и 2 мин.

- Стояне, първо спри да викаш. – направи му поредната забележка Петър. - Късно е и комшиите вече са си легнали. Второ, спри да се изразяваш с тези думи. Виждам, че си пил, но се дръж малко по-прилично. Ти не ме слушаш какво ти казвам, нито знаеш как си прекарвам свободното време, за да правиш такива изводи.

След тези думи Стоян се изправи и още по-високо се провикна.

- Абе какви комшии, бе? Да им го натаковам на тях. Аз съм решил да си правя кефа, не да се съобразявам с тях. Те са шибани помияри. Какво ще им се мазниш. – разговорите на цялата маса спряха и погледите на всички се обърнаха към Стоян.

- Стига си викал ти казах. На никого не се мазня, просто се съобразявам хората, с които живея.

- А те съобразяват ли се с теб? – попита Стоян.

- Да, съобразяват се.

- С мен никой не се съобразява. Затова и аз с никой няма да се съобразявам. – отсече Стоян и блъсна с юмрук по масата. Петър веднага му направи поредната забележка.

След всичко това Петър вече се чудеше къде да се скрие от срам. Всичко му се струваше като кошмар и се надяваше, че скоро ще се събуди. Стоян му бе приятел. Имаха много хубави спомени заедно. Знаеше и че в момента животът на Стоян не бе розов. Единият бе успял да подреди живота си, а другият не. Изпитваше съчувствие и му се искаше да вярва, че приятелят му не е такъв, защото преди години бе друг. „Сигурно има кофти момент“ си мислеше Петър. Всичко това го караше да продължава да стиска зъби и да не изхвърли Стоян през вратата. В този момент обаче просто му се искаше да върне времето назад и да не го бе канил. Забележките му явно не означаваха нищо, а поведението на приятеля му бе не само неуважително към гостите, но и към него самия.

- Моля те, свали си ръцете от мен. – чу се женски глас, който погледът на Петър последва.

Стоян бе прегърнал едно от момичетата и се опитваше да свърже някакво изречение от поредната си назидателна реч.

- Защо? – усмихващ се я попита Стоян.

- Защото не ме познаваш, нито аз теб, за да ме прегръщаш. – обясни момичето.

- О, ти си една голяма кучка. Надушвам те аз.

В този момент Петър се намеси и дръпна Стоян за ръката.

- Какво правиш? Остави момичето намира и спри да й говориш такива глупости.

- Спокойно бе. Какво ми се панираш? Тая ме желае, батенце. Аз ги разбирам жените.

- Ти, защото много ги разбираш жените, затова си сам.

- Абе, как се казваше тая? – игнорира забележката Стоян с нов въпрос.

Докато двамата спореха, момичето отиде да си вземе довиждане с домакинята. Видяли случката и изморени от безсмислените крясъци на Стоян, останалите гости, използваха това като повод те също да се насочат към вратата. „Много късно стана. Нали знаете, че живеем далеч. Утре трябва да ставам рано.“ – всяко извинение влезе в употреба. Така само за няколко минути апартаментът опустя.

Стоян не се притесни, че другите си тръгнаха. Взе една от чиниите и изсипа в нея всички мезета, които бяха останали. След това седна на масата и започна с две ръце да яде. Петър продължи да го мъмри за поведението му. Обясняваше му какви глупости е правил и казвал на хората, какво неуважение е проявил към всички и как го е срам от него в момента. Стоян обаче не му обръщаше внимание, а само се забавляваше на случките, които му се разказват. След като опразни чинията, той стана и каза:

- Е, то май и аз е време да си тръгвам.

На следващия ден Петър отвори очи с надеждата, че е сънувал кошмар. Уви обаче, разхвърленият хол и препълнените пепелници започнаха да възстановяват кристално и в детайли предходната вечер. Той и приятелката му се спогледаха.

- Един ден ще си спомняме за тази вечер и много ще се забавляваме като я разказваме на приятелите ни. – опита се да я разведри Петър.

- Повече да не си го поканил. Развали вечерта на всички.

В този момент телефонът на Петър иззвъня. Беше Стоян.

- Стана ли бе? – попита Стоян.

- Да, станахме.

- Абе, аз снощи се понапих малко. Много ли съм се изложил?

- Ами меко казано, да. Викаше по хората, не ги оставаше да се изкажат, говореше глупости на всички. Гостите се чудеха от къде сме те изкопали.

След тези думи Стоян започна да се смее.

- Голяма работа сега пък е станала. Тия били много изнежени бе. Кажи им, че ако има нещо – няма нищо. Хайде и другия път пак да ме поканиш.

Бюджет 2012 - плюс минус една добавка

2011-11-20T23:26:00.001-08:00

Добавката за прослужено време ще отпадне не само от заплатите на държавните служители, но и от възнагражденията на всички българи. Това стана ясно от думите на вицепремиера Симеон Дянков на пресконференция през миналата седмица.Съгласно постановление на кабинета “Станишев” от 2007 г. в момента всички работещи получават допълнително възнаграждение от минимум 0,6%. След като народното събрание прие на първо четене бюджет 2012 г., двата най-големи синдиката в страната КНСБ и "Подкрепа" поставиха тази подхвърлена реформаторска идея в центъра на техните предстоящи протести. Въпреки че синдикалните организации често отстояват позиции противоречащи на всякаква икономическа логика, те имат и своята определяща функция за баланса в отношенията между работник и работодател.

Колко добра е обаче е идеята да се премахнат добавките за клас прослужено време?

Смисълът на въпросната добавка е да се бори срещу пораждането на социално неравенство в икономиката. Да даде сигурност на работниците, че дори и работодателят да не оценява реалните компетенции и опит на служителите си, държавата му гарантира, че неговите права няма да бъдат нарушени. Тъй като няма универсално приета система, според която всеки работник в страната, без значение какво и къде работи, да бъде оценяван на равна база, държавата приема логиката, че по-дългият трудов стаж, би следвало да бъде комбиниран и с по-висока квалификация, знание и умения на определен служител.

Увлечено в опитите си да спести средства на бюджета, които да се пренасочат към други институции, правителството забравя, че то като работодател може да променя собствените си условия, които предлага, а не е длъжно да променя цялото трудово законодателство. През годините държавата успя да се покаже като неефективен работодател. Такъв, който не е загрижен за качеството на служителите си и на тяхната работа. Така тя сама създаде предпоставки, в които служители й да прекарват по-голямата част от времето си в бездействие, от колкото в ефективна работа. В ръководството на държавната администрация днес изглежда, че не се влага икономическа логика, а се уповава на социална такава – държи раздут щат от бездействащи чиновници само, защото съкращенията ще бъдат скъпи и ... нехуманни към хората. При тези обстоятелства, добавката върху заплатата за клас прослужено време започва да се получава от служители, които през годините са имали минимална производителност на труда си, но са се крили успешно под бюрото. В частния сектор обаче нещата не стоят по този начин. Работодателите упражняват много по-стриктен контрол над качеството на служителите си и тяхната производителност. Водени от икономическата логика те наказват бездействието на служителите с уволнение и работата се поема от нови.

Разбира се, доброто управление е това, в което икономическата логика е добре балансирана със социалната. Предлаганата от Симеон Дянков реформа в заплащането на държавните служители определя 70 % твърда част и до 30 % да се формира на база на представянето на служителя в работата.С допълнителните бонуси служителите ще могат да получават до 100% бонус върху основната си заплата, ако се докажат като надеждни специалисти в работата си. При тази схема отпадането на добавката за клас прослужено време за служителите ще бъде заменена от приетата бонусна система. Все пак логично е след като имаш по-дълъг трудов стаж да имаш и повече знания и умения, които да ти позволят да се справяш по-добре в работата си от хора без твоя опит.

В частния сектор обаче прилагането на бонусни системи не е задължително, а индивидуално решение на работодателите. С други думи ако добавката отпадне за всички работници, то тя няма да има заменяема алтернатива и реално ще доведе до понижаване на доходите. Това само по себе си поставя под съмнение очакванията на финансовия министър, че икономическият подем на страната ще се осъществи на база повишаване на потреблението. В науката все още няма познат подобен феномен, в който икономическата логика да показва, че при понижаване на доходите ще се повиши потреблението. Към това може да се прибави и темпът на увеличение на потребителските стоки, който на годишна база за месец октомври е в размер на 3.5%.

Друг отрицателен ефект, който ще има премахването на конкретните добавки е и за приходите на самият бюджет. Данъците, които всеки работник плаща се изчисляват върху работната заплата плюс надбавката за клас прослужено време. С други думи премахването й ще доведе до по-ниска облагаема стойност, а от там и по-ниски приходи в бюджета.

От гледна точка на статистиката, премахването на конкретната надбавка ще даде отражение на средната работна заплата, която ще намалее. България е на последно място в ЕС по този показател. Така с този ход правителството вместо да направи крачка напред в подобряването му, ще спомогне за затъването в дъното на скалата.

Друг парадокс, който се получава е, че една не малка част от работодателите на практика не заплащат дължимите суми за клас прослужено време на своите работници. Те заобикалят закона като ги включват към договорената работна заплата на служителя. Например, ако работникът получава брутно възнаграждение от 800 лв. работодателят му трябва да му изплати полагащите му се за (да кажем) 10 г. трудов стаж 48 лв. Той обаче му разпределя възнаграждението по следния начин 755 лева основна заплата плюс 45 лева надбавка. Ето защо голяма част от младите дори не знаят за съществуването на добавката, която има законово право да получават. Парадоксалното в тази ситуация ще бъде, че държавата вместо да накаже некоректните работодатели, които заобикалят законите й, тя по този начин ще ги възнагради и ще им позволи да намалят заплатите на своите служители. Спестените средства обаче реално ще бъдат прекалено недостатъчни, за да се реинвестират във фирмата или да се използват по един или друг начин за подобряване на условията на труд и подкрепа на икономиката. Така те ще останат като допълнителна печалба за работодателя и ще спомогнат за увеличаване на социалното неравенство в обществото.

Ето как една подхвърлена идея и необмисленото й приемане, може да превърне икономическата логика зад нея, в бумеранг, който вместо даде положителен ефект за възстановяването, ще окаже допълнителен натиск върху домакинствата и бюджета на страната. В разногласията обаче дали да я има конкретната добавка или не остава отворен въпросът, по какъв начин държавата ще насърчи повишаването на вътрешното потребление при намаляващите доходи на населението и високата безработица.

Европа забрави, че Троянският кон не е само компютърен вирус

2011-11-03T06:05:00.000-07:00

Интервю по темата за искания референдум в Гърция с Христо Христов в предаването INVESTBOOK на телевизия BULGARIA ON AIR

1. Г-н Христов, как оценявате вие решението на гръцкия премиер Папандреу?

Един изцяло политически ход. Така да се каже, това, което подмитаха през последните години Европейските лидери под килима, е на път да излезе. Фокусът до момента беше основно върху спасяването на Гърция от останалите страни членки на Еврозоната. За неразумното поведение на страната трябва да плати европейският данъкоплатец. Основният проблем обаче е, че Европейските лидери се опитваха да избягат от въпроса на данъкоплатците – защо продължихте да давате пари на Гърция и защо нямаше санкции за страната след като не е спазвала правилата за стабилност. Това някак си преекспонира спасяването на Гърция като знак за стабилност в Съюза и постави нещата като: или спасяваме Гърция, или всички фалираме. Така се стига и до днешната ситуация. Когато опрощаваш на някого 50% от задълженията му, защото той е прекалено голям за теб, за да го оставиш да фалира, нормално е той да поиска и останалите 50% или просто да поиска още.

2. Изпадането в незабавен фалит на Гърция и евентуално връщането им към драхмата няма ли да им помогне в последствие по-бързо да наваксат спада си вместо да се подлагат на десетилетие затягане на фискалната дисциплина?

Не. Това ще доведе страната до цялостна икономическа и политическа изолация. След като си обявил веднъж фалит и не си платил дълговете си, трудно някой ще ти повярва, че при търговски взаимоотношения с теб ти ще спазваш своята част от споразумението. Така страната ще трябва да разчита основно на вътрешния си пазар, който не може да й осигури необходимите ресурси. Например, много гърци в момента казват, че ще отидат да работят в друга страна, но забравят, че като членове на ЕС сега това е лесно тъй като не им трябват визи, но ако излязат от Еврозоната и ЕС с обявяването на фалит, тогава границите за останалите страни ще бъдат затворени за тях.

Еврото дава стабилност като валута, което привлича инвеститори тъй като им позволява предвидимост на разходите. Ако Гърция се откаже от еврото, тя няма да бъде по-конкурентна в момента, а дълговите й ще нараснат много, тъй като са трупани в Евро, а при връщане на драхмата поради състоянието на страната, стойността на валутата й ще бъде много по-ниска от еврото. На практика 160 млрд. евро ще се превърнат в няколко пъти повече милиарди драхми

3. Фактът, че не е разписана точна процедура за излизане от Еврозоната означава, че никой не е предполагал, че може да се стигне до подобна ситуация. Какви ще са последиците, ако Гърция реши да излезе от валутния съюз за самия него? Няма ли да се изкушат да го напуснат и други държави?

Тук има две ситуации. В едната Гърция да напусне самостоятелно. Това ще обезличи легитимността на валутния съюз, защото ще покаже, че всеки може да влиза в него, да не спазва правилата и отново да излиза. Както казах, преди малко излизането на Гърция ще доведе до задълбочаване на кризата в страната. Тогава стигаме до въпросът дали Германия и Франция ще пожелаят да останат в съюза, тъй като те са двете водещи икономики в него. Според мен тази ситуация наистина би довела до разпадане на Еврозоната.

От другата страна е напускането на Гърция след предварителното съгласие на всички членки. Но както казахте, такъв механизъм все още не е създаден, така че остава да се види коя страна колко се чувства ангажирана със съюза. От самото начало на спасителните операции за Гърция, истинският въпрос не е дали Гърция ще остане в Еврозоната, а дали Германия и Франция искат да останат в нея, тъй като те ще трябва да платят най-голяма част от сметката.

4. Това решение няма ли да принуди европейците най-после да се забързат с капитализацията на банките си?

Несъмнено. При подобен ход от страна на Гърция вече няма да говорим за отписване на част от задълженията към кредиторите й, а за отписване на целите суми, което ще бъде силен шок за тях и те могат да изпаднат в ликвидна криза. При този сценарий най-вероятно правителстват да се намесят веднага като поемат част от финансовия удар за тяхна сметка.

5. Очаква се референдумът да се проведе декември или януари. Ще станем ли свидетели на още едно мъчително протакане и как то ще се отрази на финансовите пазари?

Както казах и в началото, това за мен е политически ход, целящ Гърция да получи повече от колкото й се предлага. Така че в крайна сметка можем изобщо да не станем свидетели на референдум или ако такъв се състои, то той да бъде върху много по-изгодни условия за Гърция. Имайки предвид консервативността на Меркел и Саркози, аз лично съм на мнение, че Гърция няма да получи повече от това, което бе договорено, а Гърцкото правителство съвсем ясно разбира какви ще бъдат последствията от един фалит, така че най-вероятно би се стигнало до дипломатично решение на проблема. До тогава обаче пазарите ще продължават да бъдат волатилни.

Дали те закъсняхa или времето бързаше?

2011-10-24T04:35:00.000-07:00

Мнозина от Вас са гледали емблематичния филм Уол Стрийт. В първата си част той ни представи борсовата акула Гордън Геко, който трупаше милиони долари печалба благодарение на незаконно придобита вътрешна информация за фирмите, търгувани на борсата. През далечната вече 1987 г., когато бе създаден самият филм, точно тя бе и основното оръжие на борсовите спекуланти. С вътрешната информация те получаваха предимство пред останалите на пазара. В продължението си 23 г. по-късно, филмът ни представи не само един различен Гордън Геко, но и един различен пазар. На него вътрешната информация вече бе погребана като инструмент за печалби и всичко се движеше от ... парите. Вече никой не се опитваше да вземе преимущество, подчинявайки се на пазарните закони, а контролираше самият пазар. Ако спекулантът разполага с достатъчно много пари, може да насочи пазара в желаната от него посока. Механизмът бе прост, започва масирано изкупуване на акции на определена компания. Покачването на цената активизира други играчи, които продължават да вдигат цената в очакване на нови покачвания, а спекулантът се отървава от първоначално закупените акции на по-висока цена и реализира печалба. Същото се случва и при масирана разпродажба на акции, което обезценява стойността им и когато повлече със себе си други продавачи, той придобива на много изгодна цена конкретната компания. Разбира се това е незаконно, но вратички в законите винаги се откриват и спекулантите успяват да се скрият зад несъществуващи фирми, регистрирани в страни, за които никой не е чувал и не могат да бъдат проследени.

Двете части на филма показват в какво е еволюирал свободният пазар днес. Търгуването на истински бизнес вече е заменено само с намерения и прости думи, за които никой няма гаранции, че ще се превърнат в реалност. Има обаче едно единствено условие, което трябва да бъде изпълнено – пазарът да ти повярва.

В началото на икономическата криза правителствата на редица страни трябваше да се намесят на пазарите и да спасяват неразумно държалите се компании и или както е в случая с Гърция, страни. Политическите лидери размахаха пръст пред провинилите се и ги наказаха с по-строги регулации. Гърция обаче се оказа ключова. Задлъжнявала с години под носа на всички страни в Еврозоната (357 млрд. евро, или 162% от БВП), тя се оказа, че е в неплатежоспособност към своите кредитори. Никоя от останалите членки на единната европейска валута не пожела и да чуе за фалит на страната. Практически, защото нямаше да си получат неразумно заетите от тях пари. Политически и икономически фалит на Гърция щеше да доведе до тежък удар и по икономиките на останалите страни-членки на Еврозоната. А от човешка гледна точка, у данъкоплатците щеше да остане горчивият вкус на безнаказаност към излъгалите ги гърци. Ето как МВФ и страните от Еврозоната започнаха да изготвят спасителен план след спасителен план. Очакванията и страхът от фалит на Гърция започнаха да се засилват с всеки изминал ден. Протестите, стачките и безредиците в страната дават все по-силен сигнал, че колкото и да бъдат смекчавани условията по спасителните планове, те няма да бъдат приети от самите гърци, а какво остава да бъдат спазвани.

Тук започва и приликата на днешните политически лидери и филмът Уол Стрийт. Милиардите евро в спасителните им планове се умножават с всеки изминал ден. Лятото бе приет втори спасителен план за Гърция в размер на 109 млрд. евро до 2014 г. (Първи пакет 110 млрд. преди година и половина). Освен това лихвите по вече дадените и по бъдещите заеми ще бъдат намалени до 3,5% (сега 4,5-5,8%) , а падежите на плащанията по тях удължени от 7,5 на 30 г., с 10-годишен гратисен период. 35 млрд. евро от новата сума са предназначени за рефинансиране на дълга, 20 млрд. за рекапитализация на гръцките банки. Всъщност реалната стойност на тези планове няма никакво значение. Цифрите, които се назовават, служат единствено и само да накарат пазарите да се движат в желаната от политиците посока. Притесненията от фалита на Гърция и това как той ще се отрази на икономиките на останалите страни членки в Еврозоната и Европейския съюз, увеличават допълнително натиска на пазарите. Лятото кредитната агенция Moody's за пореден път понижи рейтинга на Гърция. Дълговите книжа на страната в местна и чуждестранна валута се сринаха с цели 3 стъпки - от B1 на Caa1. Ето защо гаранциите за милиарди евро трябва да излъчат сигнал за стабилност към пазарите. Когато обаче на пазара се случи невъзможното - безпрецедентна световна икономическа криза, то всичко вече става възможно.

Битката все повече заприличва на мерене на мускули. Пазарът е приел, че Гърция ще фалира, но европейските лидери искат да му покажат, че те са тези, които всъщност управляват невидимата ръка на пазара. Ето защо се заговори и за отписване на гръцки дълг не в рамките на 20%, а на 60%. В това обаче няма нищо спасяващо, а е просто омекотена форма на фалит. Технически страната не фалира, практически обаче не плаща повече от половината си задължения. Към това политиците ще прибавят и увеличение на средствата на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който в момента разполага с 440 млрд. евро и ще рекапитализират банките в еврозоната със 108 мрлд. евро. Така забърканата лечебна отвара би трябвало да сложи край на притесненията на пазара, но улисани в поредните си извънредни срещи и писането на следващите спасителни планове, политическите лидери забравиха, че в борбата между страха и парите, единственото неизчерпаемо е ... страхът.

След като цяло лято волатилността на световните пазари даде ясен сигнал на политическите лидери, че страхът не може да бъде купен с пари, е време да загърбят предразсъдъците си, да излязат от несвойствената им роля на спекуланти и да се насочат към истинския проблем. Свободният пазар оценява колко ще бъде бъдещата стойност, а не колко струва в момента даден актив. До сега политическите лидери показваха колко много струва днес глобалната икономика и е време, за да се преборят със страха на пазарите, да спрат с безсмисленото наливане на пари и да предприемат решителни мерки, с които да покажат, че световната икономика утре отново ще има по-висока стойност от днес. Това обаче става не само с решения на извънредни и регулярни срещи на високо равнище, а с воля за спазването им. Ето защо, приетите на срещата на лидерите в ЕС в сряда мерки, няма да имат мигновен ефект, а ще бъде необходимо време, в което всички страни в съюза трябва да покажат волята си да ги спазват.

Материалът е публикуван в София Пост - Mедия за града и света

Стоян и АЗът

2011-10-17T01:44:00.000-07:00

6:50 часа сутринта. Врата на пощенската станция се отвори и няколко души, все още сънени, прекрачиха прага й. Един от тях бе и Стоян. Той закрачи гордо към врата, на която беше залепен бял лист хартия, а на него със син химикал бе записано: Служебен вход. Вратата водеше до голяма стая с бюра, наредени пред гишета. Стоян седна на второто от ляво на дясно. На стената до него бе окачен на видно място огромен кръгъл часовник, според който оставаха 2 минути и половина до 7 часа. Стоян започна да подрежда предметите по бюрото си. Премести гумичката от лявата страна на дясната. Подостри молива си и разписа синята химикалка на един небрежно захвърлен лист. Избута още по-встрани купчината с писма, пощенски записи, папки и тетрадки, за да намери допълнително свободно място на бюрото си. Вдигна поглед към кръглия часовник и зачака. Стрелката, отмерваща секундите, точно бе обявила настъпването на седмия час от деня. Стоян се пресегна и махна картона от гишето.

Да, това бе пощенският служител Стоян. Преди 28 години, след като се уволни от казармата, той постъпи в пощенската служба. Уж само за малко, защото той винаги е усещал, че е специален и знаеше, че е роден за велики дела. Просто докато откриеше тези велики дела, му бе необходимо малко време. През него той реши все пак да се занимава с нещо. Държавна работа, но по време на „соца”, както той сам се изразяваше, плащаха добре и му осигуряваха безплатна почивка в Ахтопол. Точно там се бе запознал и с Радка, жена му. Контрольорка в градския транспорт в столицата. Малкото време, което му бе необходимо се превърна в 28-годишно пътуване между Ахтопол и София.

Историята на Стоян е проста и обикновена. Дори някои биха я нарекли средно статистическа. Но ах, колко силно той копнееше да не бъде такава. Да бъде някоя като тези по филмите – вълнуваща, грабваща, заинтригуващата и изпълнена с обрати. История, която тръпнеш да разкажеш, а хората умират, за да я чуят. Въпреки че наближаваше вече своята юбилейна петдесетгодишнина, той все още обичаше да заменя реалността с фантазиите си. Гледаше как пред неговата поща спират хубави и луксозни коли и си представяше, че те всъщност го чакат отвън, докато той само влиза, за да вземе важно писмо. От онези с червените печати „confidential“, които е виждал по филмите, че съдържат държавни тайни или бизнес споразумения. За негово нещастие тези моменти на имагинерност не продължаваха дълго, защото пред гишето му се изправяше истинският собственик на хубавата кола, облечен в костюм, и си поискваше неговото писмо.

Ето тук Стоян губеше настроение и използваше това, което му бе дала работата в пощата – властта. Пощенската станция бе неговото царство. В нея всичко се случваше само ако той го позволеше и така, както го искаше. Хората с лъскавите автомобили, очакващи да получат писмата си, бяха често наказвани:

- О господине, ами то адресът, който е написан не се чете добре и аз не мога да бъда сигурен, че Вие сте получател на пратката.

- Ама как така? Как тогава ми изпратихте бележка, адресирана лично до мен, за тази пратка и да дойда, за да си я получа. – бе обикновено отговорът на клиентите.

- Е да, но за мен не се чете и може колегите да са се объркали. Ще я изпратя отново до подателя, за да даде потвърждение, че Вие сте нейният получател.

- Добре, колко време ще отнеме това?

- Ами, два дни в едната посока, после подателят трябва да отиде до пощата и да я пусне отново и след това два дни на обратно. Общо взето около седмица, седмица и нещо. Е по някога две. – равнодушно обясняваше той.

- Ама как така. Не може ли по-бързо. Какви са тези процедури, аз имам важни документи, които ми трябват спешно. Не мога да се бавя една седмица. Та аз си поръчвам книги по интернет от Америка и никога не съм имал такива проблеми или такова забавяне – започваше да обяснява човекът.

- Ами като са Ви толкова важни, отидете и си ги вземете сам тези документи. Това са правилата, проблемът си е Ваш. – отсичаше Стоян, след което следваха обикновено обидни словоизлияния от вбесения човек.

Разбира се Стоян знаеше, че пликът е за конкретния човек, но просто искаше да му покаже, че тук той командва. Тук, когато той не харесва някого, може всичко и за това всички трябва да се стараят да му се харесват.

Тик-так, тик-так, тик-так. Шумно се местеше секундарната стрелка на големият часовник. В първите години на своето бюро в пощенската станция, този звук го влудяваше. Караше го да се чувства като затворник. Искаше да счупи стъклената преграда между него и света, да разбута хората на опашката и да се хвърли към вратата. През годините след идването на демокрацията редица негови познати му обясняваха как смятат да започнат собствен бизнес и някои дори му предлагаха той да им бъде партньор. Разбира се не всички успяха да реализират идеите си и точно това го притесняваше. Да, знаеше, че е роден за велики дела и мечтаеше за собствен бизнес, в който той да има свои подчинени, пред които да удря с юмрук по масата и те да го слушат. Само да раздава команди, всички да ги изпълняват, а парите да валят. Нулите за него нямаха значение стига да започваха от 6. Виждайки обаче, че не всяко начинание на приятелите му успява и те отново се превръщаха в редови работници, той се страхуваше. „Ами, ако това се случи и на мен. То тази работа не може да става просто ей така. Трябва някой да дойде и да каже, за да успееш. Не, ще изчакам по-удобен момент, иначе ако не стане ще загубя преференциалния курорт в Ахтопол. То аз да не съм глупав да прибързвам.“Тик-так, тик-так, тик-так.” Не спираше да отброява времето стрелката. Не след дълго той започна да се наслаждава все повече и повече на всяко едно „тик“ и да се усмихва широко при всяко следващо „так“, а днес Стоян живееше само за тях.

През годините в пощата той си намираше и свои любимци сред посетителите, но най – силно бе привлякъл вниманието му студентът Иван. Той бе от Тутракан и само преди няколко месеца бе влязъл първи курс в Техническия университет. Родителите на Иван явно не бяха заможни, защото почти всяка седмица му изпращаха буркани с храна. Случваше се и от време на време да получи и някой пощенски запис с дребна сума. Иван привлече вниманието на Стоян със своята невинност и идеализъм. Разказваше му как той ще учи и ще се труди и един ден ще успее. Ще създаде собствена фирма. Говореше му за спазване на права и закони, за патриотизъм. За дълг към обществото и т.н. Стоян прие това присърце и постави себе си в ролята на божий наместник, който трябва да просвети младия студент, че животът не е толкова идеален, колкото си мисли той. Считаше за свой собствен дълг да научи Иван, че бъдещето му е една „помия“, а не мед и масло. Ето защо той използваше цялата власт, която имаше срещу него.

Най-любимият му случай беше, когато Иван бе дошъл, за да изпрати пощенски запис. Беше се наредил чинно на опашката, а часът бе 12:50 ч. След като изчака възрастната жена пред него, той се изправи очи в очи със Стоян. Обясни му, че иска да пусне пощенски запис до едно научно списание, защото търсил специален брой, който можел само да закупи от редакцията. Стоян му подаде формуляр и му каза да го попълни. Иван се отдръпна и започна да пише. След като приключи, той се нареди отново на опашката. Всъщност пред него имаше единствено възрастна жена, която взимаше пенсията си. Стоян го видя и предложи на възрастната дама преди да й даде пенсията отново да прегледа всички документи и да преброи сумата, за да не стане някоя грешка. Жената се съгласи и Иван си зачака. В момента, в който старата жена благодари на Стоян и се сбогува с него, той веднага извади под бюрото си картон и го сложи пред Иван, преди той да може да каже каквото и да било.

- Съжалявам – обедна почивка.

- Моля? – попита неразбиращ Иван

- Ами от 1 ч. до 1:30 имам обедна повика. А в момента часът е 1:03 ч. – и Стоян посочи големият часовник. –Да сте дошли по-рано.

- Но аз съм тук от 15 мин. Говорих преди малко с Вас. Вие ми дадохте този формуляр. – започна да се обяснява Иван.

- След 1:30 ч. елате и всичко ще оправим.

- Но Вие не разбирате, аз дойдох навреме. Не мога да чакам толкова, защото имам лекции в университета. Моля Ви, само за 30 секунди и ще сте приключили.

- Да така е, но това не е мой проблем. – тогава Стоян просто стана и се обърна с гръб.

Иван си отиде разочарован. На следващия ден Иван дойде в 8 без 15 в пощата с попълнения формуляр.

- Аха, искате да изпратите пощенски запис. – каза Стоян. Ами то много хубаво ама преди 8 ч. не приемаме такива записи. Елате след 8 ч.

Всъщност Стоян не знаеше това със сигурност и просто бе дочул нещо, но пък и Иван нямаше как да го знае.

- Но моля Ви, аз в 8 ч. имам лекция и не мога да отсъствам. Сега даже ще закъснея малко за нея, но не мога повече. Моля Ви приемете го сега, а го пуснете след 8 ч.

- Съжалявам. Правилата са си правила.- отсече Стоян и отново му обърна гръб.

Иван си отиде. На следващия ден той отново дойде в пощата, но този път в 9 ч. Застана на редицата пред гишето на Стоян и когато дойде неговият ред му подаде надлежно написания формуляр. На лицето на Иван започна да се появява усмивка. Стоян погледна листа хартия и:

- Абе момче, как така ще пишеш на получател списание Наука? То не може да се изпращат така пощенски записи на ляво, на дясно. Това си е отговорен и много важен документ. Трябва да е лично адресиран до някого. Не може така списание Наука. Абе Вас на нищо ли не Ви учат в училище вече, ей. – започна да се кара Стоян на Иван.

Усмивката на Иван замръзна. Той не знаеше какво да направи.

- Е, как да намеря име. Аз пиша на самото списание.

- Ами обади им се и ги попитай. Да ти кажат някого конкретно, на когото да го изпратиш този запис.

Иван просто и равнодушно каза добре и излезе. След няколко дни обаче отново се върна. Взе нова бланка и започна да попълва. След това отново се нареди на опашката и се изправи пред Стоян. Промуши под стъклената преграда листа хартия и започна да бърка по джобовете си, за да извади пари за записа.

- Ама, какво сте написали тук? – отново се възмути Стоян. Тук пише Христина Иванова.

- Да, това име ми дадоха от редакцията на списанието. Тя е счетоводителката им.

- То много хубаво, но виж сега какво пише тук. – и Стоян му посочи част от формуляра. – На „Получател“ пише - три имена, а ти си написал само двете имена на жената. Трябва задължително да напишеш трите. То иначе защо мислиш ги пишем тези указания, а?

Очите на Иван бяха раздвоени пред това дали да се напълнят със сълзи или да изскочат след чутото. Той въздъхна тежко, взе формуляра, обърна се и повече никога не се появи в пощенския клон. Стоян обаче започна да разказва с нескрито задоволство тази случка пред всички негови познати и роднини. След това се смееше гръмко на глас за това колко наивни и глупави хора има в България.

Годините за Стоян си минаваха и след всеки Ахтопол, следваше нов. Веднъж, излежавайки се в леглото в къщи, бе чул по новините, че Български Пощи ЕАД е натрупала милиони левове дългове и че ще има съкращения на служителите, намаляване на заплати и дори всички привилегии като ниската цена на почивките в Ахтопол, ще отпаднат. Студена пот обля Стоян. Бъдещето му бе поставено на карта и той можеше да изгуби не само работата си, но и това, което винаги е искал да има – властта върху всички останали хора. Още на следващия ден Стоян се обади на синдикалния лидер, за да го попита за тези неща.

- Спокойно, не се притеснявай. Те само така си говоря за пред журналистите, иначе от разни медии почват да идват да разпитват, да искат обяснения, да им се отговаря на въпроси, да си врат гагата дето не им е работата и т.н. Не се притеснявай, ние сме уредили нещата - няма да има такива работи. Някакви си икономистчета пищят, че трябвало да сме се преструктурирали и да се съкращавали хора. Къде са тръгнали тия? Ние като сме почвали да работим в тази фирма, те дори не са били и родени. Спокойно, ти си работи, а ние ще се грижим за тези неща.

Стоян затвори телефонната слушалка и въздъхна с облекчение.

Тик-так, тик-так, тик-так. Стрелката на големия часовник отново премина 5 ч. Стоян с отработен жест отново постави картонената преграда на гишето си.

Зад нея се чу глас на възрастна жена:

- Моля Ви, чакам от 15 мин. на опашка, за да получа пенсията си. Нямам с какво да си купя храна днес, моля Ви отворете.

- Съжалявам, работното ми време приключи. Елате утре.

Ако преди много години Стоян подскачаше от радост при приключването на работния ден, днес това го натъжаваше. Пощенският служител отново ставаше обикновения и никому нужен Стоян. Сега той трябваше отново да се слее с безличната тълпа по улиците, да се блъска в автобуса и след като се прибере, да изслуша поредната доза крясъци на жена си, за това, че той не е постигнал нищо в живота си и не е нищо повече от един мързелив безделник.

Но утре. Ах утре. Точно това утре изпълва със смисъл живота му, защото утре отново няма да бъде просто Стоян, а ще стане пощенски служител и всички ще трябва да го уважават.

...

2011-10-11T23:55:00.000-07:00

Ако някой реши да констриура индекс, отмерващ патриотизма на българите, то той ще наподобява кардиограма на сърдечна дейност. Защо? На всеки две години нивото му ще бележи резки покачвания, които ще бъдат последвани от също толкова силни падания. Причината, която ще го кара да се движи по този начин, е ... избори. Избори за парламент, за местна власт и от време на време за президент.

Политическият елит, който днес претендира за такъв, всъщност се състои основно от хора и партии, провалили се в управлението на страната. Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че участниците в политическия живот са основно хора, които имат по някое друго черно петно в биографиите си. Всеки от тях обаче предлага само едно на избирателя – промяна. И така, всички ние все променяме на 4 години нещата уж, но все се оказва, че промяната не е за нас, а за някой друг. Основните политически сили, които ще видим на изборите са участвали по един или друг начин в управлението на страна, но ... народът не им е гласувал доверие. Искал е отново промяна. И така въртележката се завърта. Начело застава една партия, после друга, докато накрая, след като всеки се е провалил в очите на избирателите иска отново. Само че избирателите не дават вече толкова лесно своето доверие. Ето защо, логично се започва да се търсят и други стимули като тактически да се злепостави опонента. А това оказва се е лесно, защото в миналото на всеки има по нещо гнило. Я е бил агент на ДС, я е имал връзки с престъпни босове, я е придобил незаконно апартаменти, фирми или земи, а да не говорим, че може и да е източил пари от държаната каса. Разбира се всички тези неща са и остават безнаказани. Този филм обаче не се харева на избирателя и той просто остава апатичен. Ето защо стигаме и до логичния патриотизъм: всеки, ако смята себе си за българин, рожба на Велика България – трябва да гласува. Ако не го направи, той се отрича от себе си. Разбира се това не винаги помага и затова се намесва и икономиката. Простите аритметични сметки показват, че излиза по-евтино да купиш ромски гласове на изборите, с които да спечелиш властта, отколкото да бъдеш почтен пред избирателите си. Това също така се вписва съвършенно с модела на патриотизма и дава на избирателите цел, срещу която да се борят. Да излязат да гласуват, защото иначе продажните ромски гласове ще ги управляват. И т.н и т.н.

Всъщност извън всичко това, животът на българина остава непроменен. Гръмките обещания за високи пенсии се превръщат в сложни обяснения, целящи да покажат как това ще стане, но всъщост не сега, а някой друг ден. Безнаказаността на криминално проявени лица и покровителството им от висши политически скръгове остават горчивия привкус у избирателя, че законът за него е друг и той има право единствено и само на глас. Тогава на изборите всички обличат новите си дрехи и услужливо паметта им за последните години започва да им изневерява и започват да искат промяна.

Политическите битки с „кални бомби“, хвърляни по медиите, изместиха сблъсъците на идеи, виждания и ... воля. Така, лека полека на изборите започна да се гласува не ЗА някого, за по-добрия, а ПРОТИВ някого. Всички предизборни кампании започнаха индиректно да казват на избирателите да гласуват за тях, защото те са „по-малкото зло“. Като член на Европейския Съюз България получава достъп до програми за финансиране, целящи да подпомогнат предприемачите и хората с идеи. Те обаче не еднократно бяха спирани, защото пари бяха пренасочвани в нечий джоб. Когато политиците грешат, цената плаща народът, защото никой не санкционира конкретни политици, а санкционира страната.

Всичко това доведе до цялостна политическа апатия от страна на народа. Приближаващите президентски избори показаха неспособността на партиите да излъчат достойни лица. Вглеждайки се в редиците си чрез повеждането на редица социологически проучвания, те получиха един ясен отговор: избирателите не искат никого от тези лица. Избирателите искат не само нови политици, но и нов манталитет у държавниците. За жалост няма кой да им го предложи и да го защити с дела.

Как обаче избирателите да го изискат от политическия елит? Като накаже едните и гласува в полза на другите, а след това на другите избори да накаже избраните днес. И така с надеждата, че в това лутане в цветове все някак си нещата ще се наредят. Е, явно няма. 20 години демокрация доведе до „лумпенизирани хора“, които просто искат да имат реални права и законност, пред която всички да бъдат равни. Когато не ни се харесва сериалът по телевизията, просто сменяме канала, но за политическия живот в страната това сякаш не важи.

Как да покажем, че искаме промяна, когато всеки път ни карат да гласуваме за същите хора, накарали ни да я искаме. Моето решение е просто. В деня на изборите ще отида и ще покажа жълт картон на политиците ни, като задраскам бюлетината от край до край. Просто защото не искам никой от тези политици, просто защото ми писна и искам промяна. Ще пусна невалидна бюлетина в знак, че тези хора и партии е време да отидат там, където им е мястото – в историята, и да дойдат новите, научили поуките от допусканите грешки. Ако всички, които искат промяна, направят това, то тогава може би ще я получим. Ако всички тези хора излязат на 23-ти и кажат СТИГА. Но какво ще стане тогава с любимите ми заплахи, че ако не гласувам, ще ме управляват купени ромски гласове? Ами, отговорът е нищо. ЦИК е длъжна да обяви броя на невалидните бюлетини, а когато той е по-голям от броя от валидните, то изборът няма да бъде легитимен. Нека да гласуваме на тези избори за себе си, за нашата промяна.

Текстът изразява личното мнение на автора. Не е обвързано с конкретна политическа сила и не е опит за манипулация или нарушаване на конституционното право на свободен избор на гражданите. Просто различна гледна точка.

Материалът е публикуван в София Пост - Mедия за града и света, под заглавието: Кардиограмата на един вот*

Бум, бум, бум, ще си купя пистолет - газов

2011-09-18T23:11:00.000-07:00

Тази събота изтече гратисният период, който МВР даде на всички притежатели на газови оръжия. След 17 септември 2011 г. всеки, закупил подобно оръжие, трябва задължително в 14 дневен срок да го регистрира по местоживеене в най-близкото РПУ. Глобите за неспазване на закона варират между 500 лева и 3 000 лева. В следващия текст ще разкажа за една същинска газова епопея, която преживях в откровен опит да спазя закона.

На 19 август телевизията с национален ефир btv излъчи в централната си емисия репортаж, в който се алармира обществото, че в отделни РПУ-та в страната събират неправомерно и в разрез на закона такси за регистрацията на неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула). Изменението в „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия” задължава всички, придобили подобни оръжия, да ги регистрират, но никъде не се споменава, че за това гражданите са длъжни да заплащат. Произволното тълкуване на закона бе още по-видно от факта, че в различните РПУ-та в страната таксите са различни. В репортажът се акцентира и на още един момент – гратисният срок, в който трябва всички да регистрират придобитите неогнестрелни оръжия изтича на … 1 септември 2011 г.

Така започна моята сага. Преди известно време бях получил газов пистолет като екстравагантен подарък от мой познат. Разбира се бях чул за приетия закон, но както всички и аз реших, че има време и все в един момент ще отида, за да регистрирам оръжието. Според излъчения репортаж и обявения в него срок ми оставаха 10 дни. Тъй като пистолетът ми бе подарък, документът за закупуването му не бе на мое име и възникваше логично въпросът как трябваше да се процедира. Дали бе нужно този документ (едно листче със записани 3 имена и без никакви други данни трудно може да се нарече документ, но все пак) бъде прехвърлен нотариално на мое име?

След седмица на безуспешно търсене на информация реших, че няма смисъл повече да чакам и ако не отида веднага може да се окажа длъжник на държавата с минимум 500 лева (почти 2 минимални работни заплати) за нарушаване на закона. На 30-ти август след работа се запътих към 6-то РПУ в столицата, за да разбера каква е процедурата и какви са необходимите документи за въпросната регистрация. Тъй като административната част на РПУ-то бе затворена отидох в другата. Полицаят на информацията ме погледна подозрително, но аз започнах да си задавам въпросите:

- Здравейте, аз идвам за регистрация на газов пистолет.
- Вече късно.- отговори полицаят
- Да знам, но просто исках да попитам каква е процедурата, какви са документите и къде трябва да отида, за да мога да се подготвя и дойда утре сутрин?
- Амиииии…. то …. процедурата…. ами трябва да отидете от другата страна на сградата. То там става.
- А какви документи да нося?
- Ами лична карта и не знам, май и талон за закупуването.
- Да, но аз нямам такъв. Пистолетът ми е подарък от мой приятел и този талон е записан на негово име. Трябва ли нотариално да го прехвърля?
- Ааааааааааъъъъъ ….. ъ! Абе най-добре вземете оръжието и елате утре с него ей в онзи вход. Те там ще Ви кажат. Работи от 8:30ч. до 17ч.
- А добре, кога е крайният срок? Утре ли?
- Да.

Благодарих и си тръгнах, но без никаква информация. Тъй като моето работно време съвпада с обявеното ми от полицая, исках да отида в обедната си почивка с всички подготвени документи, за да мога максимално бързо да приключа. Ето защо, след като полицията не може да ми отговори на въпросите, трябваше да се обърна към единствената институция, която знае всичко за всичко – Google. Успях да намеря самия закон (посочен в началото на публикацията) и започнах да чета.

Още на първата страница се вижда, че законът е приет на 17 септември 2011 г. , а според Допълнителните разпоредби заложени в закона пише:
„§ 11. Лицата, придобили неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или
пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила.”

Значи крайният срок не е 31 август както бе обявено от btv и още редица медии, а е 17 септември 2011 г. В законът също така бе записано, че регистрацията се осъществява, чрез подаване на заявление по образец с служба КОС (Контрол на общоопасните средства). Продължих да търся и установих, че служба КОС работи с граждани само в понеделник и сряда от 9ч. до 17:30ч. 31 август бе сряда и след като попълних заявлението щях да успея да спазя закона.

В обедната си почивка се отправих за 2-ри път към 6-то РПУ. Пред стълбите заварих скромната опашка за нашата администрация от 20-25 души. Въпреки че видът на обсадили сградата чакащи граждани ме стресна, нямах друг избор освен да продължа. Отдъхнах си когато разбрах, че те чакат за издаване на нови документи и задгранични паспорти. Застанах пред входа. Пред н мен се изправяха две врати и една стена облепени от горе до долу в най-разнообразни разпоредби, наредби, указания и какво ли още не. Своеобразният фото тапет, който се бе получил, образуваше вълна „информационно цунами” пред всеки. Направи ми впечатление, че обявеното работно време не бе от 8:30 ч. до 17 ч., както ми бе казано, а от 7ч до 18ч. (в този вариант можех да дойда и рано сутринта преди работа). Въпреки че се опитах да намеря сред всички бележки необходимата ми информация, това отново не се случи. Най-разумният ми ход в този момент ми се стори да попитам полицая, който бе седнал в коридора и насочваше гражданите.

-Здравейте, аз идвам за регистрация на газов пистолет. Освен това заявление по образец, което се изисква, трябват ли други документи?
- Ъъъъ. Вижте ей тук от страни има едни хора, които чакат за същото. Отидете и попитайте на опашката
- ?!@ ?!@ ?!@ ?!@ ?!@ ?!@
Излязох, какво да правя. Видях къде са хората със същия проблем като моя и попитах тях. Копие от лична карта, попълнено заявление и копие от талона за придобиването на оръжието, това бяха нещата, които те ми казаха. Обясних им за моя казус и попитах трябва ли нотариално да се прехвърля този талон.
- Ами не знам – каза един човек- попитайте полицая вътре.
- А добре, може ли още един последен въпрос: кога точно е крайният срок?
- Ами днес. – отговориха вкупом
- Е, да, ама в закона пише 17 Септември 2011 г.
- Не знам какво пише в закона, но по телевизията и по вестниците навсякъде казаха днес.

Благодарих на хората и отново се обърнах към полицая, за да попитам какво да правя с моя казус с талона за закупуване. Познайте какъв бе неговият отговор.
- Ами попитайте хората на опашката.
- А, добре последен въпрос, кога е крайният срок за регистрацията? – попитах аз.
- Ами хората казват, че е днес. Значи е днес.
- Но в закона пише 17 Септември 2011 г.
- Ами не знам.
Явно бе, че никой не знаеше и информационните източници на всички бяха … медиите, а не закона. Цял следобед размишлявах над това какво да правя. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, измислих. Ще пиша направо на пресцентъра на МВР, ще им изложа проблема си и ще ги помоля да ми дадат разяснения. В писмото си им зададох 3 прости въпроса:

Кога всъщност е крайният срок?
Какви са необходимите документи, които се изискват?
Необходимо ли е нотариално да прехвърля на мое име талонът за закупуването на оръжието?

След 2 дни получих отговор, в който началникът на група „КОС” при Столичната дирекция на вътрешните работи предлага да се срещнем в удобно за мен време, за да отговори на зададените въпроси. Разбира се, почувствах се поласкан от готовността за проява на персонално отношение към моите въпроси, но не можех да проумея защо не ми изпратят направо отговорите. Все пак въпросите са ми логични и би трябвало отговорите на тях да бъдат общественодостъпни, за да могат гражданите да спазят закона. Срещата би ми отнела допълнително време, с което аз не разполагам. Все пак трябва да изляза веднъж в работно време, за да се срещна с г-н Рангелов и втори път отново в работно време да отида отново да РПУ-то) . И така вече бяхме септември месец и ако се съдеше по всичко, което чух, явно вече бях в нарушение на закона.

На 9 септември обаче вестник 24 часа публикува статия, в която се разказваше за трудностите, срещани при определянето на газовите оръжия – дали попадат под въпросния закон. Там ясно бе отбелязано, че крайният срок е 17 септември 2011 г. Оказа се, че все още имам достатъчно време да спазя закона – отдъхнах си. Понеделник, 12 септември, станах в 6 сутринта и в 7:10 вече бях пред 6-то РПУ. Хора в този ранен час липсваха и аз влязох необезпокоявано в сградата. Започнах да се оглеждам и в единия ъгъл попаднах на врата, на която с големи букви бе написано „Служба КОС”. Естествено, тапетът от обявления не бе спестен и тук. След като изчетох 4-5 страници стигнах до информацията, която ме интересуваше.

И така, за регистрация на газово оръжие се изискваха:
Копие от лична карта
Попълнено заявление
Копие от талон за придобиване – При липса на такъв се носи съответното оръжие, за да му бъде определен на място моделът и калибърът.

Супер. Най-накрая, след 3 разходки и едно електронно писмо, най-после успях да намеря тази проста информация, която ми бе необходима, за да спазя закона. На излизане от РПУ-то се сблъсках с полицая, който трябва да дава информация (този бе друг обаче). Казах за какво съм там, а той само ми посочи едно листче на входната врата. В него пишеше същото, което току що бях прочел. Направи ми впечатление и че много голяма част от налепените листи с наредби, разпоредби и т.н. вече бяха свалени. Все едно не бях в същото РПУ, което бях посетил преди 2 седмици а друго. Тъй като нямаше да имам достатъчно време, в което да отида до дома си, за да взема оръжието и да снимам документите си за самоличност, реших да отида на другия ден. Полицаят ме информира, че службата работи в понеделник и сряда от 9ч. до 17:30.

Сряда сутрин. Тъй като тогава всъщност бе последния ден, в който може да бъде спазен закона, аз реших, да отида по-рано, защото очаквах да има големи опашки. 8:20 пред РПУ-то вече имаше 10 души опашка и аз заех номер 11. Забелязах обаче, че опашката се движи, и попитах дали работят във въпросната дирекция, защото обявеният час бе 9ч. Явно да. 40 мин. чакане, 2 минути за регистрация и … КРАЙ. Всичко приключи.

Равносметката

4 разходки до РПУ-то и едно електронно писмо до пресцентъра на МВР, за да получа общественодостъпна информация и да спазя закона. Не е в компетенциите ми да разисквам дали въпросните промени в закона са необходими и смислени, но все пак бих искал поне хората, които са ги приели, да бяха имали поне нищожна визия за това как да се случат те. Историята ми потвърждава сбърканата комуникация между институциите и гражданите. Липсата на логичен отговор на въпроса как да се изпълни даден закон дава възможност за неговото произволно тълкуване – не само от умели адвокати на престъпници, но и от самите полицаи. Тромавата и некомпетентна администрация обаче няма да бъде глобена за неспазването на законите, а гражданите. Но не и този път. Отдъхнах си. Този път гражданинът победи. Сега ще се наслаждавам на победата си. Вътрешно обаче съм под напрегнато очакване за утрешния ден, когато отново ще се сблъскам с поредния закон без визия, и ме е страх, че заплатата ми вместо за храна ще бъде изядена от некомпетентността на поредните некадърни законодатели.

Ничий президент

2011-09-07T01:42:00.000-07:00

„Ще отида в неделя и ще реша за половин час.“ Това каза Бойко Борисов пред медиите миналия петък по повод дългоочакваната политическа развръзка – кой ще бъде кандидатът, с който ГЕРБ възнамерява да се яви на президентските избори. Политическите опоненти на управляващата партия се опитаха да й окажат натиск още в началото на лятото като искаха ГЕРБ да обявят кандидата си за президент още тогава. По този начин те възнамеряваха да обвържат своите кандидатури с личността, която се очаква да бъде основният им опонент. След няколко умели медийни финтове, премиерът постави датата 4 септември като официална премиера на президентската си двойка.

Всъщност зад всички политически нападки това лято, прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години. БСП поставиха Ивайло Калфин на върха на своето политическо копие, което ще хвърлят есента. Въпреки че той ще представлява столетницата в най-важното политическо събитие в страната, той дори не е член на партията. Другата личност, включваща се в предизборната надпревара, е бившият еврокомисар Миглена Кунева, която е издигната не от определена партия, а от инициативен комитет. Общото между тези двама кандидата е, че са едни от малцината политици в страната, които успяват да спечелят поне малка част от общественото доверие.

Именно на общественото мнение се уповава през целия си мандат и министър-председателят. За последните две години той показа, че се огъва пред народното недоволство. Преди една година, след протест на тютюнопроизводителите, те получиха извънредни субсидии, които трябваше да бъдат прекратени и страната ни имаше 5 години гратисен период. Миналата есен, за да се намерят извънредни пари в НОИ за по-високи пенсии, се прибягна до заплахи от национализация на парите натрупвани в частните пенсионни фондове. Протестите на производителите на дини преди година също не останаха незабелязани. В края на миналото лято, след многобройни студентски и ректорски протести, премиерът успя да намери допълнителни милиони. Преструктурирането на БАН с цел повишаване на ефикасността й също бе спряно, след протести и молби на учените. И така нататък.

Ето защо не бе изненада за никого и използването на общественото мнение от страна на ГЕРБ при обявяването на кандидат президентското им дуо. Според последното социологическо проучване проведено от агенция МБМД ако изборите бяха днес, Росен Плевнелиев би събрал най-много гласове - 32.7%, спрямо известните към момента претенденти за поста. Независимият кандидат Миглена Кунева събира 15.7%, Ивайло Калфин от БСП - 12.3%. Ако на втори тур се явят Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, за Плевнелиев биха гласували 41.3 на сто, а за Калфин - 14.2 на сто. При вариант Миглена Кунева - Росен Плевнелиев на втори тур, за Кунева биха гласували 22 на сто, а за Плевнелиев - 33.6 на сто.

На фона на тези резултати, номинацията на Росен Плевнелиев за президент не учудва никого. Поставянето на общественото мнение в центъра на президентските избори, всъщност показва, че липсата на лица в редиците на политическите партии е засегнала и ГЕРБ. На заден план остават обаче личните качества, политическият опит, познаването на конституцията, визията за стратегическите интереси на страната и прочие други качества. Ето защо можем да очакваме, че предизборната агитация и сблъсъците между кандидат президентите, ще се води основно чрез ПР ходове и инструменти.

Номинацията на Росен Плевнелиев за президент, изправя електората на ГЕРБ пред избора дали да избере най-доброто за него или за партията. Част от тях биха избрали да останат неутрални на предстоящите избори, за да запази Плевнелиев поста, който заемаше до този момент. Именно работата му на него, му спечели одобрението на народа. От друга страна ако гласуват за него, партията ще се поздрави с победа, но и остава неизвестно дали заместникът му ще съумее да се справи с работата на овакантения пост. Все пак министърът на регионалното развитие и благоустройство ръководи най-големите инфраструктурни проекти в страната на стойност стотици милиони евро. Определената за негова наследника – досегашният зам. министър Лиляна Павлова, има доста противоречив опит и качества. За да не се изправя пред тази дилема гласоподавателят на ГЕРБ, Росен Плевнелиев подаде оставка и опрости избора – или гласуват за него и запазват в политиката човекът, чиято работа одобряват най-силно или не го подкрепят и той напуска. Всъщност най-вероятно, дори и при загуба на изборите, Бойко Борисов не би лишил кабинета си от личността с най-високо одобрение и е напълно възможно в началото на зимата да видим Росен Плевнелиев на друг управленски пост.

Въпреки неоспоримите мениджърски умения на бившия регионален министър, той е един от най-младите политици. Липсата на политически опит, неясната степен, в която той познава конституцията на страната и все още неизразената от него визия за поста на държавен глава, го превръщат в по-скоро поставено лице, от колкото в президент, който трябва да следи дали правителството работи изцяло в интересите на народа си. От друга страна, институцията на президента е надпартийна и кандидатът, който спечели поста ще трябва да напусне редиците на партията си.

В кандидатурата на Росен Плевнелиев обаче прозира и нещо друго. Самият той няма толкова голяма нужда от поста, от колкото партията има нужда да спечели изборите. За мениджърът, президентския пост е просто поредната стъпка в кариерното му развитие, но като експерт той е доказал вече себе си и спечелването на предизборната битка за него е въпрос на престиж. За ГЕРБ обаче именно тя е ключовата. След силната обществена подкрепа през 2009 г. партията успя да установи мнозинство в парламента и получи самостоятелен мандат. Последвалите 2 години на противоречиво управление дадоха редица поводи за атака от страна на опозицията. Президентските избори ще бъдат първата оценка, която ще получи правителството от избирателите си. По-малката подкрепа от тази получена на парламентарните избори или загуба на президентския вот, ще означават пропукване в статукството на партията и ще дадат повод на опозиционните им опоненти да подновят борбата за свалянето на правителството.

Въпреки високото си одобрение, Росен Плевнелиев тепърва ще трябва да убеди гласоподавателите, че ще има и куражът и необходимите познания, за да може да бъде надпартиен и да се противопоставя на управляващата партия, когато приема закони, които не са в интерес на обществото. Липсата на опоненти с високо обществено одобрение предвещават в момента лесна победа за управляващите. Когато обаче започваш да строиш една предизборна кампания от ПР-а, а не от политическата цел, която искаш да завоюваш, резултатът може да бъде нестабилна постройка, която да се срути в най-неподходящия момент. Ако пък политическата цел, се превърне в самоцел за кандидатите, (каквито могат да бъдат определени някои от другите кандидатури) "мръсната игра" е сигурна, а това ще предреши и отлива на общественото доверие.

Все пак, правейки анализи и коментари, нека не забравяме, че политиците идват и си отиват, но гласоподавателите винаги остават. А те най-добре от всеки знаят кое е в техен интерес и кое е в нечий друг.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново. Част 3 - Големият финал

2011-08-25T23:43:00.000-07:00

Неплатежоспособността на страните от Латинска Америка през 80-тегодини води до дългова криза, застрашаваща състоянието на цялата световна икономика. Това налага оказването на незабавна международна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с изработването на програми за структурно адаптиране на дълговете, но за да може тези програми да стартират, те финансират допълнително страните с нови ... дългове. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия. Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.

Според МВФ и Световната бнкара страните от Латинска Америка трябва да направят няколко промени, за да си получат новите заеми:

да харчат по-малко за здравеопазване, образование и социални дейности, а хората трябва да плащат за тях или да минават и без тях;
да обезценят националната валута, като по този начин увеличат износа си;
да намалят субсидиите, които дават;
да намалят заплатите на работещите в държавните предприятия и администрация;
да приватизират държавните предприятия, най-вече привличайки чужди инвеститори.

Тъй като според мерките на МВФ страните трябва да получават повече приходи от експорт, те са насърчавани да отглеждат един и същ вид селскостопански култури. Това предизвиква свръх предлагане на световните пазари и цените падат. Поради това работниците във ферми и плантации получават по-ниски заплати от преди.
МВФ препоръчва на правителствата на държавите с големи дългове да намалят разходите и да съкратят работните места в правителствените учреждения. Това увеличава безработицата и намалява заплатите.

Тъй като училищата са принудени да въведат такси, по-малко хора са в състояние да изпратят децата си на училище и образованието става достъпно главно за по-заможните.Това лишава страните от възможността да развиват бизнеси с висока добавена стойност и те се съсредоточават в предлагането на евтина работна ръка, но без квалификация.

До 1989 година дълговете на страните от Латинска Америка към търговски банки вече не отговарят на стойността им на хартия, защото банките вече са отписали големи части от тях, предполагайки, че никога няма да бъдат изплатени. Според планът Брейди банките трябва да намалят реалната стойност на оставащия дълг за по-големите длъжници, така че те да имат да плащат по-малко. Това трябва да се направи по един от двата начина:

да се опрости част от дълга с помощта на фондове от МВФ и Световната банка;
да се разсрочи част от оставащия дълг чрез преобразуването му в облигации, които да се продават на вторичния пазар.

Този план не помага много на задлъжнелите страни. Макар и търговските дългове да намаляват, увеличават се дълговете в друга посока. Ресурсите продължават да изтичат от тези държави, за да изплащат лихвите по Брейди-облигациите.Така че реално полза за страните-длъжници няма.

Джон Мейджър предлага страните кредиторки да опростят половината дългове, които им се дължат и да разсрочат останалите. Това би довело до намаляване на дълговете за най-бедните страни с около 18 милиарда долара. По-късно е предложено да се опростят дветрети от дълговете. Крайното предложение е опрощаване на 67% от дълговете, което се решава на срещата на Г7 през 1994 година. На практика обаче това ниво на намаление е приложено върху много малък дял от дълговете на страните. Кредиторите проявяват нежелание да опростят задълженията. Държавите длъжници трябва да се придържат към строгите правила на програмите за структурноадаптиране, за да получат някакво опрощаване и не са освободени от плащанията си към МВФ и Световната банка.

През октомври 1996 МВФ и Световната банка възприемат нова политика и предлагат за пръв път инициатива за намаляване на дълговете, която включва опрощаване на задълженията към тях самите. Споразумението предлага и стратегия, която да даде на страните изход от проблема с огромните задължения. Предлага се инициативата да бъде финансирана чрез продаване на част от златото на МВФ. Според новия план се очаква намаляване на дълговете с 80% от основните кредитори Япония, САЩ, Германия, Франция, и Великобритания. Световната банка обявява сформирането на специален фонд, който да финансира инициативата.

Световната банка привежда пари във фонда, но не и МВФ. Вместо това МВФ предлага по-евтини заеми, с които да се изплащат по-скъпите, защото не се постига съгласие МВФ да продава злато. Парижкият клуб на основните страни кредиторки непроявява желание да се съгласи на 80% опрощаване на дълговете. … Така и тази инициатива има много малък ефект.

Днес

Преди 1 година Гърция изпадна в неплатежоспособност. Това застраши не само икономическата стабилност на Еврозоната и на целия Европейски съюз, но и на всички страни на континента. Икономическата криза доведе до неплатежоспосоност и Румъния, Ирландия и Португалия, които почукаха на врата на МВФ. От своя страна той ги кредитира с необходимите (, но дали и достатъчни) суми, но и поиска отново реформи: съкращения на бюджетните разходи, повишаване на приходите чрез приватизация и продажба на държавни предприятия и активи, увеличаване на данъците и т.н. Въпреки, че Гърция бе първата страна, за която МВФ и ЕЦБ конструираха спасителен план, който да й помогне да върне дълговете си, днес (повече от година след първият транш) всички инвеститори очакват страната всеки момент да обяви фалит.

И така ...

В крайна сметка, на практика се оказва, че всички планове прилагани през историята, за излизане от дълговите кризи, само удължават агонията. Както видяхме страните връщат много малка част от дълговете си, защото останалата част, са опростени или отписани с течение на времето. За жалост обаче съвременната икономика не позволява дълговете на страните да бъдат опрощавани още в критичният момент, а минават през дълга агония на нови и нови заеми.

В момента, в който дадена страна не може да си покрие дълговете, се изправя пред фалит. Всъщност обявявайки фалит държавата, просто спира да изплаща задълженията си към своите кредитори. Така изпада в изолация от световните пазари, които нямат доверие, че следващата заета й сума ще бъде върната и икономиката на страната трябва да започне да функционира използвайки само вътрешните налични ресурси, с които разполага.
На 12 април 1990 година премиерът на България Андрей Луканов обявява мораториум на външният дълг на страната, защото икономиката не произвежда достатъчно, за да може той да бъде покриван. По-късно България също преструктурира част от дълга си в Брейди-облигации. През 2002 г. част от тях са заменени с глобални облигации. По-късно обаче щатската валута, в която са издадени облигациите, поевтиня значително и България претърпява значителни загуби от частичната трансформация от долари в евро, тъй като тя е направена при изключително висока цена на долара спрямо еврото.
Погрешен ход ли бе фалитът на страната?

Само 9 години по- късно Европейският Съюз приема решение да открие преговори с България за присъединяването й като страна членка. На 29 март 2004 г. е приета като член на НАТО, а на 1 януари получава и пълноправно членство в ЕС. БВП на страната отбелязва ръст от по 5-6% годишно преди световната икономическа криза да стъпи в България.

И за финал … виц

След като американският сенат прие мерките за преструктуриране на американският дълг, президентът Барак Обама решил да се отдаде на заслужена почивка и отишъл в Гърция. Докато наблюдавал на плажа децата си как строят пясъчни кули и след това ги разрушават с новите си самолети-играчки, копиращи последният модел Боинг, с който разполага американската армия, той забелязал на съседният шезлонг да стои гръцкият министър-председател – Георгиос Папандреу. Политикът бил подпрял главата си с ръка, гледал тъжно и ровил с крак в пясъка. Обама се приближил до него, свалил черните си очила и слушалките на своя iPod и го попитал:
- Какво става? Защо си толкова тъжен?
- Ох, страната ми дължи стотици милиарди евро заеми на МВФ и още куп други страни. Притеснявам се как ще ги върна. – възкликнал Папандреу.
- А, това ли било? –усмихнал се Обама и потупал Папандреу по рамото. Просто им кажи, че няма да им ги върнеш и нека те да се притесняват.

Когато димът се разсее

2011-08-18T23:42:00.000-07:00

От няколко седмици пазарите забравиха за дълговите проблеми на Гърция и започнаха да си задават въпроса дали е възможно най-голямата икономика в света – САЩ, - да фалира. След като дългът на страната надмина 14.2 трл. долара (100% от БВП), САЩ изгуби и първокласния си кредитен рейтинг, отсъждан от агенция S&P. Паниката, всята на пазарите, доведе до исторически понижения на борсовите индекси по целия свят. В края на изминалата седмица оптимизмът на инвеститорите взе връх и щатските индекси възстановиха голяма част загубите си. Вчера обаче европейските индекси се сринаха, след като страхове, че САЩ и Европа са на ръба на рецесията. Dow Jones Industrial Average затвори със загуба от 3,68%, Standard & Poor’s 500 се понижи с 4,46%, а Nasdaq Composite изгуби 5,22%. И така наистина ли САЩ е толкова затънала в дългове, че рискува да колабира?

Според Алън Грийнспам, който ръководи ФЕД около 20 години, опасност САЩ да изпадне в неплатежоспособност няма поради факта, че колкото и големи по обем да са задълженията на страната, те са в долари, а тя винаги може да си напечата колкото й са необходими. И всъщност, технически погледнато, няма никакъв проблем това да бъде направено. Проблемът са последствията. Печатането на допълнителни долари ще доведе до обезценката на долара, а от там и на дълга им, защото той е взиман при по-висока стойност на валутата. Така ще се постигне значително съкращаване на външния държавен дълг на САЩ, ще се подобри конкурентоспособността, като същевременно ще се насърчи потреблението и икономиката като цяло. Единственият начин САЩ да изплащат по-бързо задълженията си е да започнат да печелят повече, а обезценката на валутата им ще стимулира износа им, защото стоките им ще бъдат по-евтини и това ще насочи глобалното потребление към САЩ.

Други валути като швейцарския франк и еврото, които се използват от държавите за съхранение на техните спестявания, също ще поскъпнат, защото страните, използващи долари, ще започнат масово да превалутират активите си и ще създадат по-голямо търсене на валутите от тяхното предлагане. Само преди седмица Швейцарската централна банка обяви, че започва интервенция на валутните пазари, за да успее да намали стойността на франка, който поскъпна с над 30% за по-малко от година, поради страховете на инвеститорите за стабилността на световната икономика. Това ще доведе не само до рязко поскъпване на потребителските цени в страните от еврозоната, но и ще ги направи неконкурентоспособни на пазарите, защото поради скъпите си стоки износът ще спадне рязко и така ще се стигне до валутна война на пазарите.

Допълнителен натиск за нарастване на инфлацията в световен мащаб ще окажат страните износителки на петрол – ОПЕК. Петролът се търгува основно в долари, а обезценката на стойността на валутата ще доведе и до обезценка в стойността, която получават тези страни за изнесения от тях петрол. За да възвърнат нивата си от приходи, биха намалили износа си, докато цената му не се покачи достатъчно. В такава ситуация дали може някой да каже колко точно е стойността на „достатъчно“?

Всичко това ще се върне като бумеранг в САЩ, където с парите, които получават, хората ще могат да си позволят да си купят по-малко стоки и услуги. От друга страна кредиторите на САЩ ще възвърнат много малка част от стойността на парите, които са заели, и трябва да започнат да ги отписват от портфейлите си не само като лоши, а като безвъзвратно изгубени. Това би довело световната икономика до най-голямата и продължителна депресия. САЩ ще загубят не само А-тата си, но и последващите букви от азбуката, а доларът ще изгуби статута си на световна резервна валута.

Последиците от финансиране на дълга на САЩ с печатане на пари са „апокалиптични” и за тях, и за световната икономика. Ето защо през последните месеци основните новини зад океана са около борбата на президента Обама не само да наложи съкращаване на харчовете на страната, но и да вдигне на данъците. Проблемът обаче не е само негов, но и на всички световни лидери. Разбира се, когато данъците на обедняващото население се покачат, това няма как да му помогне да подобри своя жизнен стандарт и затова трябва да се подходи с прогресивно подоходно облагане, което ще засегне най-много мултимилионните компании и богаташи. Те обаче са решили твърдо да покажат, че парите могат да манипулират всяко политическо решение. Последните дни на световните пазари обаче показаха, че времето за двубоя между политическите лидери и лобитата почти е изтекло и ако не се предприемат конкретни оздравителни мерки спешно, и двете страни рискуват основите на световната икономика да им се стоварят на главата с цялата си тежест.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново. Част2

2011-08-14T23:03:00.000-07:00

След като през 70-те години страните износителки на петрол увеличават стойността му, те започват да депозират увеличаващите се печалби в различни чуждестранни банки. Това дава възможност на тези банки да започнат да отпускат по-големи заеми, от които се възползват редица правителства на страните от третия свят. Много от тях са възнамерявали да използват парите, за да подобрят жизнения стандарт в страните си. В крайна сметка обаче добрите намерения на правителствата не се осъществяват и само малка част от парите са използвани за подобряване на положението на бедните.

Някои страни като Мексико и Венецуела започват да взимат заеми, за да изплатят предишни задължения.През 1982 година Мексико обявява на своите кредитори, че не може да плати дълговете си.Аржентина на свой ред пострада от лошите икономически политики на военната диктатура, която предприе злополучната инвазия на Фолклендските острови. Бурният икономически растеж на Бразилия пък бе финансиран с прилив на капитали отвън. В крайна сметка обаче тези различни обстоятелства водят до общ проблем – свръхзадлъжнялост, което на свой ред направи съвсем реален фалита на Латинска Америка.
Тъй като това започва да застрашава цялата международна кредитна система, се оказва незабавна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с даването на заеми и разсрочването на дългове на страни. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия.Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.

Въпреки общата дългова криза, в която изпадат страните от региона, тя не се разразява във всяка една. Правителствата на Чили и Колумбия успяват да запазят добра фискална и ниска задлъжнялост, което им позволява да отчетат ръст на брутният си вътрешен продук (БВП), докато останалите страни от региона влизат в рецесия.

Графика 1. Среден темп на годишен ръст на БВП
Според логиката, описана в редица учебници по икономика и наръчници по инвестиране, би трябвало инвеститорите в региона да изтеглят парите си от страните с влошени макроикономически показатели и да ги насочат към тези със стабилни такива, строга бюджетна дисциплина и добра фискална политика. Това обаче не се наблюдава. Инвеститорите панически започват да се изтеглят от региона без да обръщат внимание на показателите на отделните страни. Те възприемат региона като прекалено рисков и смятат, че дори една страна да се отличава с по-добри макроикономически показатели от друга, самото й географско разположение води до завишен риск от влошаване и на нейните. След като са реализирали загуби в една страна, те спират да се уповават на надеждата, че в съседната няма да се случи същото и предпочитат инвестиции с по-висока сигурност, а най-голяма такава им дава отдалечеността им от тази точка.Така, въпреки добрите си политики и добри икономически показатели, Чили и Колумбия преживяват тежки 10 години на минимален интерес от страна на инвеститорите към тях, а възстановяването им започва с това на целия регион.

Няколко десетки години по-късно

България е остров на спокойствието. Така вече бившият министър-председател Сергей Станишев определяше икономическото състояние на България в края на 2008 г. още преди кризата да достигне до нашите граници. През последното десетилетие България изживя силен икономически подем, а преките чуждестранни инвестиции влизащи всяка година в страната достигнаха през 2008 г. до близо една трета от БВП.

Графика2.Съотношение между ПЧИ и БВП
Източник: НСИ

Забавянето на големите икономики започна със закъснение да се усеща и в България. Притокът на чуждестранни инвестиции спадна драстично. За малка и отворена икономика като българската, притокът на ПЧИ е от изключителна важност, защото те създават работни места и водят до повишаване на доходите на населението. Мерките, които бяха предприети от страна на правителството през 2009 г. за омекотяване на ефектите от кризата, доведоха до увеличаване на бюджетният дефицит на страната над прага от 3%. Докато правителствата на страните членки на ЕС се опитваха да овладеят кризата в собствените им икономики, през 2010 г. се оказа, че Гърция вече не може да обслужва задълженията си и е на ръба на фалита. Международният валутен фонд, Европейската централна банка и лидерите на страните от еврозоната се впуснаха в изработването на финансови пакети, които да помогнат за стабилизирането на гръцката икономика. По своята същност тези финансови пакети са заемане на още пари на Гърция, с които тя да изплаща лихвите по старите си заеми. За инвеститорите обаче подобен ход се възприема като начин на страните от еврозоната да си купят време преди да се случи неизбежното – фалит на Гърция. Така те започнаха да изтеглят панически своите инвестиции от страната.

Междувременно в България рецесията на икономиката се задържа само няколко тримесечия и от началото на 2011 г. прирастът на БВП отново е положителен. През първото тримесечие той е 3.4%,апрезвторото1.9% на годишна база.Безработицата намалява до 9,56 (през юни) след своя пик от над 12% през 2010 г. Публичните финанси на страната са изключително здрави спрямо европейската периферия въпреки понижението на фискалния резерв от 9 на под 5 млрд. лв. за около три години. Бюджетният дефицит на полугодието е 649.7 млн. лв. или 0.9% от прогнозния БВП, което е далеч от изискванията на ЕС от 3%. А на фона на развиващата се дългова криза, България има най-нисък дълг спрямо не само страните в региона, но и тези в ЕС.

Противно на логиката, която се преподава в часовете по икономика обаче, инвеститорите не само се въздържат от вложения в страната, но и се изтеглят. ПЧИ са с отрицателни стойности за последните месеци.

Графика3. ПЧИ като % от БВП
Източник: НСИ

Така при днешната криза българската икономика влезе по-скоро в ролята на Чили и Колумбия от преди 25 години, отколкото на острова на стабилност, на който всички искат да бъдат. Страхът и консерватизмът, обзели инвеститорите, няма да ги накарат скоро да погледнат към региона. Правейки аналог с историята, можем да очакваме, че през следващите 5 години чуждите инвестиции в българската икономика ще бъдат на минимално ниво, а по-осезаем ръст ще бъде наблюдаван едва когато инвеститорското доверие в целия регион се повиши. Това обаче не означава, че правителството има картбланш да се държи безотговорно и да рискува да последва Гърция. Именно добрата фискална политика и запазване на стабилни макроикономически показатели на страната ще й отредят челното място в списъка на инвеститорите, когато те са готови отново да погледнат към региона.

Ураган от чаша с вода

2011-08-08T23:18:00.000-07:00

Изминалата седмица започна с очакваното развитие по дълга на САЩ. Той достигна до 14.58 трлн. долара, надхвърляйки БВП на страната за 2010 г., възлизащ на 14.526 трлн. долара. За последен път държавният дълг на най-голямата икономика на света се е изравнявал с БВП през 1947 г. Във вторник американските политици официално излязоха с компромисното решение за повишаване на дълговия лимит и за бюджетни съкращения, възлизащи на 2,4 трлн. Долара през следващите 10 години. Веднага след това погледите на инвеститорите отново се върнаха към Европа и нарастващия риск Италия и Испания да изпаднат в неплатежоспособност. Така американската борса посрещна най-лошия си четвъртък (04.08.2011 г.) от разгара на икономическата криза. Индустриалният индекс Дау Джоунс се срина с повече от 500 пункта или с 4.31% (анти-рекорд от февруари 2009г. насам) и по този начин окончателно бе изтрито всичко, спечелено досега през 2011г. Индексът "Стандартенд Пуърс" 500 падна за ден с 4.8%, а този на технологичната борса Nasdaq се сви още повече - с 5.1%.Основната причина за тези резки сривове бе паниката от повторно задълбочаване на икономическата криза.

В петък обаче борсовата търговия показа търсене на посока. След първоначалната паника от загубите в четвъртък инвеститорите потърсиха подкрепа на първосигналните си решения в икономическите и финансови данни, но не ги намериха. Данните на Министерството на труда в САЩ показаха, че новонаетите в страната са 117 хиляди при очаквания за 85 хиляди, а безработицата през юли е 9.1% при 9.2% месец по-рано.

Движение на Дау Джонс в петъчната (05.08.2011) сесия

Източник: www.bloomberg.com

Поведението на инвеститорите в петъчната сесия издава по-скоро несигурност и търсене на посока. Сесията започва с тотален превес на купувачуте и индексът Дау Джонс отбелязва в първите минути ръст от 1.5%. В следващите два часа паниката и негативните очаквания взимат превес и индексът се срутва с 416 пункта до ниво от -2.15% спрямо стойността на индекса от приключилата сесия в четвъртък. На това ниво Дау Джонс срещна подкрепата на купувачите, които прецениха, че цените са достатъчно атрактивни за покупка и индексът се изкачи отново до ръст от 1.36%. До края на сесията ръстът се понижи 0.53%. Подобни движения на цената, от една крайност към друга, показват несигурност в действията на спекулантите и очакване на новина в търсене на посока на пазара, а за сега крайно лоши новини за икономиката на страната и финансовото състояние на предприятията няма изгледи да се появят.Казано с други думи, инвеститорите не са убедени изцяло, че посоката от четвъртък не е правилна.

Въпреки положителните резултати, отчетени от редица компании, за второто тримесечие и продължаващото възстановяване на икономиката, рейтинговата агенция Standard& Poor's (S&P) реши в петък след края на борсовата сесия да покаже, че все още е пастирът на инвеститорите. Агенцията обяви, че намалява перспективата за САЩ от ААА на АА+, а през уикенда управляващият директор на S&P Джон Чембърс обяви, че има вероятност едно към три следващите между шест месеца и 2 години рейтингът на САЩ да бъде намален повторно.

Търговията в Европа в понеделник беше крайно нестабилна, с моментни ръстове и последвали ги спадове, като в крайна сметка индексите затвориха на червено. В САЩ обаче сривът на индексът Дау Джонс се нареди сред един от най-силните в 100 годишната му история -5.55%.С 6.9% се понижи едноименният индекс на електронната борса NASDAQ, а S&P500 падна с 6.66%.

Изводите са ясни. През последните 20 години слабият контрол и склонността на инвеститорите да получават печалби на готово допуснаха рейтинговите агенции като S&P се превърнат в олицетворение на „невидимата ръка на пазара“. Да диктуват кой ще печели и кой не, независимо от представянето на публичните компании. Тук обаче нека не забравяме, че докато правителствата и централните банки се стремят да усигурят благоденствие на икономиките на страните си, рейтинговите агенции търсят благоденствие за клиентите си. Онези, печелещи милиарди долари от предсказанията на агенциите и даващи им милиарди, за да ги изричат.

А когато очакването за повторение на икономическата криза е по-страшно от самата нея, тогава намесата на рейтинговите агенции в опит да диктуват инвестиционните решения, може да превърне бурята започнала от чаша вода, в опустошителен ураган. И отново никой не носи отговорност.

S&P плесна за пореден път „невидимата ръка на пазара“

2011-08-07T22:03:00.000-07:00

Въпреки положителните резултати, отчетени от редица компании, за второто тримесечие и продължаващото възстановяване на икономиката, рейтинговата агенция Standard& Poor's (S&P) обяви след приключване на петъчната борсова сесия, че намалява перспективата за САЩ от ААА на АА+. През уикенда управляващият директор на S&P Джон Чембърс обяви, че има вероятност едно към три следващите между шест месеца и 2 години рейтингът на САЩ да бъде намален повторно.

Последното намаление на рейтинга на САЩ от агенция S&P бе през 1941 г. От графиката може ясно да се види, че след намалянето на рейтинга на САЩ поради очаквано влошаване на икономическото състояние на страната, дългът на най-голямата икономика нараства от 50% до над 120% от БВП за следващите 6 години. Прогностичните очаквания, на базата на които рейтинговата агенция е обосновала намалянето на рейтинга на страната, са се оказали точни. На фона на това обявеното е доста ... закъсняло.

Дълг на САЩ като % от БВП
Източник: www.wikipedia.com

В паралел днес виждаме, че рейтинговата агениця реагира след като дългът на САЩ надмина 100% от БВП на страната, а правителството вече взе мерки, с които да овладее ситуацията и заложи бюджетни съкращения, а президентът Барак Обама полага всички усилия да прокара непопулярната оздравителна мярка, от която се нуждае икономиката на страната – увеличаване на данъците.

Интересен е фактът, че S&P бе една от рейтинговите агенции, които даваха първокласни рейтинги на злощастната банка Леман Брадърс и то само ден преди тя да обяви фалит и с това да се превърне в символично начало на глобалната икономическа криза. Въпросната агенция също така отсъждаше и първокласни рейтинги на „силиконовите продукти“, обезпечени с ипотечни облигации, които се превърнаха в токсични, защото се оказаха без почти никаква стойност. Така държавата се принуди да ги изкупува с пари на данъкоплатците, за да спаси цялата си икономика от повсеместно унищожение. Само за последните 3 години броят на фалиралите банки в САЩ е надминал 300, а още 860 все още изпитват сериозни затруднения.

Смисълът на определяне на рейтинги е да улеснява инвеститорите при вземане на финансови решения къде да вложат парите, които управляват. Да имат безпристрастна оценка, която да гарантира сигурността и стабилността на продавачите и купувачите в сключваните сделки. Когато обаче рейтингите са неточни и подвеждащи, те могат да насочат инвеститорите да вложат парите си в кухи и без стойност продукти, а по този начин да се облагодетелстват измамници като Бърнард Мейдоф, чията финансова пирамида продължи да съществува под носа на всички за цели 10 години и завлече редица инвеститори с общо над 50 млрд. долара.

Ето защо рейтинговите агенции S&P, Moody`s и Fitch бяха сред най-критикуваните и обвиняваните за началото на финансовия апокалипсис, поразил икономиките на почти всички страни в света. Тогава те гузно мълчаха, защото правителството на САЩ трябваше да изкупува токсичните активи, с които се бяха напълнили почти всички американски банки ... по съвет на рейтинговите агенции, които убеждаваха всички в тяхното розово бъдеще и висока доходност.

Перспективите за икономиката на САЩ не бяха намалени в разгара на цялата икономическа криза, не бяха намалени и при спукването на технологичния балон в края на 90-те. Възстановяването на американската банкова система и корпорациите, които пострадаха силно от кризата, върви бавно, но последователно. Същото се отнася и за икономическите показатели на страната. Актуалната оценка на търговското министерство на страната сочи, че брутният вътрешен продукт (БВП) за периода януари – март 2011 г. е нараснал с 1.9%. Няма обективни причини, поради които S&P да намали рейтинга на САЩ точно в този момент освен ... „показване на мускули“.

Борбата за влияние над инвестиционните решения не е добре да се случва точно в момента, в който икономиката на САЩ започва да излиза бавно от кризата, а инвестиционното доверие е разклатено. След петъчната борсова сесия отчетливо си личи неяснотата сред инвеститорите и липсата на апетит за поемане на рискове. Ако S&P иска да върне репутацията си в своите прогнози, няма да успее като се държи така, все едно обслужва интересите на поредния спекулант-милиардер, който иска да използва авторитета на институцията, за да всее паника на пазарите и да спечели поредния си милиард от страха на останалите. Събитията от настоящата седмица ще разкрият истинския проблем, довел до кризата днес: прекалената концтрация на влияние в три рейтингови агенции, породила се от спирането на инвеститорите да правят свои собствени оценки за състиянието на икономиките, пазарите и компаниите. Все пак, хората без собствено мнение са най-манипулируеми.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново, Част 1

2011-08-05T07:32:00.000-07:00

Да четеш вчерашен вестник не е от най-интересните неща, които някой може да прави. Новините се движат толкова бързо, че днешните утре вече не само попадат в историята, но и се забравят. До този извод стигнaх през последните няколко сутрини, докато преглеждах ежедневниците и информационните интернет сайтове. Неволно те бяха започнали да пишат вчерашни новини представяйки ги за най-актуалните събития. Казвам неволно, защото не самите статии се бяха препечатали на ново, а самите събития се бяха случили за … пореден път. В тази и следващите две публикации ще Ви покажа как страниците на днешния Ви вестник отразяват събития, случили се преди повече от половин век.

Новина номер 1: Дългът на САЩ се е увеличил до 14.58 трлн. USD, надхвърляйки БВП за 2010 г., възлизащ на 14.526 трлн. USD. За последен път държавният дълг на най-голямата икономика на света се е изравнявал с БВП през 1947 г.

Графика 1. Дълг на САЩ като % от БВП
Източник: www.wikipedia.com

През 70-те години правителството на САЩ вече изразходва много повече пари, отколкото икономиката може да създаде. За да компенсира това, то започва да печата долари. Увеличаването на доларите обаче не остава безнаказано и световният запас от долари започва да се обезценява. Това се отразява положително на САЩ, тъй като намалява стойността на сумите, които тя е взимала по време на скъпоструващата си валута. От друга страна обаче се отразява негативно на заемодателите им, които започват да получават много по-малко, отколкото са заели на САЩ. Друг, който започва да изпитва негативи от загубата на стойност на американския долар, са страните, производителки на петрол. С парите, които получават от експорта на петрол, тези държави вече могат да купят по-малко, а това води след себе си чувствително забавяне на тяхното развитие. За да получат реалната стойност на стоката си обаче, те увеличават цената му. Въпреки че глобализацията на световната икономика е все още в прохождаща фаза, увеличението на цената на пертола се разпространява и върху потребителските стоки в различните страни, което води до увеличаване на инфлацията в редица от тях. От поскъпването на петрола и обезценката на долара най-силно пострадаха страните от Третия свят, които започнаха да получават все по-малко за произведените и изнесени от тях стоки.

Графика 2. Иторическа справка за цената на пертол сорт Брент и акумулиране на стойността на инфлацията към края на април 2011 г.

Източник: www.fintrend.com

Няколко десетки години по-късно

Тази седмица, във вторник, президентът Барак Обама подписа законопроект за вдигане на тавана на дълга и съкращаване на бюджетния дефицит, с което бе избегнато изпадането на страната в техническа неплатежоспособност. Таванът, който до този момент законът фиксира на 14.3 трлн. долара, бе достигнат още на 16 май 2011 г. Финансовото министерство нееднократно предупреждава, че с помощта на различни счетоводни ходове може да се избегне само до 2 август 2011 г. Приетият от Конгреса и подписан от Обама законопроект позволява лимитът на дълга да се увеличи на няколко етапа с около 2.1 трлн. долара.

Безразсъдното и неконтролируемо поведение на американските банкери създаде през последните 15 години редица силиконови продукти, обезпечени с ипотечни облигации. Стойността, която им бе придадена, бе изкуствено завишена до нереално високи нива, а кредитните агенции, подтиквани от желанието да запазят клиентите си, които се ползват от тези продукти, им гарантираха кухата стойност. Тази инвестиционна илюзия обаче не продължи безкрай и след като инвеститорите разбраха, че зад тези продукти не стои нищо друго освен въздух, започнаха да ги продават. За жалост силиконовите продукти без стойност се бяха разпространили прекалено на дълбоко във финансовата система на най-голямата икономика на света. Така започна и най-голямата икономическа и финансова криза, разразявала се до този момент в света. Поради своята ключова значимост за здравословното състояние на глобалната финансова система, проблемите в САЩ се пренесоха и в икономиките на другите страни.

За да спаси финансовата система, правителството на САЩ реши да започне национализация на ключови за страната банки и изкупуване на превърналите се в токсични активи, силиконови продукти. Така се стигна отново до пускането на печатните машини в действие. До този момент Федералният резерв (ФЕД) на САЩ са „налели” близо 3 трлн. долара под формата на различни програми (700 млрд. долара по програмата TARP, 800 млрд. по Consumer Loan and Bond Plan и т.н.), а общият размер на всички парични инжекции, заеми и гаранции вече надмина БВП на страната.

Рязката обезценка през 2008 г. на цената на петрола поради кризата, даде отражение и върху приходите на държавите износителки на петрол. Прибавяйки към това и обезценяването на долара поради печатането на пари в САЩ, приходите на тези държави от петрол се свиха драстично. За да повишат приходите си, страните от ОПЕК намалиха добива на петрол, който изнасят. Така по-малкото предлагане, неотговарящо на търсенето, доведе до възстановяване на цената на петрола до нива от преди кризата. Калкулирането на по-високата стойност на произвежданите от петрол продукти повиши цената на потребителските стоки и услуги и това доведе до нарастване на инфлацията в световен мащаб.

Графика 3. Движение на цена на петрола през последните 3 години (в долари)
Източник: DOE, US

Пострадалите от това отново бяха малките икономики, които попаднаха заклещени в капана на привнесена отвън икономическа криза, която ги постави в рецесия и нарастваща инфлация, която слага бариера по пътя на възстановяване на икономиките им.

Ръководството на БФБ изказа предложение със спорен ефект

2011-07-15T03:15:00.000-07:00

Въпрос: Защо не се възстановяват стойностите на акциите търгувани на Българската фондова борса (БФБ)?
Отговор: Защото няма инвеститори.
Въпрос: Защо няма инвеститори?
Отговор: Защото ликвидността на БФБ е изключително ниска, спрямо другите пазари.

Този прост диалог ясно дефинира генералният проблем налегнал БФБ. Почти 3 години след като икономическата и финансова криза стъпи и на родна земя, все още се обсъждат начините за решаването му.

Първият бе лансиран още през лятото на 2009 г. в предизборната програма на настоящото правителство. То изяви желание да извърши приватизация на държавните дялове на енергийните дружества през борсата като по този начин остави пазарът да даде справедлива цена за тях и това да повиши приходите в бюджета. От страна на борсата, предлагането на нови и атрактивни компании трябва да предизвика интереса на чуждите инвеститори и да се повтори ефектът БТК от началото на 2005 г.. (Продаването на остатъчния държавен дял в БТК 34.78% или 2 869 251 акции през борсата, предизвика толкова силен интерес у чуждите инвеститори към българската икономика, че те освен телекомуникационната компания пожелаха да придобият собственост и в редица други компании и по този начин предизвикаха огромни ръстове на БФБ). През 2010 г. правителството включи тази мярка като част от антикризисният си план, с който трябваше да стопи растящият бюджетен дефицит през годината (2.8 млрд. лв. или 3.6%). Към днешна дата правителството не е реализирало все още това си намерение, но не е и забравило за него. Само преди седмици то избра инвестиционните посредници: ПФБК, ЦКБ и Булброкърс, които да подготвят листването на дружествата.

Вторият изказан вариант за вдъхване на живот на БФБ, бе търсенето на стратегически инвеститор за развитието на самата борса. През месец септември миналата година Министерството на финансите придоби мажоритарен дял върху БФБ именно следвайки осъществяването на тези си намерения. Към днешна дата обаче, такъв инвеститор липсва. Преди кризата бе спрягана Варшавската борса като евентуален купувач на БФБ, но така и не се стигна до сделка.

И ако тези два възможни варианта биха оказали неминуемо положителен ефект върху търговията на БФБ, борсата излезе с трето и доста спортно предложение. Слабо търгуваните публични компании да бъдат преместени на отделен пазар, пазарната информация за тях да бъде по-малко и те да бъдат изключени от борсовите индекси. Това предвижда предложение на ръководството на БФБ, изпратено до браншови организации и представители на пазара.

Двата пазара ще бъдат регулирани като няма да има разлика в начина на търговия на ценните книжа. Новото разделение трябва да "осигури представителност" на борсата, да увеличи качеството на представяната информация, като от нея бъдат изключени дружества, които иначе я изкривяват.

Спряганите за момента критерии, по които ще се определя принадлежността на акциите са средномесечен оборот под 4 хил. лв. и по-малко от 5 сключени сделки средно на месец за последната половина година. Новия пазар ще бъде наречен Bulgarian Second-Tier Equity market (BaSE Market).

На фона на другите идеи, по които се работи в момента, това предложение на БФБ звучи по-скоро като … „дайте да отчетем дейност”. Какво имам предвид. При положение, че всички компании на пазара в момента са много слабо търгувани, не е ясно дали предлаганият начин ще бъде адекватен за отделянето на ликвидните от неликвидните, така че, когато има възстановяване на пазара, да не се окаже, че в определяните за неликвидни компании да има по-силно ликвидни от официалния пазар. От друга страна, нежеланието да се разкрива информация, е стимул за някои компании изкуствено да се опитат да занижат ликвидността на акциите, за да попаднат в новия сегмент, където информацията, която ще бъде изисквана да се оповестява, ще е по-малко.

Към критиките на тази идея може да се добави и, че тя всъщност е в противоречие на общите очаквания за съживяване на пазара, чрез раздържавяването енергийните дружества през нея. През 2005 г. БТК привлече толкова силен интерес у чуждите инвеститори, че те освен нейни акции пожелаха да придобият и такива на други компании като по този начин направих неликвидни дружества, силно ликвидни. Ако очакваме ефекта БТК да се появи отново на БФБ, то раздялата на ликвидни и неликвидни компании ще доведе до ограничаване в разнообразието и избора на компании, в които да се инвестира. Тук трябва да прибавим и увеличаването на бюрокрацията при желание за инвестиране, в компании от различните сегменти. Това няма как да не се случи при положение, че на БФБ в момента се търгуват много малка част от дружествата в страната.

Преди започването на преговори с инвестиционните посредници, БФБ трябваше да отговорят на един прост въпрос: А какво ще стане ако конкретната мярка, която предлагат няма никакъв ефект? Ще направят 3-ти сегмент, в който да влязат обособилите се „полуликвидни” дружества ли?

Това предложение по-скоро представлява бягство от решението на истинските проблеми на БФБ, а именно слабият контрол, който се осъществява върху прозрачността на дружествата. Да припомним и че в началото на годината се оказа, че от БФБ са допуснали грешка в изчислението на индекса СОФИКС за цели 6 месеца. Това допълнително увеличи недоверието сред инвеститорите в способността на БФБ да организира и ръководи, прозрачна, честна и пазарна търговия. Със създаването на този втори сегмент, ще се позволи на компании като Мостстрой да осъществяват изкуствено дейност, докато реално са във фалит. Вместо БФБ да се бори за повече прозрачност при управлението на търгуваните дружества, тя реално предлага начин, по който те да дават по-малко информация на своите акционери и реално да правят каквото искат с парите им без да носят отговорност пред никого за това. От друга страна слабо оценяваните към момента дружества няма да имат своят шанса да бъдат оценени на по-високо ниво ако бъдат поставени на пазар с преобладаващо присъствие на компании натрупали силно негативно мнение у инвеститорите.

Не е ли време САЩ да минат на диета?

2011-07-07T06:42:00.000-07:00

"Който няма грях, нека пръв хвърли камък”
Из Библията

Преди няколко месеца сайтът “Уикилийкс” успя да пробие системите за сигурност на американското правителство и да открадне част от засекретената кореспонденция, която правителството води със своите официални посланици по света. Секретните грами показаха, че въпреки добронамереното отношение, което демонстрират САЩ към различните държави, техните официални посланици всъщност се изявяват като тайни агенти и то на най-високо ниво. Зад своите срещи с бизнеса и правителствата на страните, които официално са били с цел да се създадат благоприятни условия за инвестиции и развитие на икономическите и културни взаимоотношения, те са прикривали неофициално събиране на информация и търговски тайни.

Грамите за България са писани от г-н Джон Байърли, американски посланик в страната ни през периода 2005 г. – 2008 г. Разпространяваните до този момент грами, предизвикали скандали, бяха с политическа насоченост и съставяха профили на различни политици и институции. В края на миналата седмица “Уикилийкс” отново пусна поредната доза от размислите и страстите на въпросния посланик. Този път в грамата се обсъжда българската банкова система и като сентенция от целия текст се изважда, че според г-н Байерли в периода между 2005 г. и 2006 г. сред банките в страната има „гнили ябълки”. Имайки предвид развитието на събитията от посочения период до днес, констатацията на посланика за българската банковасистема е меко казано … лицемерно.

Тъй като американската икономика е най-голямата в света с БВП за 2009 г. над 14.19 трилиона долара, (за сравнение икономиките, които се намират непосредствено след нея, са Японската с 5.07 трилиона долара и Китайската с 4.99 трилиона долара) глобализацията на икономиките й отрежда ключова позиция за здравословното състояние на по-голямата част от страните в света. Казано по-просто, ако САЩ кихне, целият свят хваща настинка. Това натоварва икономиката на САЩ с голямата отговорност и задължение да бъде внимателна при протичането на своите бизнес процеси.

Е да, ама не. Бездействието на американските власти при регулирането на финансовите институции, позволи създаването на редица „силиконови продукти”, обезпечени основно с ипотечни облигации, които изведнъж се оказаха … без никаква стойност. В основни линии стойността им бе определяна от американските рейтингови агенции Moody`s (собственост на милиардера инвеститор Уорън Бъфет) и S&P. Тези агенции присъждаха първокласни рейтинги на въпросните продукти и насочваха инвеститорите към тях. Същите агенции присъждаха и първокласни рейтинги на банки като Лемън Брадърс ден преди тя да обяви официално своят фалит.

Икономическата и финансова криза, която порази икономиката на почти всяка страна по света, се зароди именно от лошите инвестиции на американската банкова система. Толкова лоши, че се оказаха без никаква стойност. Коментарите на г-н Байърли относно наличието на „гнили ябълки” в българската банкова система са направени за периода 2005 г. и 2006 г. Точно през тези години сянката на икономическата криза започна да се заражда сред американските банки. Редица анализатори започнаха малко по малко да изтрезняват и да разбират, че американският имотен пазар е един огромен балон. Толкова огромен, че последиците от неговото спукване беше трудно да се изчислят. И така в периода, в който американците твърдят, че нашата банкова система има „изгнили ябълки” в тяхната се оказа, че не само цялото дърво е изгнило, но и ражда отровни плодове. Зад лъскавите сгради и черни костюми се оказа, че … няма никой.

Кризата изкара наяве мръсните ризи на милионерите. Почтените бизнесмени се оказаха прости измамници, но на по-високо ниво. До момента са разкрити 3 от най-фрапиращите финансови измами в САЩ:

Бърнард Мейдоф, 50 млрд., продължителност на схемата 10 години

След рухването на пирамидата на Мейдоф, инвеститори от цял свят се впуснаха да пресмятат загубите си. "Ужилени" се оказаха големи европейски и азиатски банки, както и известни частни лица.

Робърт Станфорд, 8 млрд., продължителност на схемата 15 години

Пол Грийнууд и Стивън Уолш, 550 млн., продължителност на схемата 13 години

Освен колосалните суми на измамите, прави впечатление и периодът, в който са съществували престъпните схеми. През тези години ескалираха няколко кризи зад океана, но въпреки това те са разкрити чак сега. Нужна бе безпрецедентна световна финансова криза, за да излязат наяве измамите за милиарди. Всичко това говори за един изключително слаб контрол от страна на американските власти. Няма логично обяснение как престъпни схеми за милиарди долари са се развивали с години под носа им. Явно Америка е страна на възможностите не само за трудещите се, но и за престъпниците. Нищо чудно, че кризата, повалила на колене световната икономика, започва именно от САЩ. Дали обаче това са единствените престъпни схеми, развивани там или сме свидетели само на началото? Как да сме сигурни, че наливаните трилиони долари няма да изчезнат отново в някоя схема на милионер?

Нека да видим и още едно сравнение между американската банкова система и смятаната, че ражда гнили ябълки българска.

През изминалата 2010 година са претърпели финансов крах най-много американски банки от 1992 година насам. Тази година в САЩ са банкрутирали 157 банки с общ размер на активите 92,1 милиарда долара. Общо от 2008 година до края на 2010 тази година, включително, са претърпели финансов крах 322 банки с общ размер на активите 633,7 милиарда долара. В проблемния списък на Федералната корпорация са се намирали 860 банки. В българската банкова система към днешна дата няма нито една банка, която да е фалирала или да е изпитала някакви затруднения от началото на икономическата криза.
На фона на всичко това, дали не е лицемерно твърдението на американския посланик? За разлика от САЩ, България е много по-стара държава и народът има много повече културни ценности и наследство. Може би и затова българите имаме поговорката: Крадецът вика дръжте крадеца, а американците, не.

Ако разгледаме съдържанието на публикуваните до тук грами, виждаме, че в тях всъщност няма нищо ново и сензационно като разкритие. Това, което те казват, бе вече написано, разисквано и анализирано от редица жълти вестници. Скандалното в случаят е, че интригите, за които се говори в обществото, излизат не на страниците на поредния жълт вестник, а в официална засекретена кореспонденция между посланика на САЩ в България и американското правителство. Тук човек може да си зададе въпроса дали г-н Байърли не е черпил информацията си … от страниците на същите тези жълти вестници?

Въпреки изказваните негативни убеждения, през 2007 г. г-н Байърли, заедно с посланика на България в САЩ Елена Поптодорова, прави обиколка на американски градове, за да насърчи американския бизнес за повече инвестиции в България. Банковата система на всяка страна е гръбнакът на нейната икономика, а след като бившият посланик е сигурен, че този гръбнак е компрометиран от престъпни групировки, защо ли тогава кани американски фирми да правят бизнес имено тук? А ако смята, че има риск за банковата система на страната и респективно за спестяванията на българите, защо не е казал нещо публично?

Друг интересен момент, е, че визираните от посланика като „гнили ябълки” банки са едни от малкото останали с българска собственост. Икономическата логика, да заемаш висок и отговорен пост и да изказваш негативни мнения за конкретни бизнес структури, обикновено се свързва с опит да бъде изкуствено занижена тяхната стойност и те да бъдат притиснати до стената. Тогава може и някоя от „великите” американски банки да я придобие за „жълти стотинки”, а след премахване на натиска, да я продаде с високо ниво на печалба..

BBC: The Love of Money - The Bank that Bust the World

И последен факт, който оставам без коментар: През 2008 година посланик Джон Байърли е награден с орден Стара планина „за изключително големите си заслуги за развитие на отношенията между Република България и Съединените американски щати и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

Добре забравеният нов кандидат Х

2011-06-28T04:07:00.000-07:00

След 4 месеца са изборите. При това ще имаме 2 вота: за местна власт и за президент. Към момента предизборната активност на партиите остава минимална тъй като няма обявени кандидати нито за местни избори, нито за президентски. Ясните лица до този момент за президентската надпревара са:

Волен Сидеров от АТАКА
Меглена Кунева като независим кандидат
Румен Христов от Синята коалиция
Атанас Семов от РЗС

И... май други няма. Всички чакат кандидата на ГЕРБ, за да превърнат изборите не в политическа надпревара на идеи, а в междупартиен конфликт. БСП и ДПС съсредоточават усилията си срещу самото правителство, като едва отминал 2-рият вот на недоверие, който внесоха, вече мислят трети. РЗС губи все по-осезаемо влияние над вота, а разцеплението на парламентарната й група, маргинализира образа й в обществото. АТАКА започна отново партизански войни. А ГЕРБ вдига пушилка, но стои на едно място по отношение на предстоящите избори. По последни изявления на премиера, през месец септември управляващата партия ще представи своя кандидат. Зад всичко това обаче прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години.

Времето за представянето на нови лица в политическото пространство е напълно изчерпано и няма да видим на предизборните плакати, които ще се разлепят есента, нови образи. След юли месец политическият елит на страната ще си даде едномесечна ваканция. Част от него ще се появява отново по страниците на вестниците и на телевизионния екран, които ще разказват къде отмарят лидерите на партиите ни. Други ще започнат с агитационната си кампания по малките населени места, но за всички е ясно, че ефектът от нея ще бъде минимален. Тъй като август месец се възприема от десетилетия като месецът, в който всички излизат в отпуск. Едва ли електоратът би желал под яркото слънце на плажа отново да слуша или говори за политика. В този период агитационната активност ще има негативен ефект върху конкретната партия. Така остават месец и половина преди изборите, в който ще трябва да се напишат предизборните кампании, да се представят кандидатите, да се обиколи страната, за да представят себе си и идеите си и накрая кандидатите трябва да влязат и в пряк сблъсък на идеи и виждания за поста, за който се състезават. Месец и половина е време, което е крайно недостатъчно за осъществяването, на която и да било от изброените стъпки преди вота.

И така на есен ще очакваме да чуем старата песен на нов глас. Кандидатите ще бъдат дългогодишни кадри на партиите, които не са се появявали особено много под прожекторите на медиите, защото не са отговаряли за нищо обществено значимо и не са влизали в преки политически битки с останалите партии, поради което не е натрупан все още негативизъм от избирателите към тях. Хора, заемащи постове, оценявани от някой друг, а не българското общество. Хора, на които не е разисквано публично агентурното им минало, журналисти и политици не са ровили в имотните им декларации и не са проверявали свързаността им с конкретни лица от бизнеса или сивата икономика. Колкото по-късно се обявят кандидатите толкова по-малко време ще има за това. А тъй като принадлежността към бившата ДС, доносите, флашките и директните убиди и клевети, се превърнаха в основен за политиците инструмент за привличане на обществено внимание, предизборните кампании най-вероятно ще се водят на база кой какво е открил първи за миналото на опонентите. Съсредоточавайки усилията си в търсене на комромати, за предизборните щабове едва ли ще остане време за писане на съвременни програми за управление, ето защо и представените програми ще бъдат същите като на предходните избори, с тук-там написани по няколко нови реда, акцентиращи на готовността да се усвояват много средства от евро фондовете. Не е изключено и да чуем поизтупани от политическата забрава идеи, датиращи от миналото хилядолетие, но все така неуспяващи да попаднат в полезрението на овластените народни избранници. Та така, на есен нищо ново.